Славейкова награда – Уикипедия

Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови
Присъждана залирично стихотворение
Отобщина Трявна
Датаначалото на юни
МястоТрявна
ДържаваБългария
Първо връчване2005 г.

Наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) е учредена през 2005 г. от Община Трявна.

Регламент

[редактиране | редактиране на кода]

Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

От 2007 г. конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с по едно лирично стихотворение.

Наградата включва грамота, плакет на скулптора Людмил Бонев и парична сума (при първото издание – 2500 лева за първото място). Победителят се определя от петчленно жури.

Националната награда се връчва на специално тържество в град Трявна, което се провежда традиционно по време на Славейковите празници в началото на месец юни.

Наградени автори и творби

[редактиране | редактиране на кода]
№ Година Жури Лауреати
1 2005

Жури с председател ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев и членове Димитър Томов, писател и директор на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, поетесата Милена Лилова, Кольо Дабков от Община Трявна и тревненския писател Веселин Зидаров.[1]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Рапсодия в черно“[2]
  • Втора награда: Пламен Киров за стихотворението „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“[3]
  • Трета награда: Йордан Ефтимов за стихотворението „Код: напукани устни“[4]
  • и Васил Сотиров за стихотворението „Диптих за селцето“[5]
2 2006

Жури с председател поетесата Екатерина Йосифова и членове поетите Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Петър Чухов (носител на Славейковата награда за 2005 г.) и тревненския писател Веселин Зидаров.[6]

  • Първа награда: Калина Ковачева за стихотворението „Но какво ли стана с онзи мой живот...“[7]
  • Втора награда: Пламен Дойнов за стихотворението „Европейско училище по изгнание“[8]
  • Трета награда: Несрин Исмаил за стихотворението „На приятеля, когото не съм имала никога“[9]
  • и Антон Баев за стихотворението „Събаряне на къща“[10]
3 2007

Жури с председател поета Бойко Ламбовски и членове поетите Румен Леонидов, Йордан Ефтимов, Калина Ковачева (носител на Славейковата награда за поезия за 2006 г.) и Кольо Дабков – представител на Община Трявна.[11]

4 2008

Жури с председател професора по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Валери Стефанов и членове поетите Калин Донков, Палми Ранчев, Кристин Димитрова (носител на трета награда в конкурса за 2007 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[16]

  • Първа награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Всяка самота ме стяга в раменете“[17]
  • Втора награда: Никола Петров за стихотворението „Децата пеят голи“[18]
  • Трета награда: Първолета Маджарска за стихотворението „Не можа да си поноси дълго“[19]
  • и Николай Заяков за стихотворението „Комо“[20]
5 2009

Жури с председател поета и критик Йордан Ефтимов и членове поетите Владимир Левчев, Илко Димитров, Гриша Трифонов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2008 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[21]

6 2010

Жури с председател професора по история на българската литература в Югозападния университет в Благоевград Цветан Ракьовски и членове поетите Яница Радева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2009 г.), Рада Панчовска, Валентин Дишев и Йордан Ефтимов.[26]

  • Първа награда: Калоян Игнатовски за стихотворението „Йога“[27]
  • Втора награда: Петя Хайнрих за стихотворението „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“[28]
  • Трета награда: Евгения Панчева за стихотворението „Колко прегазени кучета...“[29]
  • и Любомир Терзиев за стихотворението „Finita la vita nuova“[30]
7 2011 – за първи път конкурсът има мото: „Любовта – какво бих дал за нея“.

Жури с председател поета Михаил Белчев и членове Ивайло Вълчев – поет и сценарист от Шоуто на Слави, поета Бойко Ламбовски, литературната критичка Благовеста Касабова и Евгения Панчева – носител на трета награда от конкурса през 2010 г. (тъй като първенецът е бил в чужбина).[31]

8 2012 – мото на конкурса „Не пей ми се“

Жури с председател поета Недялко Йорданов и членове поета Людмил Попов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2011 г.), поета и директор на фестивала София: Поетики Ясен Атанасов, доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и тревненската журналистка и писателка Вера Христова.[33]

  • Първа награда: Кръстьо Раленков за стихотворението „Денят на еднодневката“[34]
  • Втора награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“[35]
  • Трета награда: Ненчо Славчев за стихотворението „Разговор с улулица“
  • и Елица Горетова за стихотворението „Passe par terre“[36]
9 2013

Жури с председател Радослав Радев – литературовед, професор по българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове поета Кръстьо Раленков (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2012 г.), Цветанка Еленкова – поет, преводач, издател, Джонатан Дън – поет, преводач, издател, и Снежанка Алексиева – поет, преподавател по български език и литература от Трявна.[37]

  • Първа награда: Нели Добринова за стихотворението „Olive's“[38]
  • Втора награда: Наталия Цветанова за стихотворението „Козунаци“[39]
  • Трета награда: Василка Вълева за стихотворението „Щастлив“[40]
  • и Петър Чухов за стихотворението „За пореден път“[41]
10 2014

