Солун – Уикипедия

Солун Θεσσαλονίκη
— град —
Площад „Аристотел“ • Бялата кула • Църквата „Свети Димитър“ • Концертната зала • Крайбрежна панорамна гледка
Солун 40.640278, 22.935556 Солун Солун
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Солун
Географска област	Солунско поле
Площ	19,307 km²
Надм. височина	0 m
Население	824 676 души (2011) 42 714 души/km²
Демоним	солунчанин
Кмет	Стелиос Ангелудис
Първо споменаване	IV век пр.н.е.
Покровител	Димитър Солунски[1]
МПС код	MM, NA, NB, NE, NH, NI, NK, NM, NN, NO, NP, NT, NY, NX, NZ
Официален сайт	thessaloniki.gr
Солун в Общомедия

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Намира се на 502 km от столицата Атина. Населението на градския комплекс е 802 572 жители, според преброяването от 2021 г.^[2] Населението на метрополния регион възлиза на 1 006 112 жители към 2021 г.^[3] Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие Богородично“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

Названието на града идва от името на Тесалоника (Тесалонике), съпругата на царя на македоните Касандър и полусестра на Александър III Македонски, което означава „Тесалийска победа“ и ѝ е дадено в чест на победата на баща ѝ Филип II Македонски в Битката на крокусово поле. В тази си форма името е запазено в гръцкия език, а в българския е съкратено на Солун. В турския език преминава в Селяник докато в западноевропейските езици става Салоники, Салоник, Салонико.^[4]

Градът е разположен в преходна климатична зона и се наблюдават характеристики както на континентален, така и на средиземноморски климат. Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е влажен субтропичен, граничещ с полупустинен, със средно годишно количество на валежите от около 450 мм.

Зимата е относително суха. Снеговалежи се наблюдават рядко, като снежната покривка не се задържа повече от няколко дни. През зимата, температурата може да падне до −10 °C. Най-ниската измерена температура в Солун е −14 °C. Най-студеният месец в годината е януари, със средна температура от около 6 °C. Мъглите се срещат често (около 193 дни годишно). През зимата е ветровито, като средната скорост на вятъра през декември и януари е около 26 км/ч.

Лятото е горещо, като температурата обикновено е над 30 °C, но рядко надвишава 40 °C. Средният брой на дните с температура над 32 °C в годината е 32. Най-високата измерена температура е 42 °C. През лятото рядко се наблюдават валежи. Най-горещият месец е юли, със средна температура от 26 °C.

Климатични данни за Солун
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	20	22	25	31	36	39	42	39	36	32	27	26	42
Средни максимални температури (°C)	9,3	10,9	14,2	19,0	24,5	29,2	31,5	31,1	27,2	21,2	15,4	11	20,4
Средни температури (°C)	5,2	6,7	9,7	14,2	19,6	24,4	26,6	26,0	21,8	16,2	11	6,9	15,7
Средни минимални температури (°C)	1,3	2,2	4,5	7,5	12,1	16,3	18,6	18,3	14,9	10,8	6,8	3,0	9,7
Абсолютни минимални температури (°C)	−8	−10	−7	−1	3	7	10	12	2	−1	−5	−8	−10
Средни месечни валежи (mm)	36,8	38,0	40,6	37,5	44,4	29,6	23,9	20,4	27,4	40,8	54,4	54,9	448,7
Брой на дните с валежи	11.8	11.3	12.4	11.2	10.7	7.5	5.9	4.7	5.9	8.7	11.5	12.5	114.1
Източник: weatherbase.com [2]

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел проповядва в местната синагога, която била главна за евреите от района, и поставя началото на християнското братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.

В 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. В 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е напът да превземе града, но внезапна смърт го покосява и обсадата е свалена. В 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство (Солунска империя). В 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и в 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. Османските войски под ръководството на Хайредин паша превземат Солун през април 1387 г. след дълга обсада, започнала в 1383 година.^[5] Малко след това турците връщат града на Византия. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Мануил II Палеолог го предава на Венеция в 1423 година. Градът остава във венециански ръце до 29 март 1430 г., когато е превзет от султан Мурад II след продължила осем години блокада по суша.^[6]

