Румен Леонидов – Уикипедия

Румен Леонидов
български поет и преводач, журналист и общественик
През 2010 г.
Роден	17 май 1953 г. (71 г.) София, Народна република България
Учил в	Пловдивски университет
Предприемаческа дейност
Работил в	„Свободно поетическо общество“ Издателство „Факел“ Fakel.bg
Литература
Жанрове	стихотворение
Награди	Първа награда за поезия и Наградата на ВМРО на „Мелнишките вечери на поезията“ (2008) „Иван Николов“ (2011) „Кристалът на Виленица“ (Словения) (2012)
Семейство
Съпруга	Вивиана Асса[1]
Деца	Румена Леонидова Александър Руменов Леонидов

Румен Леонидов е български поет, преводач, журналист, издател и общественик. Към 2020 година има издадени 10 стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия.^[2] Превежда от руски и френски.

Румен Леонидов е роден на 17 май 1953 година в София, България. Правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков. Редовно посещава лобното място на прадядо си, където е канен официално като гостуващ поет. Завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По време на комунизма работи във вестниците „Студентска трибуна“ и „Средношколско знаме“, а също и в списание „Факел“. В края на 80-те години сътрудничи на нелегалните дисидентски списания „Мост“ и „Глас“. След това работи в „Литературен вестник“, списание „Български месечник“, Българската национална телевизия, списание „Смут“, списание „Власт“, списание „Бизнес уик“, вестник „Поглед“, вестник „Класа“, списание „Книжарница“, вевстинк „Животът днес“. Уволняван е общо 6 пъти.^[3]

Като издател на книги първо ръководи дейността на „Свободно поетическо общество“,^[4] а след това на издателство „Факел“.

През 2010 година създава сайта Fakel.bg.^[5]

Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Северна Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.^[6]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1990 г.^[7]

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2007 г.^[8]

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2007 г.^[9]

Член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2008 г.^[10][11]

Член на журито на националния конкурс за хумор и сатира „Кубрат – 2012“^[12] и на „Кубрат – 2016“.^[13]

Член на журито на Националния конкурс „Голямата къща на мъдрите хора“ през 2013 г.^[14] и на Третия национален конкурс „Голямата къща на мъдрите хора“ на тема „Dum spiro, spero“, обявен от община Асеновград през 2015 г.^[15]

• За книгата „Голям и малък“ е отличен със „Сребърен плакет“ (1995), Рим, Италия.
• На „Мелнишките вечери на поезията“ през 2008 година печели първа награда за поезия и Наградата на ВМРО за стихотворението си „Песен за Леонид войвода“^[16][17].
• През 2010 година печели първа награда за поезия от националния хумористичен конкурс „Каунь 2010“ в Хасково.^[18]
• През 2011 година си поделя с Марин Бодаков литературната награда „Иван Николов“.^[19]
• През 2012 г. става носител на „Кристалът на Виленица“, най-голямата литературна награда на Словения.^[20]
• През 2013 г. сайтът му Fakel.bg става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издаване и нови технологии“.^[21]
• През 2014 г. Асоциация „Българска книга“ го обявява за „Рицар на книгата“ в категория „Интернет базирани медии“ – за сайта Fakel.bg, на който той е собственик и главен редактор.^[22]

Румен Леонидов е автор на 10 стихосбирки. В чужбина има публикувани три сборника – „Камък в блатото“ (1998, Скопие) и „Край на митологията“ (2007, Варшава, „С върха на езика“ (2009, Любляна).

• „Предупреждение“ (1977)
• „И огънят си спомни за искрата“ (1982)
• „Голям и малък“ (1990)
• „Неточните размери на живота“ (1995)
• „Сънят на продавача“ (1997)
• „Край на митологията“ (1997, 2009)
• „Класически парчета“ (2000)
• „Сляпата неделя“ (2011)
• „Румботавър“ (2013)
• „Покаяние Господне“ (2019)

• „Уплашеният човек“ (2011, есета)

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Румен Леонидов.

• От и за Румен Леонидов в НАБИС – Национален каталог на академичните библиотеки в страната
• Произведения на Румен Леонидов в Моята библиотека
• Румен Леонидов в Литернет
• От и за Румен Леонидов в Inspiro-bg.com

За него

• Едвин Сугарев, „Румен Леонидов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Портал „Македония“

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI Koninklijke LCCN IdRef VIAF WorldCat