Жури с председател Марин Бодаков – поет и журналист от в. „Култура“, и членове поетесата Нели Добринова (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2013 г.), Георги Ангелов – преводач и журналист в БНТ, Иван Сухиванов – поет и редактор на списание „Море“, и Веселин Зидаров – карикатурист и сатирик от Трявна.[42]

  • Първа награда: Силвия Чолева за стихотворението „Разпети петък“[43]
  • Втора награда: Екатерина Григорова за стихотворението „Три писма“
  • Трета награда: Даниела Михалева за стихотворението „Невръстни наблюдения“
  • и Надежда Тричкова за стихотворението „nefelibata“
11 2015

Жури с председател Марин Георгиев – поет и издател на в. Литературен форум, и членове поетесата Силвия Чолева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2014 г.), Стефан Вълдобрев – автор и изпълнител на песни, Таньо Клисуров – поет, и Снежана Алексиева – учител по български език и литература от Трявна.[44]

  • Първа награда: Магдалена Андреева за стихотворението „Въведение в стоицизма“[45][46]
  • Втора награда: Владислав Христов за стихотворението „Следващият кон“
  • Трета награда: Илиян Любомиров за стихотворението „Кулата с часовника“
  • и Андрей Андреев за стихотворението „Залез“
12 2016

Жури с председател Яни Милчаков – литературен теоретик и критик, и членове поетесата Мирела Иванова, Ангел Игов – литературен критик и преводач на поезия, Магдалена Андреева – поетеса (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2015 г.), и Пенка Пейкова – дългогодишен уредник на Славейковата къща в Трявна.[47]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Свобода или смърт“
  • Втора награда: Антоанета Богоева за стихотворението „Пеперуда“
  • Трета награда: Георги Драмбозов за стихотворението „Синът на поета“
  • и Димитър Гачев за стихотворението „След третата сигнална система“
13 2017

Жури с председател акад. Иван Радев – литературен историк, и членове тревненската журналистка и поетеса Вера Христова, тревненския сатирик и карикатурист Веселин Зидаров, тревненската учителка Снежана Алексиеева и Йордан Ефтимов – поет и литературен критик.[48][49]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
  • Трета награда:
    • Иван Вълев за стихотворението „Чистилище“
    • Георги Николов за стихотворението „Метафора, голяма колкото рибата от „Старецът и морето“
14 2018

Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – поет, литературен историк и критик.[50]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: не се присъжда
  • Трета награда:
  • Награда на публиката: Христо Скорчев от Трявна
15 2019[51][52]
  • Първа награда: Иван Овчаров[53][54]
  • Втора награда: Иван Ланджев
  • Трета награда: Таня Николова
  • Награда на публиката: Вероника Георгиева
16 2020 Жури с председател доц. Йордан Ефтимов и членове доц. Гергина Кръстева, Светла Чалъкова, Диан Пенчев, Виолета Зидарова.[55]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
    • Николай Драгиев
    • Надежда Тричкова
  • Трета награда:
    • Оля Джакова
    • Петя Цонева
  • Награда на публиката: Александрина Тевекелева
17 2021 Жури с председател проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, и Веселин Зидаров – писател.[56]
  • Първа награда: Петя Цонева
  • Втора награда: Асан Хаджипехливанов
  • Трета награда:
    • Нели Добринова
    • Ана Цанкова
  • Награда на публиката: Николинка Чобанова
18 2022 Председател на журито е доц. д-р Владимир Донев – ръководител на катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а членове са проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева – преподавател в катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, Светла Чалъкова и Деница Николова – преподаватели по български език и литература.[57][58]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: Светла Караянева
  • Трета награда:
    • Марияна Костова
    • Златко Димитров
  • Награда на публиката: Хари Спасов

Обществени реакции

[редактиране | редактиране на кода]

В своето естество, изборът на журито е субективно и често не се припокрива с обществените мнения. За спомагане обективността на процеса на оценяване, конкурсът е анонимен, считано от 2007 г. Въпреки това противоречиви обществени настроения не отсъстват:

През 2016 г., няколко дни след награждаването, в онлайн пространството се появява анонимна петиция, подписана от малко над 30 души, в която носителят на първа награда е призован да върне отличието, тъй като творбата му е „изключително далеч като звучене от поезията на Петко и Пенчо Славейкови“ и „по никакъв начин не кореспондира с творчеството на двамата класици“.[59]

През 2017 г. един от членовете на журито публикува открито писмо, в което изразява своето несъгласие с начина на журиране и избора на вече публикувана творба.[60]

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

Славейкова награда в Трявна е присъждана още от края на 60-те години на ХХ век, но тогава „за цялостен личен (или колективен) принос на български и чужди граждани в областта на българската литературна история, литературна критика и периодика, етнология и краезнание“ и във връзка с творчеството на баща и син Славейкови.

