Жълта мангуста – Уикипедия

Жълта мангуста
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мангустови (Herpestidae)
род:Жълти мангусти (Cynictis)
вид:Жълта мангуста (C. penicillata)
Научно наименование
Ogilby, 1833
Cuvier, 1829
Разпространение
Жълта мангуста в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтата мангуста (Cynictis penicillata) е вид дребен африкански бозайник единствен представител на монотипен род Cynictis от семейство Мангустови. Представителите му са широко разпространени в южните части на Африка като обитават полупустинни райони. Често живеят в съобщества с представители на други видове със сходен начинна живот. Типичната рижава окраска и формата на тялото напомнят на лисица, поради което често от местното население е наричана и „лисича мангуста“.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Жълтите мангусти се срещат в големи ареали от Намибия, Ботсвана и ЮАР, както и в гранични райони на Ангола, Зимбабве, Лесото и Свазиленд с тези три страни. Обитава савани или полупустинни райони.

Жълтата мангуста е единствен представител на род Cynictis, но видът е представен с около 12 подвида. В общи линии козината на мангустата е по-бледа в областта на корема и брадичката, опашката е пухкава. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Южните подвидове на вида са по-големи, имат жълта или червеникава козина, която е и по-дълга, опашката също е по-дълга с характерен бял връх. Северните подвидове са с по-дребно тяло сивкав оттенък на козината със сив или по-тъмно сив връх на опашката. Козината е по-къса и пригодена за условия с по-топъл климат.

Морфологични особености

[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е с дължина от 27 до 38 cm, а опашката от 18 до 28 cm. Теглото при възрастните се движи от 440 до 800 грама, а в редки случаи достига и до 1 kg.

Жълтите мангусти са хищни животни, които се хранят основно с членестоноги. В менюто им влизат и дребни бозайници, гущери, змии и яйца на всякакви видове животни. Представителите на вида са дневни, а през нощта прекарват в дупки под земята. Жълтите мангусти са добри копачи, но могат да ползват изоставени дупки от други видове животни или живеят съвместно с капски земни катерици, сурикати или други видове бозайници със сходен начин на живот. Живеят в колонии до 20 индивида. Социалната структура на жълтата мангуста е йерархична като централно място заема една главна двойка, която ражда потомство. В структурата на групата влизат и други взрасти, подрастващи и малки, които са роднини на главната двойка. Бременността продължава около 60 дни, раждат два пъти в година едно до три малки. Кърменето продължава около осем седмици, а в грижите на потомството участват всички членове на групата. На около година настъпва полова зрялост, а продължителността на живота им е до 15 години. В естествената среда стават плячка на хищни птици, змии и чакали.

Разпространители на Бяс

[редактиране | редактиране на кода]

Жълтата мангуста е един от основните вектори на вируса на беса в ареала, който обитава[2]. Съществуват дори и известни подозрения, че тя е носител на вируса с години без да боледува, но при ухапване предава смъртоносния причинител на беса[3].

  1. Cynictis penicillata (Cuvier, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. G.C. Bishop, D.N. Durrheim, P.E. Kloeck, J.D. Godlonton, J. Bingham, R. Speare and the Rabies Advisory Group. Rabies Guide For The Medical, Veterinary And Allied Professions. Претория, Second print 2003. ISBN 1-86871-119-6. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
  3. Taylor PJ. A systematic and population genetic approach to the rabies problem in the yellow mongoose (Cynictis penicillata) // Onderstepoort J. Vet. Res. 60 (4). Декември 1993. с. 379–87.
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.