Фоса – Уикипедия

	Фоса
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae)
род:	Фоси (Cryptoprocta)
вид:	Фоса (C. ferox)
	Научно наименование
	Cryptoprocta ferox Bennett, 1833
	Разпространение
	Фоса в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за вивероподобния бозайник от Мадагаскар. За селото в Южната Италия вижте Фоса (Италия).

Фосата (Cryptoprocta ferox), известна още като Мадагаскарска дългоопашата вивера, е вивероподобен хищен бозайник със средни размери от семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae), ендемичен за остров Мадагаскар.

Обща характеристика

Фосата е най-едрият хищен бозайник на Мадагаскар и заема върха на хранителната верига на острова (след Нилския крокодил разбира се). Възрастните мъжки достигат на дължина 75 – 80 см, с още 70 – 90 см дълга опашка и тегло 6 – 10 кг. Женските са малко по-дребни.

Въпреки че е в близко родство с мангустите, фосата има вида и поведението на котка. Тялото ѝ е издължено, гъвкаво и демонстрира изключителна пъргавина по дърветата.

Фосата води потаен начин на живот и е изключително рядка, за поведението и разпространението ѝ се знае твърде малко. По-рано се смяташе за нощен ловец, но се установи, че ловува както през нощта, така и през деня, в зависимост от сезона и изобилието на плячка (главно лемури). Обитава предимно мадагаскарските сухи листопадни гори, като главното място където може да се види е гората Киринди, на около 70 км северно от град Морондава.

Фосата е универсален ловец – храни се с всичко което успее да улови, от риба до различни птици, но преследва главно лемурите. Прословутата свирепост на фосата в малгашкия фолклор обаче е леко преувеличена. Все пак, сравнително неотдавна изчезва и вид гигантска фоса (Cryptoprocta spelea) с дължина на тялото около 2 метра и тегло около 17 кг, за която се смята, че е преследвала гигантските лемури (Megaladapis) от времето на гигантските безкрили птици епиорнис, изчезнали след нашествието на човека на остров Мадагаскар.

Малките на фосата се раждат слепи и беззъби. Майката се грижи за тях около година, като до четвъртия месец те дори не напускат леговището. Размножават се след 4-годишна възраст. В плен живеят до 20 години.

Природозащитен статус

Фосата е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като уязвим вид ^[2]. През 2000 г. дивата ѝ популация се изчислява на около 2500 животни пръснати из острова и броят им намалява (Luke Dollar, Mustelid, Viverrid & Procyonid Specialist Group).

Външни препратки

↑ Cryptoprocta ferox (Bennett, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Cryptoprocta ferox (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Cryptoprocta ferox (Bennett, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Cryptoprocta ferox (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

[1]

[2]