Никола Стойчев (политик) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стойчев.
Никола Стойчев
български дипломат
Роден
Починал
1898 г. (52 г.)
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   

Никола Стойчев е български дипломат и политик. Той е министър на външните работи и изповеданията през 1880-1881 и пръв български търговски агент в Битоля през 1897-1898 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Никола Стойчев е роден на 24 август (12 август стар стил) 1845 година в Шумен. Завършва английски колеж в Малта, след което от 1864 до 1866 година работи за британската компания, строяща железопътната линия Русе-Варна. След завършването на линията продължава да работи по нейната експлоатация като чиновник и инспектор в компанията.[1][2]

След Освобождението Никола Стойчев е за кратко председател на съда в Русе. Избиран е за народен представител в Учредителното събрание (1879), в I обикновено народно събрание (1879) и II обикновено народно събрание (1880 - 1881). През 1880 г. е назначен за управител на телеграфите, а няколко месеца по-късно - за началник на пощенско-телеграфното управление. През декември същата година става външен министър в правителството на Петко Каравелов, като остава на този пост и след преврата от 1881 г.[1]

Избран за депутат и във II ВНС от Шуменски окръг.[3]

През 1881 година Стойчев е назначен за член на Върховния касационен съд. През 1883 г. изпълнява няколко дипломатически мисии – участва в преговорите във Виена за строителството на железопътната линия Виена-Цариград, както и в Лондон за откупуването на линията Русе-Варна. Подписва от българска страна конвенцията с Австро-Унгария за построяване на железницата от Цариброд до Вакарел (връзката между Виена и Цариград)[4].

От септември 1884 година е консул в Битоля. Полага големи усилия за запазване на националното съзнание на българското население във Вардарска Македония.[2]

През 1897 година е назначен за търговски агент в Битоля. С тактичността си и доброто си познаване на турския език успява да се сближи с валията Абдулкерим паша Бурсалъ[5]. Умира на следната година в Битоля[6]. Погребан е непосредствено зад олтара на църквата „Света Неделя“ в града.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  2. ↑ а б Игнатовски, Димитър. Депутати от Шумен и Шуменския край. Шумен, 2005. ISBN 954-310-016-0. с. 30.
  3. ↑ Стоянов, Захари. Превратът. София, Български писател, 1994. ISBN 9544430822.
  4. ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. Стр. 400-402
  5. ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 78
  6. ↑ 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля. С., 2007, 11-12
пръв → търговски агент в Битоля
(30 март 1897 – 24 септември 1898) 		→ Дико Йовев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Шумен“         Портал „Шумен“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Стойчев_(политик)&oldid=12365216“.