След прогонването на евреите от Испания в Солун се установява голяма общност на сефарадски евреи. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. Към 1519 година те съставляват 56% от населението на града, а през 1613 година достигат 68%.^[7] В средата на XVI век евреите в Солун са около 20 хиляди,^[8] а в първите десетилетия на XVIII век – между 25 и 30 хиляди.^[9] Евреите утвърждават Солун като град със значително текстилно производство.^[10] До началото на XIX век Солун осигурява вълненото сукно за дрехите на еничарите.^[11]

През XVIII век в града се настаняват т.нар. ливорнски евреи, които пристигат от Великото херцогство Тоскана.^[12] През XVIII, XIX и в началото на XX век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Солун живеят 15 000 гърци.^[13]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Солун е посочено като град с 15 000 домакинства и 5716 жители мюсюлмани, 3390 българи и 2352 гърци.^[14] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.^[15] Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.^[16] През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове).^[17]

Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В 1869 година в града е основано българско читалище „Кирил и Методий“.^[20] В Солун действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (1881 – 1913) се смята за гордостта на българското образование в Османската империя. За времето на съществуването си гимназия подготвя 27 випуска ученици. Помещавала се е в собствено здание (днес на това място се намира основно училище), като през март 2014 г. там е открита паметна плоча, която напомня за Гимназията, често определяна от българите от Македония като „Солунския светилник“.^[21]

В 1905 година градът има 130 000 жители.^[22]

След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.

В града в различно време започват работа четири български печатници на Коне Самарджиев, Йордан Ярцев и Кирил Тенчов, Михаил Максимович, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908 – 1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“ и „Мюджаделе“.^[23]

За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на Гимнастическо дружество „Юнак“, няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ.^[24]

Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя:

В Солун са отворени български фабрики за лимонада, прежда и други, застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, създадени са българска поща и музей на българските индустриални стоки. В града се съсредоточават земеделските доставки на българските производители от долината на река Вардар, които се разпродават в града посредством 35 местни български комисионери и 16 комисионерски фирми от България. В Солун са открити над 20 търговски кантори с клонове в Марсилия, Мадагаскар, Лайпциг, Токио и други. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил – гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали и други. През 1909 година са внесени сукна и шаеци за 2 000 000 лева, както и сапун от Пловдивската фабрика. България е втори по ред, след Италия, вносител на жито и брашно в Солун с 9525 тона на стоност 1 905 000 лева, от които само през 1910 година 3800 тона жито на стойност 730 000 лева отиват за българската мелница на улица Алатини. През 1910 година е внесен и български фасул на стойност 180 000 лева. Вносът от България общо за 1910 година възлиза на 3 200 000 лева, докато износът за България е около 1 000 000 в памучни изделия, червен пипер, мед, воденични камъни и други.^[25]

п б р Българска общност в Солун от XX век Институции Солунска българска община Солунско читалище Солунско българско благотворително женско дружество Македонски български апостолически викариат Благотворително братство „Милосърдие“ Квартали Беш чинар Вардарска махала Дебърска махала Каламария Кукушка махала Пиргите Трансваал Църкви „Свети Димитър“ „Св. св. Кирил и Методий“ „Свети Павел“ „Свети Георги“ Училища Вардарско българско училище Солунска българска мъжка гимназия‎ Солунска българска девическа гимназия‎ Солунска българска търговска гимназия‎ Солунска българска семинария Гробища Централни български гробища Българско гробище (Вардарска махала) Обществени и частни сгради Бошнак хан Вила „Петридис“ Къща на улица „Филипос“ № 69 Нацинова къща Суруджиева къща Хаджимишева къща (Братя Хаджимишеви) Хаджимишева къща (Иван Хаджимишев) Хаджимишева къща (Тодор Хаджимишев) Солун през Втората световна война Солунски български клуб „Св. Сава“ Германо-българско военно гробище Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ Осман Али бей вила

