Бъзовица – Уикипедия

Бъзовица
България
42.5978° с. ш. 22.5431° и. д.
Бъзовица
Област Кюстендил
42.5978° с. ш. 22.5431° и. д.
Бъзовица
Общи данни
Население14 души[1] (15 март 2024 г.)
1,62 души/km²
Землище8,927 km²
Надм. височина1001 m
Пощ. код2555
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ07226
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП – Обединена левица; 2011)

Бъзовица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Говедарници, Въртинци, Георгинци, Дънковци, Пшенци, Босикинци и др.

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 175 334 238 343 296 192 104 84 57 32

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 18 100,00
Българи 17 94,44
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,0
Неотговорили 1 5,55

Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите „Зидини“ и „Криви падини“ има следи от късноантични селища.

Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г.

През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.

В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Оброк „Света Троица“. Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността „Църквище“ при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква.
  • Оброк. Намира се на около 800 метра северозападно от кметството, в местността „Света вода“.

Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник

  • Д-р Ставре Крумов Милачков – лекар
  • Ненчо Спасов Димитров – военен летец, офицер от запаса
  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.485-488;
  • Мушмов, Н. – Колективни находки на монети през 1925-1926 г. Известия на археологическия институт, 1926/1927 г., с.323;
  • Геров, Б. Проучвания върху западно тракийските земи през римско време. Годишник на софийския университет – Филологически факултет, 1959 г., LIV, 60, с.294;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13-14;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 78.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.17-18;
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)