Плоча Наска – Уикипедия
Плоча Наска | |
Вид | малка |
---|---|
Площ | ~15 600 000 km2 |
Движение(1) | североизток |
Скорост(1) | 4 – 5,3 cm/годишно |
Характеристики | Тихи океан |
(1)Спрямо Африканската плоча | |
Плоча Наска в Общомедия |
Плочата Наска е тектонска плоча в източната част на Тихия океан близо до Южна Америка и съставена от океанска кора. Кръстена е на региона Наска в Перу. Продължителната субдукция по дължина на Перуанско-Чилийската падина на плочата Наска под Южноамериканската плоча е довела до орогенезата на Андите. Плочата Наска граничи на запад с Тихоокеанската плоча, а на юг с Антарктическата плоча съответно чрез Източнотихоокеанското възвишение и Чилийското възвишение. Движението на плочата Наска над няколко горещи точки е създало няколко вулканични острова, както и подводни хребети с ориентация изток-запад, които се подпъхват под Южна Америка. Наска е сравнително млада плоча, както като възраст на скалите ѝ, така и като време на съществуване като самостоятелна плоча – образувана е от разцепването на древната плоча Фаралон преди около 23 млн. години. Най-старите намерени скали в плочата са на около 50 млн. години.[1]
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Чилийската тройна точка[2] се намира близо до полуостров Тайтао в южната част на Чили.[3] Тук се срещат три тектонски плочи: плочата Наска, Южноамериканската плоча и Антарктическата плоча. Източният ръб е конвергентна граница, зона на субдукция под Южноамериканската плоча и Андите, в резултат на което се е образувала Перуанско-Чилийската падина. Южната страна е дивергентна граница с Антарктическата плоча, където при Чилийското възвишение спрединг на морското дъно позволява на магмата да се издига. Западният край е дивергентна граница с Тихоокеанската плоча, образувайки Източнотихоокеанското възвишение. Северният ръб е дивергентна граница с Кокосовата плоча при Галапагоското възвишение.
Субдукцията на плочата Наска под южната част на Чили поражда силни земетресения, включително и най-силното земетресение в записана история на Земята – земетресението във Валдивия през 1960 г. с магнитуд от 9,5 по скалата на Рихтер.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Втора тройна точка има в северозападния ъгъл на плочата, където плочата Наска, Кокосовата и Тихоокеанската плочи се срещат. Друга тройна точка има в югозападния ъгъл, където се срещат Наска, Тихоокеанската и Антарктическата плочи. При всяка от тези точки съществува микроплоча: Галапагоската микроплоча на север и микроплочата Хуан Фернандес на юг. Трета микроплоча, Ийстър (Великденска), се намира северно от плочата Хуан Фернандес и западно от Великденския остров.
Хребетът Карнеги с дължина 1350 km и ширина 300 km лежи на океанското дъно в северната част на плочата Наска. Хребетът включва островите Галапагос в западния си край. Той се подпъхва под Южна Америка заедно с останалите части на плочата Наска.
Между плочата Наска и брега на Чили съществува област, където Чарлс Дарвин претърпява земетресението в Консепсион от 1835 г. Очаква се тази област да стане епицентър на голямо земетресение в близко бъдеще.[4]
Движение
[редактиране | редактиране на кода]Абсолютното движение на плочата е изчислено на около 3,7 cm годишно в посока изток, което е много висока абсолютна скорост за тектонска плоча. Подпъхването на плочата се случва под необичайно малък ъгъл. Докато търпи субдукция, плочата се деформира, а вулкани продължават да се образуват в Андите вследствие на това движение. Деформацията на плочата Наска дори влияе на географията на Боливия далеч на изток. Земетресението в Боливия от 1994 г. е породено от плочата Наска. За времето си това е най-силното инструментално засечено земетресение, случващо се на повече от 300 km дълбочина.
Геоложка история
[редактиране | редактиране на кода]Предшественикът както на плочата Наска, така и на Кокосовата плоча, е древната плоча Фаралон, която се разцепва в края на олигоцен, преди около 22,8 млн. години – данни, получени чрез интерпретирането на геомагнитните аномалии. Субдукцията под Южноамериканския континент е започва преди около 140 млн. години, макар образуването на високите части в Андите да започва преди 45 млн. години. Съществува теория, че планините са повдигнати нагоре от субдукцията на по-стари и по-тежки части от плочата, които са потънали по-бързо в мантията.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dutch, Steven. Sea Floor Spreading in the Pacific // Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 2019-03-15.
- ↑ Kelly McGuire. Tectonics of South America: Chile Triple Junction (PDF) // 8 април 2004. Посетен на 27 февруари 2016.
- ↑ Late Cenozoic Tectonics of the Southern Chile Trench // Journal of Geophysical Research-Solid Earth and Planets 91. 1986. с. 471 – 496.
- ↑ Darwin Gap quake will shake Chile again [1], New Scientist, 30 януари 2011
- ↑ Mountains on a plate form the Andes // University World News, 25 март 2012. Посетен на 8 февруари 2016.
|