Лозенец (квартал на София) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Лозенец.

Лозенец
— квартал на София
София
42.6751° с. ш. 23.325° и. д.
Лозенец
България
42.6751° с. ш. 23.325° и. д.
Лозенец
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонЛозенец
Лозенец в Общомедия

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от центъра на града и заемащ северната, най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.

Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг-югоизток от центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.[1]

На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.[1]

На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.[1]

Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.[2]

На западната граница на квартала се намират останките от античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на града името Триадица.[3]

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.[4]

„Изглед от местността „Кръста“, картина от Йозеф Обербауер, края на XIX век

В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).[4]

През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на дружество „Работник“.[5] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорна) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец“ и „Горни Лозенец“. Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век.[6] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Първата къща е построена от юриста, писател, общественик и народен представител Минчо Дилянов. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум“, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков“ 4 е старата телевизионна кула на София, сега сграда на Българското национално радио.

Православна енорийска църква в квартала е „Преображение Господне“ – на ул. „Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът „Въздвижение на св. Кръст Господен“, който се намира в местността „Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Джеймс Баучер“. Софийската духовна семинария има собствена църква – „Свети Йоан Рилски“.

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3 – 4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.

На територията на квартала се намират:

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

Здравеопазване и администрация

[редактиране | редактиране на кода]
  • ДКЦ 13, ул. „Д. Хаджикоцев“ 20
  • Университетска болница „Лозенец“, ул. „Козяк“ 1
  • Частна АГ клиника „Свети Лазар“, ул. „Симеоновско шосе“
  • Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда
  • НЗОК, ул. „Кричим“ 1

Административната сграда на община „Лозенец“ е на бул. „Васил Левски“ 2, а 4-то РПУ е на ул. „Крум Попов“ 57.

Свободно време и спорт

[редактиране | редактиране на кода]

В района на квартал „Лозенец“ се намират:

Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:

  • трамваи: 10, 12, 15, 18
  • автобуси: 67, 88, 94, 102, 109, 120
  • тролейбус: 7
  • Линия М2 на метрото

