347 г. пр.н.е. – Уикипедия

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

347 (триста четиридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар. По това време е известна като годината на консулството на Венон и Торкват (или по-рядко 407 година Ab urbe condita).^[1] Наименованието 347 г. пр. н. е. за тази година се използва от ранния средновековен период, когато летоброенето след Христа става преобладаващият метод в Европа за именуване на години.

Събития

В Древна Гърция

В резултат на македонската победа при Олинт, Атина се стреми да сключи мир с Македония. Тъй като финансовата му политика се основава на предположението, че Атина не трябва да участва в големи войни, атинският лидер Евбул работи за мир с Филип II Македонски. Демостен е сред тези, които подкрепят компромиса.^[2]
Атинска делегация, включваща Демостен, Есхин и Филократ, е официално изпратена в Пела, за да преговаря за мирен договор с Филип II. По време на преговорите Есхин се опитва да повлияе на атиняните да приемат експанзията на Македония в Гърция. Демостен остава недоволен от резултата.^[2]

В Римската република

Монетите са въведени в Рим за първи път.^[3]

Други

Платон умира и неговият племенник Спевзип е назначен за ръководител на Академията.^[4]
Аристотел напуска Атина поради антимакедонските настроения, което възникват в Атина, след като Филип II Македонски разграбва гръцкия град-държава Олинт през 348 г. пр.н.е. С него отива друг забележителен член на Академията, Ксенократ от Халкидон. Те основават нова академия от малоазийската страна на Егейско море в новопостроения град Асос.^[5]

Родени

Починали

Архит, гръцки философ, математик и държавник (или 350 г. пр.н.е.) (* 428 г. пр.н.е.)^[6]^[7]
Платон, гръцки философ и основател на Академията в Атина (* ок. 427 пр.н.е.)^[8]
Евдокс от Книд, гръцки философ и астроном, който разширява идеите на Платон (или 355 г. пр. н. е. ) (* 410 г. пр.н.е. или 408 г. пр.н.е.)^[9]

Източници

↑ McQueen, E. I. Diodorus Siculus : the reign of Philip II : the Greek and Macedonian narrative from Book XVI : a companion. London, Bristol Classical Press, 1995. ISBN 1-85399-385-9. OCLC 37615973. с. 146.
↑ ^а ^б Mitchell, Thomas N. Democracy's Beginning: The Athenian Story. Yale University Press, 2015-10-15. ISBN 978-0-300-21735-3. p. 286. (на английски)
↑ Mellersh, H. E. L., Williams, Neville. Chronology of World History: The ancient and medieval world, prehistory-AD 1491. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-155-7. p. 81. (на английски)
↑ Joyal, Mark, Yardley, J. C., McDougall, Iain. Greek and Roman Education: A Sourcebook. Routledge, 2022-01-31. ISBN 978-1-136-93135-2. (на английски)
↑ Katz Cooper, Sharon. Aristotle : philosopher, teacher, and scientist. Minneapolis, Minn., Compass Point Books, 2007. ISBN 978-0-7565-1873-8. OCLC 64390401.
↑ Authority and authoritative texts in the Platonist tradition. Cambridge, United Kingdom, 2021. ISBN 978-1-108-92159-6. OCLC 1201697211. с. 50.
↑ Deming, David. Science and technology in world history. Volume 1, The ancient world and classical civilization. Jefferson, N.C., McFarland & Co, 2010. ISBN 978-0-7864-5657-4. OCLC 650873991. с. 75.
↑ Philosophers and religious leaders. New York, Routledge, 2013. ISBN 978-1-315-06282-2. OCLC 1086519250. с. 156.
↑ Aratus, Solensis. Phaenomena. Baltimore, Maryland, 2010. ISBN 978-1-4214-0025-9. OCLC 1139381335.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 347 BC в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] McQueen, E. I. Diodorus Siculus : the reign of Philip II : the Greek and Macedonian narrative from Book XVI : a companion. London, Bristol Classical Press, 1995. ISBN 1-85399-385-9. OCLC 37615973. с. 146.

[:0-2] а ^б Mitchell, Thomas N. Democracy's Beginning: The Athenian Story. Yale University Press, 2015-10-15. ISBN 978-0-300-21735-3. p. 286. (на английски)

[3] Mellersh, H. E. L., Williams, Neville. Chronology of World History: The ancient and medieval world, prehistory-AD 1491. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-155-7. p. 81. (на английски)

[4] Joyal, Mark, Yardley, J. C., McDougall, Iain. Greek and Roman Education: A Sourcebook. Routledge, 2022-01-31. ISBN 978-1-136-93135-2. (на английски)

[5] Katz Cooper, Sharon. Aristotle : philosopher, teacher, and scientist. Minneapolis, Minn., Compass Point Books, 2007. ISBN 978-0-7565-1873-8. OCLC 64390401.

[6] Authority and authoritative texts in the Platonist tradition. Cambridge, United Kingdom, 2021. ISBN 978-1-108-92159-6. OCLC 1201697211. с. 50.

[7] Deming, David. Science and technology in world history. Volume 1, The ancient world and classical civilization. Jefferson, N.C., McFarland & Co, 2010. ISBN 978-0-7864-5657-4. OCLC 650873991. с. 75.

[8] Philosophers and religious leaders. New York, Routledge, 2013. ISBN 978-1-315-06282-2. OCLC 1086519250. с. 156.

[9] Aratus, Solensis. Phaenomena. Baltimore, Maryland, 2010. ISBN 978-1-4214-0025-9. OCLC 1139381335.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]