Родопско – Уикипедия

Родопско
България
41.588° с. ш. 25.0977° и. д.
Родопско
Област Кърджали
41.588° с. ш. 25.0977° и. д.
Родопско
Общи данни
Население52 души[1] (15 март 2024 г.)
17,3 души/km²
Землище3,014 km²
Надм. височина957 m
Пощ. код6762
Тел. код03651
МПС кодК
ЕКАТТЕ62894
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС; 2019)[2]
Кметство
   кмет
Ахрянско
Джабит Еминов
(ДПС)

Родо̀пско е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

Население по години [3]
1934 г. 786 души
1946 г. 847 души
1956 г. 488 души
1975 г. 186 души
1985 г. 127 души
1992 г. 67 души
2001 г. 39 души
2011 г. 41 души
2019 г. 48 души [4]

Село Родопско се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 км западно от границата им[5] с Източните Родопи, на около 24 km запад-югозападно от центъра на град Кърджали и 3 km западно от град Ардино. Надморската височина в центъра на селото е около 950 – 960 m.

Пътят до село Родопско е отклонение на север при село Светулка от третокласния републикански път III-865, водещ на изток през Ардино до Кърджали, което след Родопско продължава до село Ахрянско.

Селото – тогава с име Коджа Алилер – е в България от 1912 г.[6][7] Преименувано е на Родопско с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6]

Към 31 декември 1934 г. към село Родопско спадат махалите Ефендилер, Жабари (Юнузлар махле), Коджа Османлар, Кушджилар, Мекереджилер и Паслалар.[8]

Изповядваната в селото религия е ислям.

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. www.ardino.bg
  3. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местаСправка за населението на с. Родопско, общ. Ардино, обл. Кърджали
  4. Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
  5. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  6. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 232.
  7. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  8. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино