French
DeutschПлоча Скотия – Уикипедия
| Плоча Скотия | |
 | |
| Вид | малка |
|---|---|
| Площ | ~1 651 000 km2 |
| Движение(1) | запад |
| Скорост(1) | 2,5 cm/годишно |
| Характеристики | Море Скотия, Проток Дрейк, Южна Джорджия |
| (1)Спрямо Африканската плоча | |
Плочата Скотия е тектонска плоча на ръба между Атлантическия океан и Южния океан. Смята се, че се е образувала през ранен еоцен с отварянето на протока Дрейк, който отделя Южна Америка и Антарктида.[1] Движението на тази малка плоча като цяло се диктува от движенията на двете големи плочи, които я обграждат: Южноамериканската и Антарктическата.[2]
Плочата има ширина около 800 km и дължина около 3000 km. Движи се на запад с около 2,2 cm годишно.[3] Кръстена е на кораба Скотия, участвал в Шотландската национална антарктическа експедиция (1902 – 1904), в хода на която са направени първите батиметрични изследвания на района.[4]
Плочата Скотия е съставена от океанска кора и континентални фрагменти, разпръснати из море Скотия. Преди да започне образуването на плочата преди около 40 млн. години, тези фрагменти сформират непрекъсната суша от Патагония до Антарткическия полуостров по дължина на активна субдукционна граница.[3] В днешно време плочата се намира почти изцяло под вода, с изключение на островите Южна Джорджия в североизточната ѝ част и южния край на Южна Америка.[5]
Тектонска обстановка
[редактиране | редактиране на кода]Заедно със Сандвичевата плоча, плочата Скотия съединява най-южната част на Андите с Антарктическия полуостров, като тези две плочи са сходни в няколко отношения. Северният ръб на плочата Скотия граничи с Южноамериканската плоча, образувайки хребета Северна Скотия. Този хребет представлява трансформна граница, движеща се наляво.[6] През архипелага Огнена земя преминава разлом.
Северният ръб се разпростира от остров Естадос на запад до Южна Джорджия на изток, преминавайки през редица плитчини. Северно от ръба преминава Фолкландската падина с дълбочина от 3 km.[7]
Експертите все още не могат да определят дали островът Южна Джорджия е част от плочата Скотия или се е сраснал към Южноамериканската плоча. Повърхностните характеристики на границата на плочата се намират северно от острова, което говори за дълготрайно наличие на трансформен разлом там. Въпреки това, сеизмичните проучвания откриват напрежение и движение южно от острова, което внушава потенциално изместване на трансформния разлом на юг. Съществуват и съмнения, че плочата, носеща острова, може да се е отчупила от плочата Скотия, образувайки нова независима микроплоча, макар и да няма много доказателства в подкрепа на хипотеза.[8]
Островът Южна Джорджия първоначално е бил свързан с най-южната част на Огнена земя, което продължава до еоцен. Преди това басейнът претърпява редица геологически трансформации по време на креда, в хода на които Южна Джорджия първо е потопен, а след това отново се издига към късна креда. Преди около 45 млн. години Южна Джорджия, все още част от Южноамериканската плоча, отново е потопен и друго събитие, вероятно завъртане на южната част на Андите, завършва отделянето на плочите, при което Южна Джорджия отново се показва над морското равнище. През олигоцен Южна Джорджия пак бива потопен, докато настъпва спрединг на морското дъно в източната част на море Скотия. Накрая, преди около 10 млн. години Южна Джорджия се повдига в резултат на сблъскване с възвишение на североизток.[9]
Южният ръб на плочата граничи с Антарктическата плоча, образувайки хребет, представляващ трансформна граница, движеща се наляво със скорост от 7,4 – 9,5 cm годишно.[6] Относителното движение между плочата Скотия и Антарктическата плоча при западната граница е 7,5 – 8,7 cm годишно.[6]
Източното продължение на хребета са Сандвичевите острови и Южносандвичевата падина.[7]
Западният ръб на плочата граничи с Антарктическата плоча, образувайки зона на разкъсване и Перуанско-Чилийската падина. Тази падина е южното продължение на зоната на субдукция на Антарктическата плоча и плочата Наска под Южна Америка. Югозападният ръб на плочата има досег с Шетландската микроплоча.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Livermore et al. 2005, 5. Eocene opening, pp. 465, 467
- ↑ Livermore et al. 2005, 2. South America-Antarctica plate tectonics, p. 460
- ↑ а б Giner-Robles et al. 2003, 2. Geological setting, pp. 179 – 181
- ↑ Dalziel et al. 2013, The Scotia Arc in space and time, pp. 768 – 769
- ↑ а б Thomas, Livermore & Pollitz 2003
- ↑ а б в Thomas, Livermore & Pollitz 2003, Fig. 12, p. 802
- ↑ а б Eagles & Jokat 2014, 2. Tectonic studies of the Scotia Sea, pp. 29 – 30
- ↑ Thomas, Livermore & Pollitz 2003, 5 Discussion, pp. 802 – 803
- ↑ Carter, Curtis & Schwanethal 2014, Discussion, pp. 301 – 302; Conclusions, p. 302
- Carter, A. и др. Cenozoic tectonic history of the South Georgia microcontinent and potential as a barrier to Pacific-Atlantic through flow // Geology 42 (4). 2014. DOI:10.1130/G35091.1. с. 299 – 302. Посетен на 17 юли 2015.
- Dalziel, I. W. D. и др. The Scotia Arc: Genesis, Evolution, Global Significance // Annual Review of Earth and Planetary Sciences 41. 2013. DOI:10.1146/annurev-earth-050212-124155. с. 767 – 793. Посетен на 17 юли 2015.
- Eagles, G. Tectonic evolution of the Antarctic-Phoenix plate system since 15 Ma // Earth and Planetary Science Letters 217. 2003. DOI:10.1016/s0012-821x(03)00584-3. с. 97 – 109. Посетен на 17 юли 2015.
- Eagles, G. и др. Tectonic reconstructions for paleobathymetry in Drake Passage // Tectonophysics 611. 2014. DOI:10.1016/j.tecto.2013.11.021. с. 28 – 50. Посетен на 17 юли 2015.
- Giner-Robles, J. L. и др. A kinematic model of the Scotia plate (SW Atlantic Ocean) // Journal of South American Earth Sciences 16 (4). 2003. DOI:10.1016/S0895-9811(03)00064-6. с. 179 – 191. Посетен на 17 юли 2015.
- Livermore, R. Back-arc spreading and mantle flow in the east Scotia Sea // Intra-Oceanic Subduction Systems: Tectonic and Magmatic Processes. Т. 219. London, Geological Society, Special Publications, 2003. DOI:10.1144/GSL.SP.2003.219.01.15. с. 315 – 331.
- Livermore, R. и др. Paleogene opening of the Drake Passage // Earth and Planetary Science Letters 236 (1 – 2). 2005. DOI:10.1016/j.epsl.2005.03.027. с. 459 – 470. Посетен на 17 юли 2015.
- Pelayo, A. M. и др. Seismotectonics and relative plate motion in the Scotia sea region // Journal of Geophysical Research 94 (86). 1989. DOI:10.1029/JB094iB06p07293. с. 7293 – 7320.
- Thomas, C. и др. Motion of the Scotia Sea Plates // Geophysical Journal International 155. 2003. DOI:10.1111/j.1365-246X.2003.02069.x. с. 789 – 804. Посетен на 17 юли 2015.
| |||||||||||||
