Херман Щаудингер – Уикипедия

Херман Щаудингер Hermann Staudinger
германски химик
Роден	23 март 1881 г. Вормс, Германия
Починал	8 септември 1965 г. (84 г.) Фрайбург в Брайсгау, Германия
Погребан	Фрайбург, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Хале-Витенбергски университет Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Научна дейност
Област	химия
Работил в	Технически университет, Цюрих
Известен с	Изследвания по макромолекуларна химия
Награди	Нобелова награда за химия (1953)
Семейство
Баща	Франц Щаудингер (1849 – 1921)
Майка	Аугусте Щаудингер
Съпруга	Магда Щаудингер (ж. 1927 – 1965)
Херман Щаудингер в Общомедия

Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).

Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалния професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).

През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.

През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.

Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.

Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.

Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.

През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.

• Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
• Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
• Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
• Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
• Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
• Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
• Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
• Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
• Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
• Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954

• Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
• Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
• Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
• Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
• Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4

• Institut für Makromolekulare Chemie, Albert-Ludwigs-Universität Freiburg
• Staudinger's Nobel Foundation biography
• Staudinger's Nobel Lecture Macromolecular Chemistry

п б р Нобелова награда за химия Лауреати на наградата 1901: Вант Хоф 02: Е.Фишер 03: Арениус 04: Рамзи 05: фон Байер 06: Моасан 07: Бухнер 08: Ръдърфорд 09: Оствалд 10: Валах 11: Кюри 12: Гриняр, Сабатие 13: Вернер 14: Ричардс 15: Вилщетер 18: Хабер 20: Нернст 21: Соди 22: Астън 23: Прегъл 25: Зигмонди 26: Сведберг 27: Виланд 28: Виндаус 29: Хардън, фон Ойлер-Келпин 30: Х.Фишер 31: Бош, Бергиус 32: Лангмюр 34: Юри 35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри 36: Дебай 37: Хауърт, Карер 38: Кун 39: Бутенант, Ружичка 43: де Хевеши 44: Хан 45: Виртанен 46: Съмнър, Нортроп, Стенли 47: Робинсън 48: Тиселиус 49: Джиок 50: Дилс, Алдер 51: Е. Макмилан, Сиборг 52: Мартин, Синг 53: Щаудингер 54: Полинг 55: дю Виньо 56: Хиншълуд, Семьонов 57: Тод 58: Сангър 59: Хейровски 60: Либи 61: Калвин 62: Перуц, Кендрю 63: Циглер, Ната 64: Ходжкин 65: Удуърт 66: Мъликен 67: Айген, Нориш, Портър 68: Онсагер 69: Бартън, Хасъл 70: Лелоар 71: Херцберг 72: Анфинсен, Мур, Стайн 73: Е.О.Фишер, Уилкинсън 74: Флори 75: Корнфорт, Прелог 76: Липскъм 77: Пригожин 78: Мичъл 79: Браун, Витиг 80: Бърг, Гилбърт, Сангър 81: Фукуи, Хофман 82: Клуг 83: Таубе 84: Мерифийлд 85: Хауптман, Карл 86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани 87: Крам, Лен, Педерсън 88: Дайзенхофер, Хубер, Михел 89: Олтман, Чек 90: Кори 91: Ернст 92: Маркъс 93: Мълис, Смит 94: Ола 95: Крутцен, Молина, Роуланд 96: Кърл, Крото, Смоли 97: Бойер, Уокър, Скоу 98: Кон, Поупъл 99: Зеуаил 2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава 01: Ноулс, Нойори, Шарплес 02: Фен, Танака, Вютрих 03: Агре, Маккинън 04: Чихановер, Хершко, Роуз 05: Гръбс, Шрок, Шовен 06: Корнбърг 07: Ертъл 08: Шимомура, Чалфи, Циен 09: Рамакришнан, Щайц, Йонат 10: Хек, Негиши, Сузуки 11: Шехтман 12: Лефковиц, Кобилка 13: Карплус, Левит, Варшел 14: Бециг, Хел, Мьорнър 15: Линдал, Модрич, Санджар 16: Соваж, Стодарт, Феринга 17: Дюбоше, Франк, Хендерсън 18: Арнолд, Смит, Уинтър 19: Гудинаф, Уитингам, Йошино 20: Шарпантие, Даудна 21: Лист, Д. Макмилан 22: Бъртози, Мелдал, Шарплес 23: Бауенди, Брус, Екимов 24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър