Загорани – Уикипедия

Загорани
Загорани
— село —
41.2636° с. ш. 21.4344° и. д.
Загорани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина609 m
Население108 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Загорани в Общомедия

Загорани (на македонска литературна норма: Загорани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Пелагония.

В ΧΙΧ век Загорани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1890 година.[1][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Загоране (Zagorané) е посочено като село с 35 домакинства със 163 жители българи и 51 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Загорани има 200 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Загорани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорани има 144 българи екзархисти.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Загорани живеят 7 турци и 293 българи.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 108 жители, всички северномакедонци.[8]

Родени в Загорани
  1. Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Манастир „Свети Никола“, село Загорани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007 
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.