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[26] На 26 октомври българската армия достига околностите на Солун от север, а гръцката армия – от запад. На 27 октомври 1912 през северните квартали в града влизат български войски – кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг^[27][28] под звуците на „Шуми Марица“ от българското и еврейско население. Но по най-настоятелно искане на гърците от 27 октомври навлизането на основните сили на българската войска е спряно с мотива, че преди няколко часа комендантът на града Хасан Тахсин паша се е предал с войските си на гръцката армия. Гърците, чиято армия е далеч от града, виждайки устремното българско настъпление започват на 26 октомври сепаративни преговори с турския комендант на града, споменатия Хасан паша. Притиснат от българските победи и правото да прехвърли турските войски към Мала Азия, той капитулира без бой и подписва да предаде Солун на гръцката армия,^[29] която все още е сравнително далеч и започва да навлиза в града с основните си сили едва на 28 октомври, спешно подвозена с влакове едни ден след първите български части.^[30] В Солун влиза и сръбско отделение начело с майор Цолович.^[31] Възползвайки се от условията на сепаративната сделка с турците, гръцката армия установява в Солун свое мандатно управление. На гарата действа и българска военна и жп администрация. Българските войски заемат северните български и еврейски квартали и част от центъра на града, като там са устроени българска поща и комендатура и се разполагат щабът на генерал Тодоров както и 14 македонски и 7 артилерийски полк.^[32] Устроен е дворец на цар Фердинанд и е открит клон на БНБ.

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров^[33] е атакуван от гръцката войска. Съсредоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия, преценени като необходими за да победят българския гарнизон на Солун от 1200 щика.^[34][35] Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и дворецът на цар Фердинанд в Солун^[36] с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение,^[37] а архимандрит Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб „Катерини“, на който по-късно са убити.^[38] Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са откарани в концлагера Трикери,^[39][40] убити, хвърлени в затвори или са заточени по гръцките острови.^[41] По противоречивите гръцки данни само в концлагера Трикери загиват около 7000 души,^[42] но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям.^[43]

Солун е в пределите на Османската империя до 1912 г. с името Салоника, населен най-вече с евреи. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкият договор, според който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия, българската черква „Св. св. Кирил и Методий“, българската черковна община, екзархийското настоятелство и много други български културни институции. Регистрирани са репресии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части.^[44]

На 5 (18) март 1913 година в Солун е убит гръцкият крал Георгиос I от гръцки анархист.

През януари 1914 в новия затвор лежат гладни и болни 20 българи и ежедневно умирали между 1 и 3-ма, а всеки заподозрян българин е интерниран без съд от гръцките окупатори на Беломорските острови. На 17 март същата година е арестуван собственика на винарски магазин Сребре Узунов, отказал 3 дни преди това да се погърчи или да се изсели в България, и изчезва безследно, на 21-ви същия месец е арестуван собственикът на хотел „Свобода“ Георги Костов, а след ден властите официално предлагат на българите Марин Ангелов и Новко Павлов да се или погърчат, или да напуснат града за два дни, а полицията открито заявявала, че няма да остави българин в града. На 16 април същата година, ден преди пристигането на Венизелос са обискирани много български къщи и са арестувани 12 българи, а на 29-и същия месец Критските жандарми дават заповед на българските семейства в Кукушката махала 8 дни да се изселят от Солун, а в противен случай са заплашени с насилствено изгонване.^[45]

През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града под тяхно покровителство противоконституционно се учредява временно гръцко правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки пазения неутралитет от крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 година по-голямата част от града е унищожена. Това принуждава масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, да се изсели. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 година между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърците са разбити от турското опълчение под Анкара и губят даденото им от Антантата малоазийско крайбрежие с гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града и наред с прогонването на много от местните българи съществено изменя етническия му състав в полза на гърците. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар. В 1926 г. от нов пожар изгаря запален еврейският квартал Коломбо.

На 9 април 1941 г. сутринта с голяма тържественост Солун е предаден на германците. Солунчани с владиката начело излизат на 3 километра извън града със знамена и букети да посрещнат немските войски и командващия ген. Лист.^[46][47]

След 1941 г. българщината в Солун се възражда – отваря врати Солунският български клуб, българската черква „Св. Георги“ и българско училище,^[48] а след 1943, когато 7-а рилска дивизия пак заема солунската област (без самия град) притесненията на гръцката власт сериозно намаляват.

Още преди германската окупация (1941 – 1944 година) в Солун стават антисемитски погроми,^[49][50] но по време на нея практически всички неизбягали от града 56 000 евреи са изпратени със съдействието на гръцката власт^[51][52] в немски концентрационни лагери, където са избити, а България успява да спаси само тези евреи, имащи българско поданство.^[53]

При преброяването от 2001 г. населението на града е 363 987 души, а с предградията е 800 764 души.

