French
DeutschУолтър Хауърт – Уикипедия
| Уолтър Хауърт Walter Haworth | |
 | |
| Роден | Уайт Копис, Ланкашър, Великобритания |
|---|---|
| Починал | Барнт Грийн, Устършър, Великобритания |
| Учил в | Манчестърски университет[1] Гьотингенски университет[1] Манчестърски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | органична химия |
| Учил при | Ото Валах |
| Работил в | Университет на Сейнт Андрюс Дърамски университет Бирмингамски университет |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1937)Медал Дейви (1934) |
| Семейство | |
| Съпруга | Вайълет Чилтън Доби |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Уолтър Хауърт в Общомедия | |
Уолтър Норман Хауърт (на английски: Walter Norman Haworth) е британски химик, който става известен с изследванията си върху аскорбиновата киселина (витамин C). През 1937 г. заедно с швейцареца Паул Карер е награден с Нобелова награда за химия.[2][3]
Хауърт установява правилната структура на редица захари и става известен с разработването на хауъртовата проекция, която преобразува триизмерните захарни структури в удобна двуизмерна графична форма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Ланкашър на 19 март 1883 г. След като работи известно време на 14-годишна възраст в местната фабрика за балатуми, управлявана от баща му, Уолтър Хауърт учи за и успешно преминава кандидат-студентския изпит в Манчестърския университет през 1903 г., за да учи химия. Той се заема с тази наука въпреки неодобрението на родителите си. Получава първата си почетна степен през 1906 г. След като завършва магистратурата си под менторството на Уилям Хенри Пъркин младши е награден със стипендия и започва да учи в Гьотингенския университет. Там той получава докторска степен под егидата на Ото Валах, след като е учил само година в лабораторията му. През 1911 г. получава степен доктор на науките от Манчестърския университет, а след това служи за кратко в Имперския колеж като старши демонстратор по химия.
През 1912 г. Хауърт става лектор университета на Сейнт Андрюс в Шотландия и започва да се интересува от химията на карбохидратите, която се изследва в университета от Томас Пърди и Джеймс Ървин. Хауърт започва да работи върху простите захари през 1915 г. и разработва нов метод за приготвяне на метилови етери на захари, използвайки метил бисулфат и основа. Той започва да изследва структурните особености на дизахаридите. Той организира лабораториите в Университета на Сейнт Андрюс за получаване на химикали и медикаменти за британското правителство през Първата световна война.
Назначен е за професор по органична химия в Дърамския университет през 1920 г. На следващата година е назначен за ръководител на департамента по химия в колежа към университета. През 1922 г. се жени за Вайълет Чилтън Доби, от която има двама сина.[4]
През 1925 г. е назначен за професор по химия в Бирмингамския университет, където остава до 1948 г. Сред утвърдените му научни приноси е потвърждаването на редица структури на оптически активни захари – към 1928 г. той е извел и потвърдил структурите на малтозата, целобиозата, лактозата, генциобиозата, мелибиозата, рафинозата, както и глюкозидната пръстенна тавтомерна структура на алдозни захари. През 1929 г. публикува труда си Съставът на захарите (The Constitution of Sugars).[4]
През 1933 г. работи с Едмънд Хърст и след като извеждат правилната структура и оптично-изомерната природа на витамин C, Хауърт докладва, че успешно е синтезирал витамина.[5] Хауърт получава първоначалната си референтна проба „водоразтворим витамин С“ или „хексуронова киселина“ (предишното наименование на съединението, извлечено от естествени продукти) от унгарския физиолог Алберт Сент-Дьорди, който открива свойствата на витамина заедно с Чарлз Глен Кинг и по това време вече е открил, че витаминът лесно може да се извлича в големи количества от унгарски червен пипер. В чест на антискорбутовите свойства на съединението, Хауърт и Сент-Дьорди предлагат ново име – аскорбинова киселина за молекулата и L-аскорбинова киселина за формалното химическо име. През Втората световна война Хауърт е член на комитета MAUD, който надзирава британския проект за атомна бомба.[4] През 1947 г. е произведен в рицар-бакалавър.
Умира внезапно от сърдечен удар на рождения си ден на 19 март 1950 г.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Norman Haworth Biographical // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ Hirst, E. L. Walter Norman Haworth 1883 – 1950 // Advances in carbohydrate chemistry 6. 1951. ISBN 9780120072064. DOI:10.1016/S0096-5332(08)60061-2. с. 1 – 9.
- ↑ Hirst, E. L. Sir Norman Haworth // Nature 165 (4198). 1950. DOI:10.1038/165587a0. с. 587.
- ↑ а б в г L. L. Bircumshaw. Haworth, Sir (Walter) Norman (1883 – 1950) // The Oxford Dictionary of National Biography. 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/33772.
- ↑ Davies, Michael B., Austin, John, Partridge, David A. Vitamin C: Its Chemistry and Biochemistry. The Royal Society of Chemistry, 1991. ISBN 0-85186-333-7. с. 48.
|
