2С1 Гвоздика – Уикипедия

2С1 Гвоздика
2С1 в музея в Санкт Петербург
Тактико-технически данни
Тип	самоходна гаубица
История на производство и служба
Опитен образец	1969 г.
На въоръжение	1971 – до днес
На въоръжение в	над 25 страни
Габаритни характеристики
Тегло	15,7 t
Дължина	7,26 m
Ширина	2,85 m
Височина	2,725 m
Основно въоръжение	122-мм гаубица 2А18 (40 сн.)
Допълнително въоръжение	няма
Технически данни
Силова установка	8 цилиндров дизелов с турбокомпресор 300 к.с. (220 kW)
Окачване	торсионно
Макс. скорост	61,5 km/h (по шосе) 30 km/h (прес. терен)
Запас от ход	500  km (по шосе)
Екипаж	4 души
2С1 Гвоздика в Общомедия

2С1 Гвоздика (на български: карамфил) е съветска самоходна артилерийска гаубица. Разработена е върху шасито на МТ-ЛБ и има амфибийни възможности.

Работата върху новата гаубица започва през 1967. Първият прототип 2С1 е създаден през 1969. Приета е на въоръжение през 1971. Серийното производство започва една година по-късно. За пръв път е забелязана публично на полски военен парад през 1974. Оттам идва и американското ѝ название М1974.

2С1 прилича много на ПТ-76, но е създадена на базата на МТ-ЛБ. Оръдието се базира на гаубицата Д-30. Машината има ЯХБЗ и е снабдена с прибори за инфрачервено виждане. Гвоздика е широко разпространена и формира значителна част от артилерийското въоръжение на много страни. Обикновено една танкова дивизия разполага с 36 установки, а една моторизирана пехотна дивизия – със 72. Най-масовите оператори на 2С1 са Русия, България, Украйна, Полша и Сирия.

• БМП-23 – бойна машина на пехотата с шаси на 2С1 и купол, подобен на този на БМП-2 с 23-мм оръдие. Допълнителното въоръжение включва 2 ПТУР 9К11 Малютка и една картечница ПКТ с калибър 7,62 мм. Снабдена е с по-мощен двигател с 315 к.с. Екипажът е намален до 3 души, но има възможност за превоз на още 7. Запасът от ход е увеличен на 600 км. Приет на въоръжение през 1985.^[1]
  • БМП-23Д – подобрена версия с нови ПТУР 9К111 и димни гранатомети.
• БРМ-23 – разузнавателен вариант, прототипен модел.
• БМП-30 – модифицирана БМП-23 с купол, директно взет от БМП-2. Произведени бройки – 10.

• Раад-1 – ирански вариант с каросерия на Бораг.

• 2С1М – полски вариант с подобрен амфибиен комплект.

• Модел 89 – румънски вариант с шаси на МЛИ-84.

• МТ-ЛБу – МТ-ЛБ с шаси и двигател на 2С1.
• УР-77 Метеорит – минипочистваща машина с надстройка вместо купол. Надстройката има две рампи за изстрелване ракети, които изтеглят дълги маркучи. След като ракетите се приземят, маркучите се взривяват и всички мини в посочения район експлодират в резултат на това.
• РХМ Кашалот – машина за химическо и биологично разузнаване с оборудване за засичане на замърсявания, аларми и маркировъчни апарати. Купол на МТ-ЛБ.
  • РХМ-К – команден вариант на РХМ с комуникационна апаратура, но без сензори за замърсяване.

• Абу Фатма – строен по лиценз 2С1 в Судан.

• Абхазия
• Азербайджан – 15
• Алжир – 145
• Ангола
• Армения – 10
• Беларус – 246
• Босна и Херцеговина – 14
• България – 500+
• Виетнам
• Грузия – 85
• Етиопия
• Зимбабве – 12
• Ирак
• Иран
• Йемен
• Казахстан – 10
• Куба
• Либия – 130
• Пешмерга (кюрдистански опълчения)
• Полша – 533
• Румъния – 48
• Русия – 1725
• Сирия – 400
• Словакия – 49
• Словения – 8, в резерв
• Сърбия – 72
• Узбекистан
• Украйна – 638
• Унгария
• Уругвай – 12
• Финландия – 72
• Хърватия – 8

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: 2С1 Гвоздика

• ПТ-76
• ПТ-85
• 2С3