334 г. пр.н.е. – Уикипедия

<<		4 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

334 (триста и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

• Александър Велики започва завладяването на Персийската империя през пролетта с армия от 32 000 пехота и 5000 кавалерия и отделен контингент под командването на Парменион, който увеличава силите му до 50 000 войници.^[1]
• Александър печели първата си голяма победа срещу персийците водени от Мемнон Родоски в битка при реката Граник.^[2] След това бързо окупира столицата на Хелеспонтова Фригия и анексира провинцията като назначава нов македонски сатрап. Уредил управлението и охраната на новата територия царя извършва бърз поход на юг към важния град Сарди, който е предаден без съпротива от персийския си командир. Така Александър едновременно си осигурява контрол над най-силната цитадела и най-богатата съкровищница в Мала Азия. Той поставя свой македонски гарнизон и управители, но обявява, че местните лидийци са свободни да живеят по своите закони и под властта на македонския сатрап, макар това да се оказва пропаганден жест.^[2]
• Четири дни след превземането на Сарди, Александър влиза тържествено в Ефес, където прави сходни прокламации и обявява възстановяването на демократичното управление.^[3]
• Александър продължава похода си и подлага на обсада Халикарнас. След сериозна съпротива персийските командващи признават, че положение на отбраната е неудържимо и отстъпват като подпалват складовете за оръжия и отбранителните си укрепления, оставяйки горящия град да бъде окупиран впоследствие от македонците.^[4]

• Консули са Спурий Постумий Албин Кавдин и Тит Ветурий Калвин.
• Основана е латинската колония Калес.^[5]

• Цар Александър I отговаря на призива на Тарент и пристига в Южна Италия, където започва продължителна кампания (334 – 331 г. пр.мн.е.) срещу луканите, самнитите, брутиите и т.н.^[5]

• В Атина е издигнат паметникът на Лизикрат.^[6]

• Зенон от Китион, древногръцки философ и основоположник на стоицизма (умрял 263 г. пр.н.е.)

• Пиксодар, сатрап на Кария