С-400 – Уикипедия

С-400 „Триумф“
	С-400 „Триумф“
Обща информация
Произход	Руска федерация
История на производство и служба
Произведени бр.	36/72
Технически характеристики
Обсег	400 – 600 km
	С-400 „Триумф“ в Общомедия

„Триумф“ (С-400, по класификация на САЩ и НАТО – SA-21 Growler) е руски зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие, предназначен за противоракетна отбрана срещу атака от ядрена триада.

Описание

Комплексът е проектиран с възможност да унищожава всички възможни (на въоръжение и в процес на разработка) космически и въздушни средства за нападение на потенциалния противник – разузнавателни самолети, самолети със стратегическо и тактическо предназначение (в това число – и „невидими“ самолети, разработени по технологията „Стелт“), оперативно-тактически балистични ракети, балистични ракети със среден радиус, свръхзвукови цели, самолети на радиолокационното разузнаване. С-400 ползва три вида ракети за да покрие целия си обсег на действие, като всяка е с различни възможности. Всяка оперативна система на комплекса позволява едновременна стрелба до 36 цели с до 72 управляеми ракетни боекомплекта.

На 28 април 2007 г. с решение на руското правителство ЗРК С-400 Триумф е приет на въоръжение в руската армия^[1]. Към средата на юли 2019 г. Русия и Беларус оперират с „Триумф“. Доставени са ракети и за Китай^[2], но се твърди, че са се повредили и са унищожени. Започва доставката на четири комплекта за Турция^[3]. Предстоящи купувачи са Индия^[4], Мароко^[5] и Ирак^[6].

Комплексът може да поразява ефективно аеродинамични цели на разстояние от 2 km до 240 km^[7]a на тактически балистични цели на разстояние от 7 km до 60 km като максималната скорост на поразяване е до 4,8 km/s.^[8] Откриването на целите е възможно на разстояние от 600 km. Ракетите могат да улавят и унищожават и ниско летящи цели на височина от 5 m, които са най-неуязвими за противоракетната отбрана. Комплексът е в състояние да изпълнява бойните си задачи ефективно при всякакви метеорологични условия. Ракетите се изстрелват над 30 m във въздуха посредством газова система преди да се задействат ракетните двигатели. Това намалява минималния и увеличава максималния обсег.

ЗРК е разработен от Алмаз-Антей, а генерален конструктор на „Триумф“ е Александър Лемански.

Предназначен е да замени морално остарелите С-200 и С-300 в руската армия.