STS-127 – Уикипедия

STS-127
Данни за кораба
Име на кораба	„Индевър“
Полет на совалка №	127
Полет на „Атлантис“ №	23
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт	15 юли 2009 22:03:00 UTC
Скачване	17 юли 2009 17:47:11 UTC
Място на скачване	МКС
Разкачване	28 юли 2009 17:26 UTC
Кацане	31 юли 2009 14:48:08 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета	15 денонощия 16 часа 44 минути 58 секунди
Брой обиколки	248
Изминато разстояние	~10 537 853 км
Височина на орбитата	225 км
Наклон на орбитата	51,6°
Период	94 мин
Маса	на полезния товар: 13 645 кг
NSSDC ID	2009-038A
NORAD ID	35633
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Снимка на екипажа
от ляво надясно: Улф, Касиди, Хърли, Пайет, Полански, Маршбърн, Копра
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
STS-125	STS-128
STS-127 в Общомедия

STS-127 e сто и двадесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, двадесет и трети полет на совалката Индевър, полет 2J/А (29^-и на совалката) към Международната космическа станция (МКС).

Екипажът на совалката плюс бординженерът от първия етап на Експедиция 20 на МКС

• За първи път в космоса се намират двама граждани на Канада – Роберт Тирск и Жули Пайет;
• Кристофър Касиди е човек № 500, полетял в космоса;
• Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

 Основна статия: Японски експериментален модул

Основната цел на полета е доставка и монтаж на последния компонент на модула „Кибо (ЯЕМ)“. Монтирани са Външната експериментална платформа ЯЕМ-ВЕП (Japanese Experiment Module – Exposed Facility, JEM-EF) и Външната нехерметична секция (Experiment Logistics Module – Exposed Section, ELM-ES). Тези две секции представляват едно цяло и са експериментална площадка, която се намира на външната страна на модула. На нея се провеждат експерименти в условията на открития космос. В края на цилиндричния по форма модул „Кибо“ се намира шлюзова камера, през която експерименталните материали могат да се изнесат от модул и да се експонират на Външната експериментална платформа, както и да се внасят обратно. За изпълнение на тези операции, на външната страна на японския модул има специален робот-манипулатор, аналогичен на тези, които са монтирани на совалките и на МКС. Дотогава това е трябвало да става с излизане на астронавти в открития космос.

Други задачи:

• Доставка на резервни акумулаторни батерии за секция Р6 от Фермовата конструкция на станцията, която е в космоса от 2000 г. В товарния отсек на совалката, батериите са закрепени на т. нар. Integrated Cargo Carrier – Vertical Light Deployable (ICC-VLD).
• Смяна на бординженер на Експедиция 20 на МКС: Тимъти Копра остава на станцията, а на Земята се завръща Коичи Ваката.
• Извеждане в околоземна орбита на два миниспътника „Драгонсат“ (на английски: DRAGONSAT, Dual RF Autonomous GPS On-Orbit Navigator Satellite). Тези два спътника имат размери 12,7×12,7×12,7 см (5×5×5 дюйма) всеки. Те са изведени от товарния отсек на совалката. Задачата им е отработване на автоматично сближаване и автоматично скачване, с използване на навигационни сигнали на глобалната спътникова система за позициониране (GPS).
• Извеждане в орбита на два микроспътника ANDE-2 (Atmospheric Neutral Density Experiment-2). Тези два спътника имат сферична форма с диаметър 46 см (19 дюйма), маса 50 кг на единия и 25 кг на другия. Тези спътници са предназначени за изучаване плътността и състава на атмосферата на височина 350 км. Данните, получени от тези спътници, ще бъдат използвани за по-точен разчет на траекторията на космическите апарати.
• Провеждане на експерименти по изучаване свойствата на йонната турбулентност в реактивните струи от двигателите на совалката (Shuttle Exhaust Ion Turbulence Experiments, SEITE). В определен момент в определена точка на траекторията и известна ориентация ще се включват двигателите за орбитални маневри на совалката. Параметрите на реактивните струи на двигателите ще се измерват от гледна точка на „сянката“, която създават при навигацията и на радиовръзките. Това ще става от няколко спътника.
• Експерименти по изследване взаимодействието на реактивната струя на двигателите на совалката с горните слоеве на атмосферата (MAUI, Maui Analysis of Upper-Atmospheric Injections).
• Експерименти по изследване на турбулентността, възникваща в йоносферата под въздействието на реактивните струи на двигателите на совалката с помощта на радари, разположени на Земята (SIMPLEX, Shuttle Ionospheric Modification with Pulsed Local Exhaust).

Извършени са и пет планирани излизания в открития космос за подготовка на модула „Кибо“ за скачване, изваждане от товарния отсек и подмяната на акумулаторите на ферма Р6, инсталиране на две телевизионни камери на модула „Кибо“ и др.

В случай на повреда на совалката „Индевър“ при старта и невъзможност за нейното безопасно завръщане на Земята, се предвиждало екипажът да остане на МКС и да дочака спасителната експедиция (STS-328), която ще се проведе със совалката Дискавъри. Тази мярка е предвидена в съответствие с препоръките на комисията, която провеждала разследването на обстоятелствата около катастрофата на совалката „Колумбия“.

Мисията е седемдесет и първата кацнала в КЦ Кенеди. Няколко часа след приземяването совалката е вкарана в хангара, където започва следполетното и обслужване и подготовката за следващата мисия STS-130.

• Маса на полезния товар: 13 645 кг
• Инклинация: 51,6°
• Орбитален период: 94.0 мин

Скачване с „МКС“

• Скачване: 17 юли 2009, 17:47 UTC
• Разделяне: 28 юли 2009, 17:26 UTC
• Време в скачено състояние: 10 денонощия, 23 часа, 41 минути.

Това са 126-, 127-, 128-, 129- и 130-^то излизане в открития космос, свързано с МКС, 5- и 6-^то за Дейвид Улф и първи излизания за останалите астронавти.

• 
  Совалката на стартовата площадка.
• 
  Старта на совалката.
• 
  Кристофър Касиди следи разстоянието до МКС.
• 
  Първото излизане в космоса: Тимъти Копра в товарния отсек на совалката.
• 
  Японската експериментална платформа се прехвърла за скачване с помощта на Канадарм2.
• 
  Дейвид Улф по време на втората космическа разходка.
• 
  И Томас Маршбърн по време на същото излизане.
• 
  Снимка на двата екипажа.
• 
  Томас Маршбърн и Кристофър Касиди по време на четвъртата „космическа разходка“.
• 
  Двамата по време на петото излизане.
• 
  МКС след мисия STS-127.
• 
  Приземяването на совалката

• Хронология на мисията ((en))
• Страница на мисията ((en))

п б р Совалка Индевър (OV-105) STS-49 | STS-47 | STS-54 | STS-57 | STS-61 | STS-59 | STS-68 | STS-67 | STS-69 | STS-72 | STS-77 | STS-89 | STS-88 | STS-99 | STS-97 | STS-100 | STS-108 | STS-111 | STS-113 | STS-118 | STS-123 | STS-126 | STS-127 | STS-130 | STS-134