Населението на градския комплекс се оценява на 788 191 жители, според преброяването от 2011 г.^[2] Населението на метрополиса възлиза на 1 012 013 жители, докато това на регионалната единица (бивша префектура) на 1 110 912 жители.^[3]

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

В 1988 година раннохристиянските и византийски паметници в Солун са включени в списъка с обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.^[54][55]

п б р Османски паметници в Солун Джамии и тюрбета Аладжа Имарет джамия Йени джамия Хамза бей джамия Муса Баба тюрбе Лембетска джамия Хамами Бей хамам Йени хамам Паша хамам Яхуди хамам Кули Бяла кула Еди куле Прасакакева кула Жилищни сгради Вила „Алатини“ Къща „Алатини“ Сиропиталище „Алатини“ Ахмет Капанджи вила Вила „Варвара“ Мехмет Капанджи вила Вила „Йосиф Модиано“ Вила „Яков Модиано“ Вила „Мордох“ Вила „Морпурго“ Къща „Салем“ Каза Бианка Къща „Кехая“ Вила „Наваро“ Нацинова къща Осман Али бей вила Пашина къща Вила „Петридис“ Хаджимишева къща (Иван Хаджимишев) Хаджимишева къща (Тодор Хаджимишев) Хаджимишева къща (Братя Хаджимишеви) Хадзилазарова къща Хафъз бей вила Вила „Хирш“ Шато Мон Боньор Музей „Ататюрк“ Къща на улица „Навархос Воцис“ № 3 Къща на улица „Теофилос“ № 32 Михайлидева къща Неделкова къща Солунски еврейски музей Суруджиева къща Чешми, шадравани и градини Акрополна чешма Аладжа имарет чешма Едикуле чешма Ксирокринийска чешма Намъка Ханъм чешма Пилейска чешма Фатма Ханъм чешма Хамидие шадраван Чешма на улица „Анти“ Чешма на улица „Димитриос Полиоркитис“ Чешма на улица „Иродотос“ Чешма на улица „Морея“ Чешма на улица „Олимпиада“ Чинарска чешма Шейх Су чешма Хаджи Мехмед чешма Хаджи Мюмюн чешма Пашини градини Болници „Василиса Маргарита“ Руска болница „Гениматас“ „Свети Димитър“ „Хирш“ Обществени сгради Конак Митница Щаб на Трети корпус Банк Отоман Банк дьо Салоник Стоа „Саул“ Стоа „Кирцис“ Философски факултет Безистен Бенсусан хан Бошнак хан Кирцис хан Карипиево имение Ислахане Военна гара Мектеб-и тераки Сграда „Щайн“ Поща Казарми Бирария „Зитос“ Индустриални сгради Мелница „Алатини“ Копринена фабрика „Бенузилио“ Бирена фабрика „Фикс“ Помпена станция Трамвайно депо Кланица

п б р Музеи в Солун Археологически Солунски археологически музей · Музей на старогръцките, византийските и поствизантийските музикални инструменти · Музей на гипсовите отливки на Философския факултет · Музей на Солунския римски форум Византийски и църковни Крипта на „Свети Димитър“ · Музей на византийската култура · Бяла кула · Солунски църковен музей Етноложки/исторически Музей „Ататюрк“ · Музей на Балканските войни · Солунски еврейски музей · Музей на македонската борба · Солунски исторически център · Солунски военен музей · Зейтинлъшки музей Фолклорни Фолклорен и етноложки музей на Македония-Тракия Изкуство/галерии Художествена галерия на Обществото за македонски изследвания · Солунски киномузей · Солунски музей на дизайна · Македонски музей на съвременното изкуство · Държавен музей на съвременното изкуство · Солунска общинска художествена галерия · Музикален музей на Македония · Музей на Културната фондация на гръцката диаспора · Музей на Македонското артобщество · Солунски културен център на Националната банка на Гърция · Солунски фотографски музей Индустрия/технология Солунски железопътен музей · Научен център и технологичен музей · Солунски музей на водоснабдяването · Солунски музей на радио и телевизионното разпръскване Образование/спорт Музей на Солунския университет „Аристотел“ · Музей на Националния център за карти и картографско наследство · Солунски олимпийски музей

