Мартин Карплус – Уикипедия

Мартин Карплус
Martin Karplus
Роден
15 март 1930 г. (94 г.)
Учил вХарвардски университет
Калифорнийски технологичен институт
Харвардски колеж
Научна дейност
Областквантова химия
Учил приЛайнъс Полинг
Работил вХарвардски университет
Страсбургски университет
Колумбийски университет
Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
НаградиНобелова награда за химия (2013)
Мартин Карплус в Общомедия

Мартин Карплус (на немски: Martin Karplus) е австро-американски теоретичен химик, който получава Нобелова награда за химия през 2013 г. заедно с Майкъл Левит и Ари Варшел за „разработването на многомащабни модели за сложни химични системи“.[1][2][3][4][5][6] Той е почетен професор по химия в Харвардския университет, както и директор на лабораторията по биофизична химия, съвместна лаборатория на Националния център за научни изследвания на Франция и Страсбургския университет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Карплус е роден в еврейското семейство на Ханс Карплус и Изабела Голдщайн във Виена на 15 март 1930 г.[7] Той е все още дете, когато семейството му избягва от нацистката окупация в Австрия скоро след Аншлуса през март 1938 г. Семейството прекарва няколко месеца в Цюрих, Швейцария и в Ла Бол, Франция, преди да имигрира в САЩ.[8] Преди да замине за САЩ, семейството е познато като „интелектуално и успешно светско еврейско семейство“ във Виена.[9] Дядо му, Йохан Паул Карплус, е високо ценен професор по психиатрия във Виенския университет.[10] Той е племенник на социолога, философ и музиколог Теодор Адорно. Брат му, Роберт Карплус, е международно признат физик и преподавател в Калифорнийския университет, Бъркли.

Образование и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След като изкарва бакалавърска степен от Харвардския колеж през 1950 г., Карплус се отдава на следдипломно обучение в Калифорнийския технологичен институт. През 1953 г. завършва докторантура под менторството на Лайнъс Полинг.[11] Според Полинг, Карплус е „най-яркият му студент“.[12] Той е член на Националната фондация за наука, докато работи в Оксфордския университет през 1953 – 1955 г. Карплус преподава в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн (1955 – 1960), а след това в Колумбийския университет (1960 – 1967), преди да се премести в Харвард през 1967 г. Той създава изследователска група в Страсбург, Франция, след две почивни посещения между 1992 и 1995 г. на университета Луи Пастьор в Страсбург.[13]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Карплус допринася в много области от физикохимията, включително химичната динамика, квантовата химията и най-вече молекулярната динамика чрез симулации на биологични макромолекули. Работи и в сферата на ЯМР спектроскопията, особено за разбиране на електронно-спиновия резонанс. В негова чест е кръстено едноименно уравнение, описващо връзката между константите на взаимодействие и двустенните ъгли в протонния магнитен резонанс.

Текущата му научна дейност е фокусирана главно върху свойствата на молекулите, които представляват биологичен интерес. Групата му основава и координира разработването на програмата CHARMM за симулиране на молекулярна динамика. Член е на Международната академия по квантови молекулярни науки. През дългата си кариера (от 1955 г.) той ръководи над 200 студенти и докторанти в университетите, в които е работил.

От 1967 г. Карплус е член на Националната академия на науките на САЩ.[14] През 1991 г. е избран за чуждестранен член на Кралската академия на науките и изкуствата на Нидерландия,[15] а на следващата година е избран и за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество. През 2004 г. печели награда Лайнъс Полинг, а през 2013 г. е награден с Нобеловата награда за химия.[1]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • CL Brooks III, M Karplus, BM Pettitt. Proteins: A Theoretical Perspective of Dynamics, Structure and Thermodynamics, Volume LXXI, in: Advances in Chemical Physics, John Wiley & Sons, New York 1988.
  • Martin Karplus and Richard N. Porter. Atoms and Molecules: An Introduction for Students of Physical Chemistry. W. A. Benjamin, New York 1970.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б The Nobel Prize in Chemistry 2013 // Royal Swedish Academy of Sciences, 9 октомври 2013. Посетен на 9 октомври 2013.
  2. ↑ Chang, Kenneth. 3 Researchers Win Nobel Prize in Chemistry // New York Times. 9 октомври 2013. Посетен на 9 октомври 2013.
  3. ↑ Fersht, A. R. Profile of Martin Karplus, Michael Levitt, and Arieh Warshel, 2013 nobel laureates in chemistry // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 110 (49). 2013. DOI:10.1073/pnas.1320569110. с. 19656 – 7.
  4. ↑ Hodak, Hélène. The Nobel Prize in chemistry 2013 for the development of multiscale models of complex chemical systems: A tribute to Martin Karplus, Michael Levitt and Arieh Warshel // Journal of Molecular Biology 426 (1). 2014. DOI:10.1016/j.jmb.2013.10.037. с. 1 – 3.
  5. ↑ Van Noorden, R. Computer modellers secure chemistry Nobels // Nature. 2013. DOI:10.1038/nature.2013.13903.
  6. ↑ Van Noorden, Richard. Modellers react to chemistry award: Nobel Prize proves that theorists can measure up to experimenters // Nature 502 (7471). 2013. DOI:10.1038/502280a. с. 280.
  7. ↑ Hans Karplus: JMH Genealogy
  8. ↑ Karplus, M. Spinach on the ceiling: a theoretical chemist's return to biology. // Annual Review of Biophysics and Biomolecular Structure 35. 2006. DOI:10.1146/annurev.biophys.33.110502.133350. с. 1 – 47.
  9. ↑ Fuller, Robert. A Love of Discovery: Science Education – The Second Career of Robert Karplus. New York, Kluwer Academic, 2002. ISBN 0-306-46687-2. с. 293.
  10. ↑ Gaugusch, Georg. Wer einmal war: Das jüdische Großbürgertum Wiens 1800 – 1938 A-K. Wien, Amalthea Signum, 2011. ISBN 978-3850027502. с. 1358 – 1367.
  11. ↑ Karplus, Martin. A quantum-mechanical discussion of the bifluoride ion. California Institute of Technology, 1954. Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.
  12. ↑ Harvard professor wins Nobel in chemistry
  13. ↑ Alain Beretz, président de l'université de Strasbourg et Alain Fuchs, président du CNRS félicitent Martin Karplus, prix Nobel de chimie 2013 | CNRS – Archives des communiqués de presse // Архивиран от оригинала на 2019-03-26. Посетен на 2019-03-26.
  14. ↑ Martin Karplus
  15. ↑ M. Karplus // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Архивиран от оригинала на 2019-03-26. Посетен на 19 юли 2015.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартин_Карплус&oldid=12151172“.