Питър Фредерик Стросън – Уикипедия

Питър Фредерик Стросън
Peter Frederick Strawson
британски философ
Роден
Починал
ПогребанОксфорд, Великобритания
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаАналитична философия
ИнтересиФилософия на езика, Философия на съзнанието
ПовлиянЛудвиг Витгенщайн, Имануел Кант, Бертран Ръсел, Алфред Еър, Джилбърт Райл
ПовлиялДжон Сърл

Сър Питър Фредерик Стросън (на английски: Peter Frederick Strawson), член на Британската академия (23 ноември 191913 февруари 2006) е английски аналитичен философ, който има особена популярност и влияние върху философията в България [1].

Той е бил Уейнфлит професор по метафизична философия в Оксфордския университет (Колеж Магдален) от 1968 до 1987. Преди това е назначен за преподавател в Университетски колеж, Оксфорд през 1947 и става преподаващ аспирант следващата година до 1968. При неговото пенсиониране през 1987, той се връща в колежа и продължава да работи там малко допреди смъртта си.

Доктор хонорис кауза на философските науки на СУ – Почетен знак със синя лента, 15 май 2003 [2]

  • Introduction to Logical Theory. London: Methuen, 1952.
  • Individuals: An Essay in Descriptive Metaphysics. London: Methuen, 1959.
  • The Bounds of Sense: An Essay on Kant's Critique of Pure Reason. London: Methuen, 1966.
  • Logico-Linguistic Papers. London: Methuen, 1971
  • Freedom and Resentment and other Essays. London: Methuen, 1974
  • Subject and Predicate in Logic and Grammar. London: Methuen, 1974
  • Skepticism and Naturalism: Some Varieties. New York: Columbia University Press, 1985.
  • Analysis and Metaphysics: An Introduction to Philosophy. Oxford: Oxford University Press, 1992.
  • Entity and Identity. Oxford: Oxford University Press, 1997.
  • Philosophical Writings. Oxford: Oxford University Press, 2011.
  1. Стойчева M., Какво научихме от аналитичната традиция на 20 век? (за рецепцията на аналитичната философия в България), във „Философският XX век в България – диалогични полета“, кн. 28, бр. 1/2009, Рецепция на аналитичната философия до 1989, стр. 308.
  2. Доктор хонорис кауза на СУ