French
DeutschТихоокеанска плоча – Уикипедия
| Тихоокеанска плоча | |
 | |
| Вид | голяма |
|---|---|
| Площ | ~103 300 000 km2 |
| Движение(1) | северозапад |
| Скорост(1) | 5,6 – 10,2 cm/годишно |
| Характеристики | Долна Калифорния, Хаваи, Нова Зеландия, Тихи океан |
| (1)Спрямо Африканската плоча | |
| Тихоокеанска плоча в Общомедия | |
Тихоокеанската плоча е тектонска плоча, която лежи под Тихия океан. С площ от 103 300 000 km2, това е най-голямата тектонска плоча на Земята.[1]
Плочата съдържа вътрешна гореща точка, образуваща Хавайските острови.[2] Някои учени считат, че плочата Птича глава се движи в унисон с Тихоокеанската,[3] но други не намират връзка между двете плочи.[4]
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Североизточната част е дивергентна граница с плочите Експлорер, Хуан де Фука и Горда, образувайки съответните хребети с тях. По средата на източната част се намира трансформен разлом, отделящ я от Северноамериканската плоча по дължина на разлома Сан Андреас, и граница с Кокосовата плоча. Югоизточната част е дивергентна граница с плочата Наска, образувайки Източнотихоокеанското възвишение. Южната граница е дивергентна граница с Антарктическата плоча, при което се образува Тихоокеанско-Антарктическото възвишение. Западната част на плочата граничи с Охотската плоча при Курило-Камчатската падина и Японската падина, образува конвергентна граница чрез субдукция под Филипинската плоча, създавайки Марианската падина, има трансформен разлом с Каролинската плоча и се сблъсква с плочата Северен Бисмарк. На югозапад Тихоокеанската плоча има сложна, но като цяло конвергентна граница с Индо-Австралийската плоча, подпъхвайки се северно от Нова Зелнадия и образувайки падините Тонга и Кермадек. Между двете плочи съществува трансформен разлом, а п̀о на юг Индо-Австралийската плоча се подпъхва под Тихоокеанската, образувайки падината Пюисегур. Южната част на Зеландия, която се намира източно от тази граница, представлява най-големият блок от континентална кора на плочата. Северната част е конвергентна граница, подпъхваща се под Северноамериканската плоча, образувайки Алеутската падина и Алеутските острови.
Палеогеология
[редактиране | редактиране на кода]Тихоокеанската плоча е съставена почти изцяло от океанска кора, но съдържа и малко континентална кора при Нова Зеландия, Долна Калифорния и брега на Калифорния.[2] Плочата показва една от най-големите ареални секции на най-старите образци на геология на морското дъно при източноазиатските океански падини. Геоложка карта на дъното на Тихия океан показва не само геоложките последователности и свързаните зони от Тихоокеанския огнен пръстен, но и различните възрасти на дъното по стълбовиден начин, от най-млади към най-стари, като най-старите се намират в азиатските океански падини. Най-старите образци, изчезващи посредством тектониката на плочите, са от периода на ранна креда (145 – 137 милиона години).[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ SFT and the Earth's Tectonic Plates // Los Alamos National Laboratory. Архивиран от оригинала на 2013-02-17. Посетен на 27 февруари 2013.
- ↑ а б Plate Tectonics: Continental Drift and Mountain Building. Springer Science & Business Media, 2 ноември 2010. ISBN 978-3-540-76504-2. с. 11 – 12.
- ↑ Hillis, R. R. Evolution and Dynamics of the Australian Plate. Boulder, CO, Geological Society of America, 2003. ISBN 0-8137-2372-8. с. 363.
- ↑ Bird, P. (2003). An updated digital model of plate boundaries. Geochemistry, Geophysics, Geosystems 4 (3): 1027. DOI:10.1029/2001GC000252.
- ↑ Age of the Ocean Floor
| |||||||||||||
