Бъзовица – Уикипедия
Бъзовица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 14 души[1] (15 март 2024 г.) 1,62 души/km² |
Землище | 8,927 km² |
Надм. височина | 1001 m |
Пощ. код | 2555 |
Тел. код | 07927 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 07226 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011) |
Бъзовица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Говедарници, Въртинци, Георгинци, Дънковци, Пшенци, Босикинци и др.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2008 |
Население | 175 | 334 | 238 | 343 | 296 | 192 | 104 | 84 | 57 | 32 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 18 | 100,00 |
Българи | 17 | 94,44 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
Неотговорили | 1 | 5,55 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите „Зидини“ и „Криви падини“ има следи от късноантични селища.
Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г.
През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.
В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено.
Активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Оброк „Света Троица“. Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността „Църквище“ при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква.
- Оброк. Намира се на около 800 метра северозападно от кметството, в местността „Света вода“.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Д-р Ставре Крумов Милачков – лекар
- Ненчо Спасов Димитров – военен летец, офицер от запаса
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.485-488;
- Мушмов, Н. – Колективни находки на монети през 1925-1926 г. Известия на археологическия институт, 1926/1927 г., с.323;
- Геров, Б. Проучвания върху западно тракийските земи през римско време. Годишник на софийския университет – Филологически факултет, 1959 г., LIV, 60, с.294;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13-14;
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 78.
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.17-18;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|