Улици и произход на имената им

[редактиране | редактиране на кода]
Път Наречен на Местоположение
„Акация“ Акация (Acacia), род растения Карта
„Ангел Гергов“ Ангел Гергов (1895 – ?), комунистически деец Карта
Арсеналски Софийски арсенал, местен обект Карта
„Архитект Йордан Миланов“ Йордан Миланов (1867 – 1932), архитект Карта
„Атанас Дуков“ Атанас Дуков (1857 – 1919), революционер и офицер Карта
„Бабуна планина“ Бабуна, планина в Северна Македония Карта
„Беломорски проход“ Беломорски проход, проход в Родопите Карта
Бигла Бигла, планина в Северна Македония Карта
„Бисер“ ? Карта
„Богатица“ ? Карта
„Болград“ Болград, град в Украйна Карта
„Борис Пожаров“ Борис Пожаров (1866 – 1942), актьор Карта
„Борова гора“ Местен обект Карта
„Бреза“ Бреза (Betula), род растения Карта
„Бряст“ Бряст (Ulmus), род растения Карта
„Бунтовник“ ? Карта
„Бяла“ ? Карта
„Васил Кирков“ Васил Кирков (1870 – 1931), актьор Карта
„Ведрина“ ? Карта
„Вежен“ Вежен, връх в Стара планина Карта
„Велчова завера“ Велчова завера (1835), заговор за въстание Карта
„Вискяр планина“ Вискяр, планина в Западна България Карта
„Вишнева“ Вишна (Prunus cerasus), вид растения Карта
„Връх Вола“ Околчица, връх в Стара планина Карта
„Галичица“ Галичица, планина в Северна Македония и Албания Карта
„Голо бърдо“ Голо бърдо, планина в Западна България Карта
„Гороцвет“ Гороцвет (Adonis), род растения Карта
„Горски пътник“ Горски пътник“, поема на Георги Раковски Карта
„Гребен планина“ Гребен, планина в Западна България и Сърбия Карта
„Д-р Марин Русев“ Марин Русев (1864 – 1935), военен лекар Карта
„Деница“ ? Карта
Джеймс Баучер Джеймс Баучер (1850 – 1920), ирландски журналист Карта
„Димитър Димов“ Димитър Димов (1909 – 1966), писател Карта
„Димитър Търкаланов“ Димитър Търкаланов, политик Карта
„Димитър Хаджикоцев“ Димитър Хаджикоцев (1846 – 1895), политик Карта
„Добри Войников“ Добри Войников (1833 – 1878), писател Карта
„Добър юнак“ Юнак, фолклорен персонаж Карта
„Драгалевска“ Драгалевци, квартал на София Карта
Драган Цанков Драган Цанков (1828 – 1911), политик Карта
Евлоги и Христо Георгиеви Евлоги Георгиев (1819 – 1897), търговец
Христо Георгиев (1824 – 1872), търговец
Карта
„Елин Пелин“ Елин Пелин (1877 – 1949), писател Карта
„Елин връх“ Елин връх, връх в Родопите Карта
„Журналист“ Журналист, професия Карта
„Зелено дърво“ ? Карта
„Златен рог“ ? Карта
„Златовръх“ Златовръх, връх в Северна Македония Карта
„Зорница“ Венера, планета Карта
„Иглика“ Иглика (Primula), род растения Карта
„Йоан Екзарх“ Йоан Екзарх (IX – X век), писател Карта
„Йоан Павел II“ Йоан Павел II (1820 – 2005), полски духовник Карта
„Йосиф Обербауер“ Йозеф Обербауер (1853 – 1926), австрийски инженер и художник Карта
„Йосиф Петров“ Йосиф Петров (1909 – 2004), поет и политик Карта
„Калиакра“ Калиакра, нос на Черно море Карта
„Кап. Тодор Ночев“ Тодор Ночев (? – 1912), офицер Карта
„Капитан Андреев“ Никола Андреев (1876 – 1912), офицер Карта
„Карамашев“ ? Карта
„Кожух планина“ Кожух, планина в Северна Македония и Гърция Карта
„Козяк“ Козяк, планина в Северна Македония и Сърбия Карта
„Кокиче“ Кокиче (Galanthus), род растения Карта
„Кораб планина“ Кораб, планина в Северна Македония и Албания Карта
„Котел“ Котел, град в източна България Карта
„Криволак“ Криволак, село в Тиквешко, Северна Македония Карта
„Кричим“ Кричим, град в Южна България Карта
„Крум Попов“ Крум Попов (1892 – 1923), политик Карта
„Кръстьо Сарафов“ Кръстьо Сарафов (1876 – 1952), актьор Карта
„Лале“ Лале (Tulipa), род растения Карта
„Липа“ Липа (Tilia), род растения Карта
„Лозенец“ Лозенец, квартал на София Карта
„Лозенска планина“ Лозенска планина, планина в Западна България Карта
„Любата“ Любаш, планина в Западна България Карта
„Люботрън“ Люботрън, връх в Шар планина Карта
„Майор Томпсън“ Франк Томпсън (1920 – 1944), британски офицер Карта
„Мала планина“ Мала планина, планина в Западна България Карта
„Малуша“ Малуша, връх в Стара планина Карта
„Миджур“ Миджур, връх в Стара планина Карта
„Милевска планина“ Милевска планина, планина в България и Сърбия Карта
„Милин камък“ Милин камък, рид в Западния Предбалкан Карта
„Минзухар“ Минзухар (Crocus), род растения Карта
„Митрополит Кирил Видински“ Кирил Скопски (1832 – 1914), духовник Карта
„Момин кладенец“ Момин кладенец“, местност и хижа в Западна България Карта
„Неразделни“ Неразделни“, стихотворение на Пенчо Славейков Карта
Никола Й. Вапцаров Никола Вапцаров (1909 – 1942), поет Карта
„Никола Козлев“ Никола Козлев (1824 – 1902), революционер и поет Карта
„Николай Лилиев“ Николай Лилиев (1885 – 1960), поет Карта
„Орлово гнездо“ Орлово гнездо“, местност в Стара планина Карта
„Орфей“ Орфей, герой от древногръцката митология Карта
Пейо К. Яворов Пейо Яворов (1878 – 1914), поет Карта
„Пеловраг“ Половрак, връх в Лозенска планина Карта
„Персенк“ Голям Персенк, връх в Родопите Карта
„Петър Станчев“ Петър Станчев (1893 – 1925), революционер Карта
„Плана планина“ Плана, планина в Западна България Карта
„Плачковица“ Плачковица, планина в Северна Македония Карта
„Попово“ Попово, град в Североизточна България Карта
„Презвитер Козма“ Презвитер Козма (X век), писател Карта
„Проф. Васил Геров“ Васил Геров (1904 – ?), инженер Карта
„Проф. Х. Тачев“ Харалампи Тачев (1875 – 1944), художник Карта
„Проф. д-р Желязко Христов“ Желязко Христов (1948 – 2010), профсъюзен деец Карта
„Равнец“ Равнец (Achillea), род растения Карта
„Развигор“ Развигор, вид вятър Карта
„Ралица“ Ралица (Consolida), род растения Карта
„Ран Босилек“ Ран Босилек (1886 – 1958), писател Карта
„Резньовете“ Резньовете, върхове на Витоша Карта
„Розова долина“ Розова долина, долина в Централна България Карта
„Руй планина“ Руй, планина в България и Сърбия Карта
„Сава Огнянов“ Сава Огнянов (1876 – 1933), актьор Карта
„Св. Теодосий Търновски“ Теодосий Търновски (1300 – 1363), духовник Карта
„Света гора“ Света гора, полуостров в Гърция Карта
„Свети Наум“ Наум Преславски (830 – 910), духовник Карта
„Свети Седмочисленици“ Седмочисленици, група православни светци Карта
„Симеоново“ Симеоново, квартал на София Карта
„Синчец“ Синчец (Scilla), род растения Карта
„Славище“ Славище, котловина в Северна Македония Карта
Стара стена Римска стена, местен обект Карта
„Стоян Заимов“ Стоян Заимов (1853 – 1932), революционер Карта
„Стоян Михайловски“ Стоян Михайловски (1856 – 1927), писател Карта
„Стрелча“ Стрелча, град в Централна България Карта
„Трепетлика“ Трепетлика (Populus tremula), вид растения Карта
„Университетска“ Софийски университет, висше училище в София Карта
„Хелзинки“ Хелзинки, столицата на Финландия Карта
Христо Смирненски Христо Смирненски (1898 – 1923), поет Карта
„Цанко Церковски“ Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик Карта
„Цветна градина“ Местен обект Карта
„Църноок“ Църноок, връх в Сърбия Карта
„Червена стена“ Червена стена, връх в Северна Македония Карта
Черни връх Черни връх, връх на Витоша Карта
„Черноризец Храбър“ Черноризец Храбър Карта
„Яворец“ ? Карта
„Якубица“ Якубица, планина в Северна Македония Карта
„Янко Софийски войвода“ Янука (XIV век), легендарен военачалник Карта
  1. а б в wikimapia.org 2015.
  2. mapcoordinates.net 2015.
  3. Вачкова 2015.
  4. а б Тодорова 2006.
  5. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  6. СОФИЯ – 127 години столица Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine. на сайта на СО
Цитирани източници