Исоп – Уикипедия

Исоп
Лечебен исоп (H. officinalis)
Лечебен исоп (H. officinalis)
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
триб:Mentheae
род:Исоп (Hyssopus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Исоп в Общомедия
[ редактиране ]

Исоп (Hyssopus) е род от около 10 – 12 вида тревисти растения или полухрасти от семейство Устноцветни (Lamiaceae), живеещи от източното Средиземноморие до централна Азия. Те са ароматни, с изправени разклонени стъбла дълги до 60 см и покрити с фини власинки по върховете. Листата са тесни, продълговати, дълги 2 – 5 cm. Малките сини цветове цъфтят в горната част на разклоненията през лятото. Понякога се нарича „изоп“ или „хисоп“

Най-известният вид е Лечебният исоп (Hyssopus officinalis), отглеждан широко извън родните си области в Средиземноморието. Той е и билка с антисептично и тонизиращо действие, прилага се също при заболявания на дихателната система и за детоксикация.

В Южна Европа обаче често го прибавят и към домашните ликьори и други плодови напитки. Прочутият „Шартрьоз“ например дължи вкуса си на исопа.

Действие и приложение

[редактиране | редактиране на кода]

Спазмолитично, откашлично и антисептично. Лечебното действие се дължи на съдържащите се в билката етерично масло и горчиви вещества. Установено е, че етеричното масло притежава и антимикробно действие. Употребява се при бронхит, трахеит, високо кръвно налягане, ларингит, бронхиален задух, стенокардия, хроничен колит, газове, задух и др.

Външно: за жабуркане при пресипнал глас, гърлобол и зъбобол; за промивки при възпалени очи; за бани при ревматизъм; за лапи при съсирена кръв.

  • Енциклопедия на лечебните растения в България; стр.192, 193 [1]