Бъзовица – Уикипедия

Бъзовица
Бъзовица 42.597756, 22.543119 Бъзовица
Общи данни
Население	14 души[1] (15 март 2024 г.) 1,62 души/km²
Землище	8,927 km²
Надм. височина	1001 m
Пощ. код	2555
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	07226
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Бъзовица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Говедарници, Въртинци, Георгинци, Дънковци, Пшенци, Босикинци и др.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите „Зидини“ и „Криви падини“ има следи от късноантични селища.

Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г.

През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.

В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено.

Активни миграционни процеси.

• Оброк „Света Троица“. Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността „Църквище“ при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква.
• Оброк. Намира се на около 800 метра северозападно от кметството, в местността „Света вода“.

Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник

• Д-р Ставре Крумов Милачков – лекар
• Ненчо Спасов Димитров – военен летец, офицер от запаса

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.485-488;
• Мушмов, Н. – Колективни находки на монети през 1925-1926 г. Известия на археологическия институт, 1926/1927 г., с.323;
• Геров, Б. Проучвания върху западно тракийските земи през римско време. Годишник на софийския университет – Филологически факултет, 1959 г., LIV, 60, с.294;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13-14;
• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 78.
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.17-18;