Великотърновци – Уикипедия

Родени във Велико Търново

[редактиране | редактиране на кода]

А

[редактиране | редактиране на кода]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

и музикант, ръководител на джаз група Royal Dixie Band

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Тодор Лефтеров във Велико Търново

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]
  • Юлия Казаска (1891 – 1976), учителка, преводачка, популяризирала българската литература във Франция

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Търново

[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Йордан Гъбенски
  • Димитър Апостолов, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]
  • Йордан Гъбенски, 18-годишен, огняр II отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]

Починали във Велико Търново

[редактиране | редактиране на кода]

Други хора, свързани с града

[редактиране | редактиране на кода]

Почетни граждани на Велико Търново

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1916 г. – фелдмаршал Август фон Макензен /командващ съюзническите войски през Първата световна война – първият почетен гражданин на В. Търново по решение на тогава действащия общински съвет;
  • 1929 г. – генерал-майор Никола Бакърджиев /началник на щаба на армията и военен министър със заслуги за стопанското издигане на града/;
  • 1933 г. – генерал Василий Гурко /във връзка с посещението му в Търново и като син на освободителя на града генерал
    Йосиф Гурко/;
  • 1947 г. – Карл Папоушек /дарител за построяване паметника на Васил Левски във В. Търново/;
  • 1962 г. – Герман Титов /вторият по ред и най-млад от всички съветски космонавти при посещението му в Търново/;
  • 1965 г. – съветските космонавти, летяли с космическия кораб „Восход 2“ при посещението им във Велико Търново:
    Павел Беляев /командир на кораба – извършил първото ръчно приземяване на космически кораб/ и
    Алексей Леонов /втори пилот - първият човек, излязъл в открития космос/;
  • 1967 г. – акад. Емилиян Станев /писател, автор на повестта „Крадецът на праскови“ и романите „Иван Кондарев“, „Антихрист“, „Търновската царица“; номиниран за Нобелова награда за литература/;
  • 1976 г. – Тодор Живков /държавен глава на Народна република България/;
  • 1992 г. – Весела Лечева /спортистка, олимпийска, световна и европейска шампионка по спортна стрелба/;
  • 1994 г. – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков и Бончо Генчев /търновски футболисти, довели националният отбор по футбол до 4-то място в света/;
  • 1995 г. – Въло Радев /кинорежисьор, създател на аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина“ на хълма „Царевец“/ и
    Крум Дамянов /скулптор на паметника „Асеневци" във В. Търново/;
  • 2000 г. – акад. Антон Дончев /писател, автор на романа „Време разделно" (сценарий на най-любимия български филм „Време на насилие"), сценариите на филмите „Цар Калоян", „Изгори, за да светиш", „Завръщане от Рим"; номиниран за Нобелова награда за литература/;
  • 2002 г. – д-р Петър Аладжов /банкер и бизнесмен, крупен дарител на В. Търново/;
  • 2003 г. – Митрополит Григорий /митрополит на Търновската епархия/;
  • 2004 г. – акад. Иван Радев /преподавател по възрожденска литература във Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий", първият извънстоличен академик/;
  • 2005 г. – мaecтpo Върбан Рангелoв /диригент нa представитeлен хор „Царевец“ към читалище „Напредък“/;
  • 2006 г. – проф. Иван Харалампиев /ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“/;
  • 2007 г. – Калоян Махлянов /спортист, единственият европеец с ранг „Одзеки" в японския спорт „Сумо"/;
  • 2008 г. – Лина Ковачева /актриса/;
  • 2009 г. – Матей Шопкин /поет/;
  • 2011 г. – Благовеста Факирова /председател на дарителско сдружение „Св. Иван Рилски", директор на сдружение на кметовете и кметските наместници/;
  • 2012 г. – Панайот Димитров (Понката) /скулптор/, Драгни Драгнев /бивш кмет на В. Търново/;
  • 2013 г. – проф. д-р Александър Бурмов /историк и книжовник, основател и пръв ректор на ВТУ/, проф. д.п.н. Пламен Легкоступ /художник и учен, ректор на ВТУ/ и арх. Иван Чолаков /главен архитект на Велико Търново/;
  • 2014 г. – бригаден генерал Цветан Харизанов /бивш началник на Националния военен университет „Васил Левски“/;
  • 2015 г. – мaecтpo Михaил Дюлгepoв /фoлклopиcт и ocнoвaтeл нa ДЮФА „Бългapчe”/, Велика Иванова /дългогодишен началник на отдел „Култура“ в общината/;
  • 2016 г. –

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 4
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Великотърновци&oldid=12321075“.