311 г. пр.н.е. – Уикипедия
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
311 (триста и единадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Сключен е мир между Антигон, Лизимах, Птолемей и Касандър. Според условията всеки от тях си запазва териториите, които е управлявал дотогава, но Антигон получава властта над „цяла Азия“. Селевк не участва в споразумението, което поне официално не цели поделянето на наследството на Александър Велики и признава легитимността на неговия наследник Александър IV Македонски.[1]
- Селевкия става столица на владенията на Селевк.[2]
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Картагенците побеждават Агатокъл в бой при южната част на река Химера и напредват към Сиракуза като блокират града по суша и море.[3]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Юний Бубулк Брут (за III път) и Квинт Емилий Барбула (за II път).
- Въведена е длъжността на duoviri navales.[3]
- Въведени са избори на военните трибуни.[3]
- Етруска атака над град Сутриум е отблъсната, а градoвете Клувие и Бовианум са завладени.[3]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Евагор, военачалник и служител на диадохския влдетел Антигон I Монофталм
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 50
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 495
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662