Носителите са:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Петър Чухов със Славейковата награда за поезия“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25.11.2005
  2. ↑ Петър Чухов, „Рапсодия в черно“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  3. ↑ Пламен Киров, „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  4. ↑ Йордан Ефтимов, „Код: напукани устни“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  5. ↑ Васил Сотиров, „Диптих за селцето“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  6. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкова награда за поезия – 2006“, електронен бюлетин „Културни новини“, 29.04.2006
  7. ↑ Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  8. ↑ Пламен Дойнов, „Европейско училище по изгнание“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  9. ↑ Несрин Исмаил, „На приятеля, когото не съм имала никога“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  10. ↑ Антон Баев, „Събаряне на къща“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  11. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.06.2007
  12. ↑ Сибила Алексова, „Под Райската градина“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  13. ↑ Георги Борисов, „Ах, утре“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  14. ↑ Кристин Димитрова, „Планетата на пенсионерите“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  15. ↑ Румен Шивачев, „Модерни носталгии“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  16. ↑ „Поетът Гриша Трифонов спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 11.06.2008
  17. ↑ Гриша Трифонов, „Всяка самота ме стяга в раменете“, Електронно списание LiterNet, 30.03.2012, № 3 (148)
  18. ↑ Никола Петров, „Децата пеят голи“, Електронно списание LiterNet, 01.04.2012, № 4 (149)
  19. ↑ Първолета Маджарска, „Не можа да си поноси дълго“, Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
  20. ↑ Николай Заяков, „Комо“, Електронно списание LiterNet, 10.04.2012, № 4 (149)
  21. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2009 година“, в. „Тревненска седмица“, 31.05.2009
  22. ↑ Яница Радева, „Камък“, Eлектронно списание LiterNet, 18.06.2009, № 6 (115)
  23. ↑ Даниела Михалева, „обичам да влизам в църквите...“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  24. ↑ Златозар Петров, „Някога“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  25. ↑ Нели Добринова, „Не питай Google“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  26. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010
  27. ↑ Калоян Игнатовски, „Йога“, Електронно списание LiterNet, 03.05.2012, № 5 (150)
  28. ↑ Петя Хайнрих, „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“, Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)
  29. ↑ Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  30. ↑ Любомир Терзиев, „Finita la vita nuova“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  31. ↑ „Людмил Попов е носителят на Славейковата награда за 2011 година“, в. „Тревненска седмица“, 07.06.2011
  32. ↑ Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011
  33. ↑ „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2012
  34. ↑ Кръстьо Раленков, „Денят на еднодневката“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  35. ↑ Гриша Трифонов, „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  36. ↑ Елица Горетова, „Passe par terre“, Електронно списание LiterNet, 30.06.2012, № 6 (151)
  37. ↑ „Нели Добринова е тазгодишният носител на Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2013.
  38. ↑ Нели Добринова, „Olive's“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2013, № 6 (163).
  39. ↑ Наталия Цветанова, „Козунаци“, Електронно списание LiterNet, 21.06.2013, № 6 (163).
  40. ↑ Василка Вълева, „Щастлив“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  41. ↑ Петър Чухов, „За пореден път“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  42. ↑ „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
  43. ↑ „Славейкови награди 2014“ Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна.
  44. ↑ „Ясни са лауреатите на Славейковата награда на Община Трявна“ Архив на оригинала от 2015-06-08 в Wayback Machine., lovechmedia.com, 8 юни 2015 г.
  45. ↑ „Славейкова награда 2015“, сайт на Община Трявна.
  46. ↑ „Магдалена Андреева от Пловдив стана носител на Славейковата награда в националния конкурс за лирично стихотворение“, БТА, 7 юни 2015 г.
  47. ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
  48. ↑ „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
  49. ↑ „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.
  50. ↑ „Четири трети награди бяха присъдени в литературния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови в Трявна“, bta.bg, 11 юни 2018 г.
  51. ↑ „Отличени творби в националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение – 2019 година“ Архив на оригинала от 2020-10-25 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  52. ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 8 юни 2019 г.
  53. ↑ Носителят на Славейкова награда 2019 Иван Овчаров чете наградено си стихотворение „Вариации по...“, сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  54. ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 10 юни 2019 г.
  55. ↑ Резултати от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2020 година // община Трявна.
  56. ↑ Отличени творби в националния конкурс за Славейкова награда // община Трявна. 7 юни 2021.
  57. ↑ Ясни са отличените творби в Националния конкурс за Славейкова награда 2022 // община Трявна. 30 май 2022. Посетен на 05.06.2022.
  58. ↑ В Трявна обявиха отличените творби в конкурса за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (цитат ТС) // БТА, 30.05.2022. Посетен на 12.06.2022.
  59. ↑ „Петър Чухов да върне Славейковата награда, зове петиция“, „Площад Славейков“, 10 юни 2016 г.
  60. ↑ Вера Христова, „Post factum: Не мога да мълча“, „Културни новини“, 16 август 2017 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славейкова_награда&oldid=12356133“.