Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега – Уикипедия
Железопътна линия 22 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормално междурелсие (1435 mm) |
Статус | без пътн. движение |
Крайни гари | Червен бряг, Зл. Панега |
Започва от | Червен бряг |
Свързани линии | Железопътна линия 2 |
Станции | 9 |
Номер линия | 22 |
Пусната | 7 ноември 1965 г. |
Собственик | ДП НКЖИ |
Оператори | „БДЖ“ ЕАД |
Дължина | 33,600 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | не |
Работна скорост | 70 km/h |
Максимален наклон | 11 ‰ |
Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 2.
История
[редактиране | редактиране на кода]От 1925 до 1934 г. е строена с бавни темпове като теснолинейна (760 мм). Дължината на линията е 65,6 km. По нея между гарите Дерманци и Брестница се намира и единственият тунел с дължина около 100 метра. Изградените части от линията са около 40 % от целия проект, след което строителството е спряно и по-късно преустановено окончателно.
Вече, през 1963 – 1965 г., след голяма реконструкция на стрелковата гърловина и изхода от гара Червен бряг, страна „Хумата“, е построена като нормална линия само до Златна Панега, а дължината ѝ е около 33 km.
Построена е основно за създаване на връзка на новопостроения циментов завод в село Златна Панега (втори по големина в България) с железопътната мрежа. Проектирането на линията е извършено от „Червен бряг – Тетевен Транс проект" през 1962 г. по задание на държавното стопанско обединение „Циментова промишленост“. Проучени са два варианта, единият от които предвижда връзка с централната железопътна линия София – Варна в гара Червен бряг, а другият – чрез гара Роман. Приема се по-изгодният първи вариант, който има и по-добри технико-икономически показатели, въпреки че е с по-голяма дължина.
Въпреки благоприятната възможност като профил за продължение строежа на железния път до Тетевен това не е направено. Пусната е в експлоатация на 7 ноември 1965 г. Линията е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 11 ‰.
Червен бряг – Златна Панега | |
---|---|
(Линия 2) София | |
0+000 (139+850) Червен бряг | |
Линия 21 (Оряхово) | |
140+997 мост под Жп линия 2 | |
(Линия 2) Варна | |
0+629 мост над Зл. Панега (54 m) | |
3+750 неохраняем прелез | |
5+050 неохраняем прелез | |
5+900 Рупци | |
8+794 неохраняем прелез | |
10+510 неохраняем прелез | |
10+600 Радомирци | |
10+744 мост над Зл. Панега (18 m) | |
11+325 мост над Зл. Панега (48 m) | |
11+835 мост над Път I-3 (34,2 m) | |
15+554 Луковит | |
19+600 сп. „Луковит“ | |
16+708 мост над Зл. Панега (83 m) | |
16+854 мост над общ. път (17 m) | |
18+532 мост над общ. път (16 m) | |
24+025 мост над общ. път (26 m) | |
24+100 Тодоричене | |
25+269 неохраняем прелез | |
25+300 Петревене | |
27+670 неохраняем прелез | |
27+950 Румянцево | |
28+339 неохраняем прелез | |
30+288 неохраняем прелез | |
33+346 Златна Панега |
В днешни дни
[редактиране | редактиране на кода]Участъкът се обслужва от магистрални локомотиви серия 06.00 на депо Мездра и маневрени серия 55.00. Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г., а от 2009 е закрита и гара Златна Панега. Цялата линия е преобразувана на „Маневрен район на гара Червен бряг“ със съответните индустриални железопътни клонове в Луковит и Златна Панега.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.