Йовиан – Уикипедия

Йовиан
64-ти император на Римската империя
Монетно изображение на Йовиан
Управление	27 юни 363–17 февруари 364
Лични данни
Роден	331 г. Сингидунум, дн. Сърбия
Починал	17 февруари 364 г. (33 г.) Дадастана, дн. Турция
Погребан в	Константинопол
Семейство
Брак	Харито
Потомци	Варониан
Йовиан в Общомедия

Флавий Клавдий Йовиан (на латински: Flavius Claudius Iovianus) е римски император в периода 363 - 364 година, около 8 месеца.

Родом е от Сингидунум (дн. Белград), по това време на територията на провинция Дакия Рипензис, през 331 г.

Йовиан е командир на императорската гвардия, при управлението на император Юлиан Апостат, който приема титлата август, след като Юлиан е смъртоносно ранен в битка срещу персите и умира на 26 юни 363 година, а предишният претендент на военачалниците му, префекът Флавий Салустий отказва да поеме властта. Юлиан умира бездетен и е последният представител на династията на Константин.

По характер Йовиан е описван от летописеца Амиан Марцелин, като умствено ограничен, лекомислен чревоугодник и пияница, без сериозен интерес към управлението на империята. Става известен като много слабоволев, необразован и ленив човек, но има доверието на предшественика си и в общи линии е популярен владетел сред войската и населението. Привърженик е на православното християнство.

Популярността му спада заради действията му във връзка с капитулацията му пред персите, оценявани не само като унизителни, но и като по-скоро ненужни - Юлиан е водил дотогава войските общо взето победоносно и планираното от него изтегляне от страната (след като не успява да превземе столицата Ктезифон) би могло да стане и при много по-изгодни условия. Йовиан предпочита да откупи възможността да върне войската през река Тигър с цената на позорен (що се отнася до условията, но все пак сключен с идеята да бъде траен - за 30 години) мир: отказ от римските интереси си във Велика Армения и отстъпване на териториите на Византия в Северна Месопотамия.

Заздравява донякъде позициите си, като радикално променя религиозната политика, спрямо тази на Юлиан си и възприема про-християнски курс, забранявайки езическите церемонии. Издава едикт, обявяващ почитането на нехристиянски култове за престъпление. Поощрени от това, фанатизирани християни извършват погроми над тях, особено в градовете на Изток, където са опожарени храмове и библиотеки.

Умира в началото на 364 г. в Дадастана, Галатия, при неясни обстоятелства (вероятно отравяне с храна, повръщане насън или задушаване с въглероден оксид от дървесна пепел), на път към Константинопол, където пристига само погребалната урна с прахта му.

• Banchich, Thomas, Jovian, De Imperatoribus Romanis.
• Jovian Архив на оригинала от 2012-12-01 в Wayback Machine. livius.org
• Flavius Jovianus (AD 330 - AD 364)^{[неработеща препратка]}

• Lenski N., The Election of Jovian and the Role of the Late Imperial Guards, Klio – 2000 Т. 82/2. – с. 492 – 515
• Амиан Марцелин, xxv. 5 – 10