ДДТ – Уикипедия

Тази статия се отнася за инсектицида ДДТ. За едноименната руска музикална група вижте ДДТ (група)

ДДТ
Имена
По IUPAC	1,1,1-трихлор-2,2-бис(4-хлорфенил)етан
Други	дихлордифенилтрихлоретан
Свойства
Формула	C14H9Cl5
Моларна маса	354,48 g·mol−1
Плътност	0,99 g/cm3
Точка на топене	108,5 °C
Точка на кипене	260 °C
Парно налягане	2,0E−7 mmHg (20 °C)
Разтворимост във вода	25 μg/L
Опасности
Основни опасности	токсичен, вреден за околната среда
NFPA 704	2 2 0
Точка на запалване	72 – 77 °C
LD50	113 – 800 mg/kg (мишки)
Идентификатори
CAS номер	50-29-3
PubChem	3036
ChemSpider	2928
DrugBank	DB13424
KEGG	D07367
MeSH	D003634
ChEBI	16130
ChEMBL	416898
RTECS	KJ3325000
ATC	P03AB01
SMILES	Clc1ccc(cc1)C(c2ccc(Cl)cc2)C(Cl)(Cl)Cl
InChI	1S/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19)10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H 1/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19) 10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H
InChI ключ	YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYSA-N YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYAJ
UNII	CIW5S16655
Gmelin	509864
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
ДДТ в Общомедия

ДДТ или дихлордифенилтрихлоретан, (ClC₆H₄)₂CHCCl₃, е безцветно, кристално вещество, с температура на топене 108 °С, което е практически неразтворимо във вода, но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-изомера и се получава от хлорал, хлорбензен и сярна киселина. ДДТ се използва като инсектицид със специфична миризма. Парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е фитотоксичен. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм – смята се, че уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години.

С времето е открито, че ДДТ и някои от продуктите на неговото разлагане притежават хормоноподобни ефекти. Хищните птици снасят яйца с по-тънка черупка, в резултат на което популациите значително намаляват. Така например ДДТ е основният фактор за значително намаляване броя на белоглавия орел (националната птица на Съединените щати) и на сокола скитник до състояние на почти пълно изчезване на територията на САЩ.^[1][2]

Има подозрения, че ДДТ предизвиква рак при хората. По тези причини още през 1970-те години използването на ДДТ е забранено в повечето западни индустриално развити страни. В страните, ратифицирали Стокхолмската конвенция от 2004 г., производството и използването на ДДТ е разрешено само за борба с насекомите преносители, по-специално с преносителите на малария.

Проучване, извършено от учени в Колумбийския университет в Ню-Йорк с подкрепата на Националния институт по здраве и околна среда, резултатите от което са публикувани през 2018 г., показва ясна връзка между аутизма и ДДТ. Проучването е направено измежду 778 деца с аутизъм, родени в периода 1987 и 2005 г. При него са взети серумни проби от ранната бременност на майките и са изследвани за наличието на ДДЕ (дихлородифенил дихлороетилен), съединение, което се съдържа в отровата. Резултатите показват, че броят на децата с аутизъм е по-висок сред потомството на майките с най-високи нива на ДДЕ в кръвта.^[3]

ДДТ е открит от швейцарския учен Паул Мюлер през 1939 г. През 1948 година той получава Нобелова награда за медицина за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от коремен тиф, малария и други силно заразни болести в началото на Втората световна война.^[4]

Производството на ДДТ кулминира през 1963 г. с 82 000 тона годишно. През 1962 г. авторката Рейчъл Карсън поставя под въпрос безопасността на химикала в своята книга „Тиха пролет“. И макар тя да не твърди, че той трябва да бъде забранен, последвалото екологично движение в крайна сметка довежда до забраната на ДДТ в САЩ през 1972 г.,^[5] а по-късно и в цял свят.