Нобелова награда за физиология или медицина – Уикипедия
Нобелова награда за физиология или медицина | |
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил. | |
Присъждана за | За значими приноси към физиологията или медицината. |
---|---|
От | Кралската шведска академия на науките |
Държава | Швеция |
Първо връчване | 1901 |
Уебсайт | nobelprize.org |
Нобелова награда за физиология или медицина в Общомедия |
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обхвата от възможни постижения.
Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата асамблея при Каролинския институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължава ежегодно.
Списък на лауреатите
[редактиране | редактиране на кода]1900 – 1909
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1901 | Емил фон Беринг | За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия. |
1902 | Роналд Рос | За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение. |
1903 | Нилс Финсен | За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение. |
1904 | Иван Павлов | За изследванията във физиологията на храносмилането. |
1905 | Роберт Кох | За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата |
1906 | Камило Голджи Сантяго Рамон и Кахал | За изследванията си върху структурата на нервната система. |
1907 | Шарл Лаверан | За изследванията си върху протозоите, причинители на редица заболявания. |
1908 | Иля Мечников Паул Ерлих | За изучаването на имунитета. |
1909 | Теодор Кохер | За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза. |
1910 – 1919
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1910 | Албрехт Косел | За изследванията си в клетъчната биология и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини. |
1911 | Алвар Гулстранд | За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото. |
1912 | Алексис Карел | За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи. |
1913 | Шарл Рише | За откритието на анафилаксията. |
1914 | Роберт Барани | За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо. |
1915 | Наградата не се присъжда. | |
1916 | Наградата не се присъжда. | |
1917 | Наградата не се присъжда. | |
1918 | Наградата не се присъжда. | |
1919 | Жул Борде | За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета. |
1920 – 1929
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1920 | Август Крог | За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри. |
1921 | Наградата не се присъжда. | |
1922 | Арчибалд Хил Ото Майерхоф | За изследванията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат). |
1923 | Фредерик Бантинг Джон Маклауд | За откритието на инсулина. |
1924 | Вилем Ейнтховен | За откриването на механизма на електрокардиограмата. |
1925 | Наградата не се присъжда. | |
1926 | Йоханес Фибигер | За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни. |
1927 | Юлиус Вагнер-Яурег | За откритието на терапевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич. |
1928 | Шарл Никол | За работата си върху причинителя на тифа. |
1929 | Кристиан Ейкман Фредерик Хопкинс | За откритието на редица витамини. |
1930 – 1939
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1930 | Карл Ландщайнер | За откритието на кръвните групи. |
1931 | Ото Варбург | За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане. |
1932 | Чарлз Шерингтън Едгар Ейдриън | За работата си върху физиологията на невроните. |
1933 | Томас Хънт Морган | За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността. |
1934 | Джордж Уипъл Джордж Майнът Уилям Мърфи | За лечението на анемия. |
1935 | Ханс Шпеман | За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие. |
1936 | Хенри Дейл Ото Льови | За откритието на химическото предаване на нервния импулс. |
1937 | Алберт Сент-Дьорди | За описанието на витамин C и откритията в крайния етап на клетъчното дишане. |
1938 | Корней Хейманс | За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане. |
1939 | Герхард Домак | За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила. |
1940 – 1949
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1940 | Наградата не се присъжда. | |
1941 | Наградата не се присъжда. | |
1942 | Наградата не се присъжда. | |
1943 | Хенрик Дам Едуард Дойзи | За откритието и описанието на химическата структура на витамин К. |
1944 | Джоузеф Ърленгър Херберт Гасер | За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки. |
1945 | Александър Флеминг Ернст Борис Чейн Хауърд Флори | За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести. |
1946 | Херман Мълър | За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации. |
1947 | Карл Кори Герти Кори Бернардо Усай | За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция. |
1948 | Паул Мюлер | За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ. |
1949 | Валтер Хес | За описването на различни функции на средния мозък. |
Егаш Мониш | За терапевтичното въздействие на лоботомията. |
1950 – 1959
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1950 | Едуард Кендъл Тадеуш Райхщайн Филип Хенч | За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция. |
1951 | Макс Тейлър | За разработката на ваксина срещу жълта треска. |
1952 | Селман Ваксман | За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза. |
