Стари Рас – Уикипедия

Рас пренасочва насам. За етиопската титла вижте Рас (титла).
Стари Рас
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Развалините на укрепения град
Развалините на укрепения град
В регистъраStari Ras
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Сърбия
ТипКултурно
Критерииi, iii
Вписване1979  (3-та сесия)
43.1283° с. ш. 20.4157° и. д.
Местоположение в Сърбия
Стари Рас в Общомедия

Стари Рас (на сръбски: Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.

През Късното средновековие извън крепостните стени на Рас се развива пазарният център Старо Търговище (Старо Трговиште; също Пазарище), заменен през Османската епоха от разположения на изток днешен град Нови пазар.

Заедно с други средновековни обекти в района е включен под името Стари Рас и Сопочани в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Всички обекти се намират в община Град Нови пазар, Рашки окръг.

История на града

[редактиране | редактиране на кода]

През IX век Рас вероятно за известно време е под български контрол.[1] Крепостта е свързана с нападение, при което от обитаващите на запад от крепостта протосръбски племена е пленен младият Владимир-Расате, a първенците им посрещат отвъд границата в Достиника суверена на изключително мощната тогава Българска държава Св. Цар Борис I, сключват „вечен мир“, поднасят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го именно до българската гранична крепост Рас[2] и с това е устновена автономия и васалитет на тези племена, като получените дарове имат смисъл на данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от България, [1] което потвърждава и източника за събитията Константин Багрянородни който първо пише по византийски, че сърбите били победили, но след това признава, че сръбските принцове ca отведени заложници в българската столица Плиска.[2]

Тук е храмът Петрова църква постоен в ХI век по времето на българското управление, наблизо е открит Темнишкия надпис от времето на Цар Самуил, един от най-старите надписи на кирилица и паметници на старобългарската писменост.

Градът е център на епархия на Охридската архиепископия, в състава на която остава до началото на 13 век[3] Околната област Дендра е в диоцеза на българската архиепископия с епископ в Рас, когото ръкополага българският архиепископ.[4]

Най-старата известна постройка във външното предградие Търговище е църква от втората половина на XII век.[5] В средата на XIV век Търговище започва да процъфтява заради разработването от сасите на близкия рудник Глухавица, с чиято метална продукция търгуват дубровнишките търговци. От XV век датират повечето останки от каменни постройки. С основаването на Нови пазар през 1461 г. Старо Търговище постепенно запада, а със закриването на рудника Глухавица в края на XVII век и съвсем замира.

Комплекс от обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Културно-историческият комплекс включва следните обекти:

  • Стари Рас (на 10 км западно от гр. Нови пазар) – бивш укрепен град, сега в развалини;
  • Петрова църква (в източната част на гр. Нови пазар) – бивша съборна църква на Рашка (Раска) епархия на Охридската българска архиепископия;
  • манастир с църква „Стълбове на Свети Георги“, познат като „Джурджеви ступови“ (на 2 км северно от Нови пазар) – издигнат за ознаменуване на въздигането на Стефан Неманя начело на т.нар. Велико жупанство Рашка;
  • манастир Сопочани (на 3 км югозападно от Стари Рас) – издигнат от крал Стефан Урош I през 1260 г., който се титулува също дук на България и крал на България (или rex Bulgarorum и dux Bulgarorum)[6].

Член от т. нар. Душанов законник – най-значимия законодателен акт в средновековната българска държава и право, гласи:[7]

„ Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчіе. “

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
  2. ↑ а б Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155
  3. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 185.
  4. ↑ Г. Острогорски, Писмо Димитрија Хоматијана св. Сави и одломак Хоматијановог писма патријарху Герману с Савином посвећењу – Светосавски сборник, кн. 2, Извори, Београд, 1939, с. 91 – 113
  5. ↑ Premović-Aleksić, Dragica. Nahija i naselje Trgoviste u popisu 1571. godine // Новопазарски зборник, брой 34, стр. 15-16, Нови пазар, 2011, 2016. Посетен на 5 март 2016.
  6. ↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98. История и етнография, 1917.
  7. ↑ Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, стр. 36 – 37. Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1933.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стари_Рас&oldid=12395813“.