• Фестивал на документалните филми в Солун – водещ европейски фестивал, който се провежда всяка година през месец март в Солун. Провежда се от 1999 г. под ръководството на Дмитрий Еипидис. Фестивалът е съпроводен с изложби, концерти, дискусии на кръгли маси, представяне на майсторски класове, партита, публикации и др. През 2010 година се провежда 12-ият фестивал – от 12 до 21 март.
• Солунски филмов фестивал – филмов фестивал в Югоизточна Европа, най-старият фестивал на Балканите. Основан е през 1960 като Седмица на гръцкото кино. Представя гръцките продукции през годината и творенията на нововъзникващите филмопроизводители от цял свят. Солунският международен филмов фестивал постоянно се развива, постоянно увеличава международното си поле и представя най-новаторски независими продукции от целия свят и развиващите се дейности на международните специалисти във филмовата индустрия. Най-престижна е наградата „Златен Александър“, съпроводена в парична премия от 40 000 евро.
• Солунски фестивал на игрите – масово мероприятие, организирано ежегодно за шеста поредна година (2009) в Солун. Фестивалът включва серия от изложби и турнири в спортове като шах, билярд, бридж, дартс, а също и скрабъл, стратегически игри, PC игри и т.н. През 2010 година се провежда между 4 и 18 април.
• Солунски фестивал на фотографията – началото му се поставя през 1988 г. от фотографа Арис Геогрио. Провежда се от февруари до средата на април всяка година. Той е място за срещи на гръцките и международните фотографи. През 2006 – 2010 г. се провежда от Солунския музей на фотографията, който всяка година избира артистичен директор на фестивала.
• Димитрия – това е 3-месечен фестивал в Солун, който се провежда всяка година от септември до декември. Носи името на Свети Димитър, покровител на града. Изключително популярен е сред местното население. Провежда се от 1966 г. Той включва музикални, театрални, танцови прояви, улични събития и изложби. Организира се от община Солун.

На Солун е наречена улица в кварталите „Белите брези“, „Красно село“ и „Борово“ в София (Карта).

• Известни солунчани.

• 
  Изглед от Бялата кула
• 
  Останки от крепостната стена
• 
  Центърът на Солун
• 
  Улица „Египтос“ в квартал Лададика
• 
  Изглед към махалата Пиргите от улица „Екзохи“ (днес „Василиси Олга“) в Солун, 1904 г.
• 
  Кратер „Дервени“, края на IV век пр. н. е., страна А, Дионис и Ариадна, Археологически музей, Солун
• 
  Мраморен саркофаг „Амазономахия“, Археологически музей, Солун
• 
  Паметник на Александър Велики с изглед към планината Олимп

• Солунска българска мъжка гимназия
• Солунска българска община
• Солунски атентати
• Солунски български клуб 1941 – 1944 г.
• Солунско метро
• Солунски крайградски пътнически влак

• Дем Солун Архив на оригинала от 2019-12-01 в Wayback Machine.
• Солунска митрополия Архив на оригинала от 2008-04-20 в Wayback Machine.
• www.saloniki.org Портален сайт
• Иванов, Йордан. „Българите в Солунско. Исторически бележки“ Архив на оригинала от 2011-09-23 в Wayback Machine.
• Салгънджиев, Стефан. „Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи“
• „Солун в Българската духовна култура. Исторически очерк и документи“, София, 1937 година
• „Сборник Солун“, София, 1934 година
• „Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой, Солунско“
• „Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина“
• „Българската древност“
• Солун и българите. История. Памет. Съвремие

п б р Обекти на световното културно и природно наследство в Гърция Атински акропол • Атон • Баса - Храм на Аполон Епикур • Вергина • Дафни • Делфи • Делос • Епидавър • Старият град Корфу • Метеора • Микена и Тиринт • Мистра • Нов манастир • Олимпия • Питагорион и Херайон на Самос • Средновековен град Родос • „Свети Йоан Богослов“ и Пещерата на Апокалипсиса на Патмос • „Свети Лука“ • Раннохристиянски и византийски паметници в Солун (Арка на Галерий • Византийска баня • „Свети Димитър“ • Влатадес • „Свети Георги“ • „Света София“ • „Света Богородица Медникарска“ • „Свети Николай Сирак“ • „Свети Апостоли“ • „Свети Илия“ • „Преображение Господне“ • „Света Богородица Неръкотворна“ • „Света Екатерина“ • Латомски манастир • „Свети Пантелеймон“ • Солунски стени) • Филипи

Портал „Македония“

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND NLI J9U LCCN MBarea NARA NKC LIBRIS IdRef VIAF WorldCat