1953 | Ханс Адолф Кребс | За откриването на цитратния цикъл. |
Фриц Липман | За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм. | |
1954 | Джон Ендърс Томас Уелър Фредерик Робинс | За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури. |
1955 | Хуго Теорел | За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите. |
1956 | Андре Курнан Вернер Форсман Дикинсън Ричардс | За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания. |
1957 | Даниел Бове | За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини. |
1958 | Джордж Бидъл Едуард Тейтъм | За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма. |
Джошуа Ледърбърг | За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите. | |
1959 | Северо Очоа Артър Корнбърг | За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини. |
1960 – 1969
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1960 | Макфарлейн Бърнет Питър Медауар | За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо. |
1961 | Георг фон Бекеши | За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо. |
1962 | Франсис Крик Джеймс Уотсън Морис Уилкинс | За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи. |
1963 | Джон Екълс Алън Ходжкин Андрю Хъксли | За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане. |
1964 | Конрад Блох Феодор Линен | За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини. |
1965 | Франсоа Жакоб Андре Лвоф Жак Моно | За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия. |
1966 | Пейтън Раус | За откритията на вируси, способни да причиняват тумори. |
Чарлз Хъгинс | За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата. | |
1967 | Рагнар Гранит Холдън Кефър Хартлайн Джордж Уолд | За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината. |
1968 | Робърт Холи Хар Гобинд Корана Маршал Ниренбърг | За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката. |
1969 | Макс Делбрюк Алфред Хърши Салвадор Лурия | За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетичната им структура. |
1970 – 1979
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1970 | Бернард Кац Улф фон Ойлер Джулиъс Акселрод | За откритията върху химическото предаване на нервния импулс – съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите. |
1971 | Ърл Съдърланд | За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин (адреналин), чрез т.нар. вторични посредници. |
1972 | Джералд Еделман Родни Портър | За откритието на химическата структура на антителата. |
1973 | Карл фон Фриш Конрад Лоренц Нико Тинберген | За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните. |
1974 | Албер Клод Кристиан дьо Дюв Джордж Паладе | За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката. |
1975 | Дейвид Балтимор Ренато Дулбеко Хауърд Темин | За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката. |
1976 | Барух Блумбърг | За откритието на вируса на хепатит Б. |
Даниъл Карлтън Гайдъшек | За описването на болестта куру, предавана чрез канибализъм. | |
1977 | Роже Гиймен Андрю Шали | За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка. |
Розалин Ялоу | За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони. | |
1978 | Вернер Арбер Даниел Нейтънс Хамилтън Смит | За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология. |
1979 | Алан Кормак Годфри Хаунсфийлд | За разработката на компютърната томография. |
1980 – 1989
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1980 | Барух Бенасераф Жан Досе Джордж Снел | За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция. |
1981 | Роджър Спери | За изследванията си върху мозъчните хемисфери. |
Дейвид Хюбъл Торстен Висел | За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка. | |
1982 | Суне Бергстрьом Бенгт Самуелсон Джон Вейн | За откритието на простагландините. |
1983 | Барбара Макклинтък | За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата. |
1984 | Нилс Йерне Георг Кьолер Сесар Милстейн | За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела. |
1985 | Майкъл Браун Джоузеф Голдстайн | За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм. |
1986 | Стенли Коен Рита Леви-Монталчини | За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа. |
1987 | Сусуму Тонегава | За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела. |
1988 | Джеймс Блек Гъртруд Елайон Джордж Хичингс | За откритията на важни принципи в лекарствената терапия. |
1989 | Джон Майкъл Бишоп Харълд Вармъс | За откритието на клетъчния произход на ретровирусните онкогени. |
1990 – 1999
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
1990 | Джоузеф Мъри Едуард Донал Томас | За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания. |
1991 | Ервин Неер Берт Закман | За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана. |
1992 | Едмънд Фишър Едуин Кребс | За откритията си върху обратимото фосфорилиране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси. |
1993 | Ричард Робъртс Филип Шарп | За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини. |
1994 | Алфред Гилмън Мартин Родбел | За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката. |
1995 | Едуард Люис Кристиане Нюслейн-Фолхард Ерик Вишаус | За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха. |
