Сливен (община) – Уикипедия

Община Сливен 42.6833, 26.3333
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Сливен
Площ	1366,63 km²
Население	130 757 души
Адм. център	Сливен
Брой селища	46
Сайт	sliven.bg
Управление
Кмет	Стефан Радев (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	41 съветници ГЕРБ (17) БСП за България (10) СДС (2) БАСТА (2) Нова алтернатива (2) ДПС (2) БСДП (2) Възраждане (2) Движение „Заедно за промяна“ (1) Християндемократическа партия на България (1)
Община Сливен в Общомедия

Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km²

Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:

• на североизток – община Котел;
• на изток – община Стралджа, област Ямбол;
• на югоизток и юг – община Тунджа, област Ямбол;
• на югозапад – община Нова Загора;
• на запад – община Твърдица;
• на северозапад – община Елена, област Велико Търново и община Антоново, област Търговище.

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.

Крайният северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.

Южно от Стара планина се простира обширната (830 km²) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа, се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.

Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.

Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора, се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.

В северната част на община Сливен, по билото на Елено-Твърдишка, Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от Котленска планина в непосредствена близост до прохода Вратник и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село Раково, за кратко навлиза в община Котел и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село Ичера и на около 4 km североизточно от него навлиза в община Котел. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на Стара река (десен приток на Янтра, която е десен приток на Дунав). Тя извира от местността Агликина поляна и до село Стара река тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на Предбалкана, където долината ѝ се разширява и северно от село Зайчари навлиза в област Търговище.

Основната водна артерия в община Сливен е река Тунджа (ляв приток на Марица), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Бинкос с последния си 3-километров участък от Межденишкия пролом. Източно от селото навлиза в най-западната част на Сливенската котловина и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода и югоизточно от последното навлиза в област Ямбол. На територията на община Сливен река Тунджа получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е Беленска река. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село Бяла прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в община Твърдица. Северозападно от село Бинкос реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия Шивачевски пролом и югоизточно от селото се влива отляво в Тунджа. Другият голям приток на Тунджа в община Сливен е Асеновска река (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода Вратник и до град Сливен тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в Сливенското поле, минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село Самуилово се влива отляво в Тунджа. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село Въглен е изграден големият язовир Асеновец, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Сливен и околните населени места.

Общината се състои от 45 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;

– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;

• през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
• Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
• приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
• през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване;
• през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;

– преименува с. Генджалии на с. Младово;

– преименува с. Мехрем бей на с. Старо село;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. Божевци;

– преименува с. Аладаглии на с. Гергевец;

– преименува м. Авдалари на м. Зайчари;

– преименува с. Керменлии на с. Кермен;

– преименува с. Налбантларе на с. Ковачите;

– преименува с. Артаклари на с. Крушаре;

– преименува с. Чибуклии на с. Лулица;

– преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. Панаретовци;

– преименува с. Чаирлии на с. Речица;

– преименува м. Кочеклари на м. Ръченица;

– преименува с. Турсунлии на с. Самуилово;

– преименува м. Карамцалари на м. Сборище;

– преименува с. Кара саралии на с. Селиминово;

– преименува с. Каваклии на с. Тополчане;

– преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец;

– преименува с. Касъмово на с. Чинтулово;

• МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. Блатец;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било;

– преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. Въглен;

– преименува с. Юренджик на с. Градско;

– преименува с. Демирджилии на с. Камен;

– преименува м. Баир махле на м. Кожух;

– преименува м. Кечи дере на м. Козин дол;

– преименува с. Ени кьой на с. Новачево;

– преименува м. Мюслюмлери на м. Средорек;

• МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. Желю войвода;
• Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. Желю войвода;
• Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. Зайчари. Признава м. Зайчари за с. Зайчари;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. Изгрев и я признава за с. Изгрев;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване;
• Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. Злати войвода;
• Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. Сливен;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Кермен за гр. Кермен;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Божевци за с. Божевци;

– признава м. Ръченица за с. Ръченица;

– признава м. Средорек за с. Средорек;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Блатец, Глушник, Горно Александрово и Трапоклово заедно с техните землища към община Сливен;

– закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. Средорек;

– заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. Зайчари;

– заличава с. Козин дол поради изселване;

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[3]

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[4]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от Железопътната мрежа на България:

• от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град Сливен – участък от 46,4 km от трасето на жп линията София – Карлово – Зимница – Карнобат – Бургас.
• от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 248 km:

• участък от 19,7 km от автамагистрала Тракия (от km 253,7 до km 273,4);
• участък от 57,8 km от Републикански път I-6 (от km 375,1 до km 432,9);
• участък от 63,8 km от Републикански път II-53 (от km 70,3 до km 134,1);
• началният участък от 16,7 km от Републикански път II-66 (от km 0 до km 16,7);
• последният участък от 3,2 km от Републикански път III-484 (от km 24,8 до km 28,0);
• последният участък от 33,3 km от Републикански път III-488 (от km 4,8 до km 38,1);
• участък от 17,6 km от Републикански път III-555 (от km 13,3 до km 30,9);
• последният участък от 9,9 km от Републикански път III-5305 (от km 13,1 до km 23,0);
• целият участък от 8,8 km от Републикански път III-6007;
• началният участък от 17,2 km от Републикански път III-6601 (от km 0 до km 17,2).

• Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Сливен
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“