Рицимер – Уикипедия

Рицимер
римски политик и военачалник
Либий Север на ас, на обратната страна е монограмът на Рицимер
Роден	405 г.
Починал	18 август 472 г. (67 г.) Рим, Западна Римска империя
Семейство
Баща	Речила
Братя/сестри	Рехиар
Съпруга	Алипия
Рицимер в Общомедия

Флавий Рицимер или Рикимер (на латински: Ricimer, Rikimer) e magister militum (командващ армията) на Западна Римска империя през 5 век.

Флавий Рицимер е германски генерал и ариански християнин, син на Речила, крал на свебите, и на дъщерята на западноготския крал Валия. Младите си години прекарва в двора на император Валентиниан III, където получава боен опит при Аеций, magister militum на Валентиниан III в западната част на Римската империя.

През 457 г. император Лъв I дава на Рицимер почетната титла patricius. Рицимер е de facto регент на това, което е останало от Западната Римска империя. Рицимер практически е владетел в Италия. През април 457 г. Рицимер провъзглася след смъртта на Авит своя боен камарад Майориан за западноримски император.

През 459 г. той е консул заедно с Флавий Юлий Патриций. Рицимер провъзглася на 19 ноември 461 г. сенатор Либий Север за император и през есента на 465 г. го сваля. През 467 г. провъзглася Антемий за император и се жени за дъщеря му.

През март или април 472 г. Рицимер провъзглася Олибрий за император и след тримесечна обсада завладява Рим на 1 юли 472 г. Убива император Антемий, а Рим дава за грабеж на войниците си. Рицимер умира след два месеца от висока температура. Титлата му patricius наследява племенникът му Гундобад.

Рицимер е женен за Алипия, дъщеря на Антемий и Марция Евфемия, дъщеря на Маркиан. Те нямат деца.

• Friedrich Anders: Flavius Ricimer: Macht und Ohnmacht des weströmischen Heermeisters in der zweiten Hälfte des 5. Jahrhunderts. Peter Lang Verlag, Frankfurt a. M. 2010, ISBN 3-631-61264-8
• John B. Bury: History of the Later Roman Empire. From the death of Theodosius I. to the death of Justinian. Bd. 1, New York 1958 (Nachdruck der Ausgabe von 1923).
• Andrew Gillett: The Birth of Ricimer. In: Historia 44, 1995, S. 380ff.
• Penny MacGeorge: Late Roman Warlords. Oxford 2002, S. 167ff.
• John M. O'Flynn: Generalissimos of the western Roman Empire. Edmonton 1983.