1996 | Питър Дохърти Ролф Цинкернагел | За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси. |
1997 | Стенли Прусинър | За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция. |
1998 | Робърт Фърчгот Луис Игнаро Ферид Мурад | За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система. |
1999 | Гюнтер Блобел | За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката. |
2000 – 2009
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
2000 | Арвид Карлсон | За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест. |
Пол Грийнгард | За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори. | |
Ерик Кандел | За откритието на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво. | |
2001 | Лилънд Хартуел Тим Хънт Пол Нърс | За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл. |
2002 | Сидни Бренър Робърт Хорвиц Джон Сълстън | За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). |
2003 | Пол Лотърбър Питър Мансфийлд | За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография. |
2004 | Линда Бък Ричард Аксел | За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието. |
2005 | Бари Маршъл Робин Уорън | За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника. |
2006 | Андрю Файър Крейг Мело | За откритието на явлението РНК-интерференция (специфично потискане изявата на гени от малки РНК молекули). |
2007 | Марио Капеки Мартин Евънс Оливър Смитис | За откритията им при внасянето на специфични генни модификации при мишките чрез използването на ембрионални стволови клетки. |
2008 | Харалд цур Хаузен Франсоаз Баре-Синуси Люк Монтание | За откритието на Хаузен на човешкия папилома вирус, който предизвиква рак на шийката на матката и за откритието на ХИВ-вируса от другите двама френски учени. |
2009 | Елизабет Блекбърн Карол Грейдър Джак Шостак | За откритието на начина на защита на теломерите в хромозомите чрез ензимната теломераза. |
2010 – 2019
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
2010 | Робърт Едуардс | За разработването на инвитро оплождането. |
2011 | Брус Бойтлер | За техните открития във връзка със задействането на вродения имунитет.[1] |
Жул Хофман | ||
Ралф Стайнман | За откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.[1] | |
2012 | Джон Гърдън | За откритието, че възрастни клетки могат да бъдат препрограмирани, така че да станат плурипотентни. |
Шиня Яманака | ||
2013 | Джеймс Ротман Ранди Шекман Томас Зюдхоф | За техните открития на механизма, регулиращ преноса през секреторните мехурчета, основна транспортна система в нашите клетки. |
2014 | Джон О'Кийф Май-Брит Мосер Едвард Мосер | За тяхното откритие на клетки, образуващи позиционираща система в мозъка. |
2015 | Уилям Кемпбъл Сатоши Омура | За техните открития, свързани с нова терапия на инфекции, причинени от паразитни кръгли червеи. |
Ту Йоуйоу | За нейните открития, свързани с нова терапия на малария. | |
2016 | Йошинори Осуми | За работата си по изясняването на механизмите на автофагията – ключов процес за разграждане и обновяване на клетъчни компоненти. |
2017 | Джефри Хол | За техните открития на молекулярния механизъм, контролиращ циркадния ритъм. |
Майкъл Росбаш | ||
Майкъл Йънг | ||
2018 | Джеймс Алисън | За развитието на антиракова терапия чрез инхибиране на отрицателната имунна регулация. |
Тасуку Хонджо | ||
2019 | Уилям Келин | За открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.[2] |
Грег Семенза | ||
Питър Ратклиф |
2020 – 2029
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Тема |
---|---|---|
2020 | Харви Алтър | За откриването на вируса на хепатит C.[3] |
Чарлз Райс | ||
Майкъл Хоутън | ||
2021 | Дейвид Джулиъс | За изследванията им на рецептори за температура и допир.[4] |
Ардем Патапутян | ||
2022 | Сванте Пабо | За неговите открития, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция[5] |
2023 | Каталин Карико | За техните открития, свързани с модифицирането на нуклеозидни основи, които дават възможност за разработването на ефективни иРНК ваксини срещу Ковид-19[6] |
Дрю Уейсман | ||
2024 | Виктор Амброс | за откриването на микроРНК и нейната ролята в генната регулация[7][8] |
Гари Рувкун |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2011 // Nobel Foundation. Посетен на 3 октомври 2011.
- ↑ Уилям Кейлин, Питър Ратклиф и Грег Семенза спечелиха Нобеловата награда за физиология или медицина // Българска телеграфна агенция, 7 октомври 2019 г. Посетен на 7 октомври 2019.
- ↑ www.nobelprize.org
- ↑ www.nobelprize.org
- ↑ https://www.nobelprize.org/uploads/2022/10/press-medicine2022.pdf
- ↑ https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/2023/summary/
- ↑ https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/10/07/4685322_amerikanski_ucheni_vzeha_nobel_za_medicina_za/?ref=home_mainStory
- ↑ https://bnr.bg/horizont/post/102055944/viktor-ambros-i-gari-ravkan-sa-tazgodishnite-nositeli-na-nobelovata-nagrada-za-medicina
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Всички нобелови лауреати за медицина – страница с индекс на официалната страница на Нобеловата награда
- ((en)) Нобелова награда за физиология или медицина
- ((en)) Официален сайт на Фондацията на името на Алфред Нобел