Обикновен сминдух – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Текстът е накъсан, смесва термини, липсват източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Обикновен сминдух

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Бобовоцветни (Fabales) семейство: Бобови (Fabaceae) триб: Trifolieae род: Сминдух (Trigonella) вид: Обикновен сминдух (T. foenum-graecum)

Научно наименование

Trigonella foenum-graecum Linnaeus, 1753

Обикновен сминдух в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновеният сминдух (Trigonella foenum-graecum) е вид едногодишно растение от семейство Бобови. Семената и листата му се използват като подправка, наричана също чимен. Родина на растението са земите около Средиземно море, но то е познато и в Китай, Индия и Северна Африка.

В съвременния книжовен български език е прието с „чимен“ да се назовават само семената на сминдуха или подправката, получена от тяхното смилане на прах.

В различните български говори е наричан също: „сминдох“, „сминдол“, „сминдул“, „сминдулче“, „дулче“, „дулчец“, „дилчец“, „тилчец“ (заето от гръцки), „чилчец“, „чилмен“, „чимной“, „чимпой“, „пой“, „крива мерудия“, „рогата чубрица“, „чирска мерудия“. В преходните говори е наричан „грчка трава“ и „грчко сено“. 'Гръцко сено' е значението на латинското название „foenum graecum“

Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 cm. Плодовете са шушулки с дължина 10 – 15 cm и съдържат 10 – 20 семена.^[1] Семената са бежово-кафеникави, много твърди, с формата на тетраедър или пирамида със стени – равностранни триъгълници. Затова се казва и „тригонела“. По големина, семената са по-малки от дребна леща, но по-големи от тези на сусама.

Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Египетските воини са го ползвали като напитка преди битка.

Изсушената и стрита ароматна подправка е една от основните съставки в традиционната българска смес от подправки шарена сол.

В други страни се ядат и кълновете, свежата листна маса се слага в картофена яхния. ^[2]

Арменската 'чименова паста' е приета за традиционен овкусител, наричан от другите народи и като арменска горчивка (заради външния вид, който е подобен на горчицата и цвета, вариращ от жълтеникав до охравобежов). На вкус обаче е повече пикантнолютива, със стипчиви нотки повече към киселонагарчащ, отколкото към обичайно горчиво. Поради изключително силния и пикантен аромат, чименът (и съответно тази подправка) се използва в много малки количества.

Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал.

Листа на сминдух в сушен или пресен вид се използват като подправка в някои ястия на персийската кухня.

Чименът на прах се използва в смесите за кайзероване, пастърма и в саламите, защото не си сменя вкуса при обработка (варене, пушене). Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие.

Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.^[3]

Източник е на холин, триптофан, аскорбинова киселина, ниацин и калий.^[4]

• Семена от сминдух