Мраморна котка – Уикипедия

Мраморна котка
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Pardofelis
вид:Мраморна котка (P. marmorata)
Научно наименование
Martin, 1837
Разпространение
Мраморна котка в Общомедия
[ редактиране ]

Мраморната котка (Pardofelis marmorata) е хищник от семейство Коткови с размерите на едра домашна котка разпространен в гъстите дъждовни гори на Югоизточна Азия и на о-вите Суматра и Борнео, като навсякъде тази котка е много рядка и биологичните ѝ особености не са добре проучени.

Точното място на мраморната котка в таксономичната класификация на семейство Котки все още е предмет на научни спорове, тъй като притежава анатомични черти присъщи както на Същинските (мъркащи) котки (виж Азиатска златна котка), така и на Пантеровите (ревящи) котки (виж Димен леопард).

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

По строеж на тялото, окраска и начин на живот мраморната котка наподобява Димния леопард. Живее и ловува изключително по дърветата и тялото ѝ е гъвкаво, издължено и набито с къси крака и изключително дълга опашка (почти колкото дължината на тялото), която служи за баланс при движение по клоните на дърветата. Дължина на тялото 53 cm, а на опашката 45 cm, тегло около 4,5 кг. Също като димния леопард тази котка се слави с изкючително дълги за своите размери кучешки зъби. Главата ѝ е малка, закръглена и широка в областта на скулите, като очните ябълки са обградени отвсякъде с кости, което е необичайно за котките. Ушите ѝ са малки и закръглени. Разкошната петниста окраска на мраморната котка е една от най-ефективните маскировъчни окраски сред бозайниците. Светлия сиво-кафеникав основен тон е осеян с издължени тъмносиви петна очертани с черно по края и това създава характерния мраморен ефект на окраската ѝ.

Среща се в горите до 2500 m надморска височина в Северна Индия, Непал, Бирма, Тайланд, Малайзия, о-вите Суматра и Борнео.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Мраморната котка обитава гъсти девствени древни природозащитени гори и ловува по дърветата, предимно денем, като основна нейна плячка са птиците, катерици и други дребни бозайници, но лови също влечуги, жаби и насекоми.

Бременността трае около около 80 дни, малките са от 1 до 4. Те се развиват бързо, проглеждат на 14 дни, козината им е изпъстрена с петна, но мраморното си оцветяване придобиват по-късно. Полова зрялост достигат на двегодишна възраст. Смята се, че продължителността на живота на тези котки е около 12 години.

Природозащитен статус

[редактиране | редактиране на кода]

Мраморната котка е много рядка и води изключително потаен начин на живот, така че за числеността на нейната дива популация може само да се предполага. Вписана е в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като уязвим вид[2].

  1. Pardofelis marmorata (Martin, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Pardofelis marmorata (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)