Мостар – Уикипедия

Мостар Mostar
— Град —
Мостар 43.343611, 17.8075
Страна	Босна и Херцеговина
Ентитет	Федерация Босна и Херцеговина
Кантон	Херцеговско-неретвански
Площ	1175 km²
Надм. височина	60 m
Население	105 797 души (2013)
Пощенски код	88000
Телефонен код	(+387) 36
Официален сайт	www.mostar.ba
Мостар в Общомедия

Мостар е град и община в Босна и Херцеговина. Той е най-голямото и сред най-важните селища в област Херцеговина, както и административен център на Херцеговско-неретванския кантон от Федерация Босна и Херцеговина.

Разположен на двата бряга на река Неретва, градът е 5-и по население в страната. Сред най-големите му забележителности е Стари мост, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според версия именно от построения през XVI век мост произлиза топонимът Мостар.

Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина.

Градът се намира на 60 км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров – Динарите. Надморската му височина варира между 60 и 80 метра.

Градът е 4-ти по население във Федерация Босна и Херцеговина с население от 128 448 души (2007). В него се намират 4 от федералните министерства на Федерацията.

Климатът в района на Мостар е умерено-континентален с преход към средиземноморски като този в Южна България. Зимата е хладна, но не и студена, като понякога превалява и сняг. Лятото е много горещо, като температурите достигат до 45 градуса по Целзий.

Някога градът е бил известен като най-горещия в бивша Югославия, а днес – в Босна и Херцеговина. Въздухът е целогодишно влажен. Пролетта и есента са дъждовни, като през април и май, когато не вали, Мостар придобива изключителен чар.

Район на Стари мост в Мостар
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Стари мост
В регистъра	Old Bridge Area of the Old City of Mostar
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Босна и Херцеговина
Тип	Културно
Критерии	vi
Вписване	2005  (29-а сесия)
Координати	43°20′53″ с. ш. 17°48′39″ и. д. / 43.348056° с. ш. 17.810833° и. д.43.348056, 17.810833
Район на Стари мост в Мостар в Общомедия

Още в миналото Мостар е бил един от главните туристически центрове на бивша Югославия. Днес главни туристически обекти са:

• Стари град
• Стари мост
• Карагьоз бей джамия
• Франевачка църква
• Врело Буне
• Природен парк „Руище“
• Природен резерват „Дива Грабовица“
• Мостарско блато
• Музей „Херцеговина“

Територията около Мостар е била населена още от праисторически времена. В близост до него са намерени предмети – над 150, от неолита, бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити множество гробове, оръжия, както и монети. През желязната епоха се развива търговия със съседните селища.

По времето на Римската империя територията около града е населена с илирийски племена. Административно тя принадлежи към Далмация. Базиликата от IV-VI век в Цимо, днес близо до покрайнините на града, вероятно е била средище на епископия Сарсентерум.

През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. За кратък период от време, по времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 г., територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват отново.

През XII век е образувано Босненското княжество, което от XIV век става кралство, включващо и областта Херцеговина. В 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. – и територията на Херцеговина.

Най-старите документи за град Мостар датират от първата половина на XV век.

По времето на османското владичество градът е главен административен център на Херцеговина. През 1557 г. започва строителството на „Стари мост“ от османския архитект Мимар Хайрудин, завършен през 1566 г. През XVI и XVII век започва интензивно разширяване на града, като населението достига 10 000 жители.

Мостар се развива като типичен за Османската империя град, с характерните за времето черти. Градът има махала, както и чаршия, което доказва, че в него се е развивала търговска дейност. През XVIII век броят на населението намалява и градът навлиза в упадък. През 1833 г. той става средище на новосъздадения Херцеговски пашалък.

В периода 1863 – 1873 година видният български строител Андрей Дамянов построява катедралната църква на града „Света Троица“.^[1]

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 г., което обхваща и Мостар, Босна е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана. По време на окупацията, през 1881 г., градът става седалище на Епископия Мостар-Дувно. Официално Босна и Херцеговина е в състава на Австро-Унгария до 1918 г., когато става съставна част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. – Кралство Югославия.

Също както при османското управление, австро-унгарското владичество оставя трайни следи в историята на Мостар. В този период са изградени много сгради в европейски стил и от така от характерно за Османската империя средище градът се превръща в европейски град. Все пак остават голям брой сгради с ориенталски характер, което превръща Мостар в културно разнообразен град. През този период е изградена главната улица на града, позната днес като ул. „Маршал Йосип Броз Тито“. Построена е също и първата гимназия, наречена „Гимназия Мостар“.

Най-известният градоначалник на града, по времето на австро-унгарския период, е Муяга Комадина, благодарение на когото Мостар придобива европейски вид.

От 1918 г. град Мостар е в състава на Кралство Югославия. През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Независима хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.

След Втората световна война в Мостар се откриват фабрики за производство на вино и цигари. На река Неретва се построяват 3 язовира – Грабовица, Салаковач и Мостар, както и няколко ВЕЦа. Преди разпадането на Югославия през 1991 г. градът е сред главните индустриални, туристически, финансови и културни центрове на федералната република.

След разпадането на Югославия в периода между 1992 и 1993 г. Мостар е под 9-месечна военна обсада, когато е разрушена катедралната църква „Света Троица“. Първата бомбардировка над града е извършена от Югославската народна армия на 3 април 1992 г. и през следващите седмици по-голямата част от него е под контрола на ЮНА. В отговор на окупацията босненските хървати създават групировка, насочена срещу югославската армия, като се стига до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки ЮНА разрушава католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхраняват около 50 000 книги. На 12 юни 1992 г. хърватските военни групировки успяват да отблъснат ЮНА извън пределите на града.

В периода от 1993 до 1994 г. в Босна и Херцеговина бушува гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона души. На 9 май 1993 г. в Мостар босненските хървати предприемат нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните са изтласкани от другата страна на река Неретва.

Така западната част на града е под хърватски контрол. Хърватите започват бомбардировки над източната част, като по този начин предизвикват смъртта на стотици цивилни граждани. Много културни и религиозни обекти в Мостар са разрушени. На 9 ноември 1993 г. емблемата на града – „Стари мост“, рухва от бомбардировките на босненските хървати. Te разрушават и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 г. огънят в града е прекратен.

 Основна статия: Дейтънско споразумение

С Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г. се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че страната става протекторат на международната общност, който се администрира от върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на 2 ентитета – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с хървати и бошняци.

Град Мостар влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. Оттогава започва и трудният път към възстановяването на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.

Мостар е домакин на годишния музикален фестивал „Мелодията на Мостар“, който се счита за един от най-добрите в Босна и Херцеговина.

В Мостар се намират следните културни обекти:

• Център за култура „Мостар“
• Културен дом „Херцог Степан Косача“
• Младежки културен център „Абрашевич“
• Музикален дом „Павароти – Мостар“
• Музей „Херцеговина“
• Градска библиотека „Херцог Степан Косача“
• Градска библиотека „Лука“
• Къща „Алекс Шантича“
• Университет „Мостар“
• Университет „Джемал Биедич“
• Галерия „Алуминий“
• Градски парк „Зрински“
• Народен театър „Мостар“
• Хърватски народен театър

Мостар е домакин на много религиозни сбирки. Градът е център на католическата епископия „Мостар-Дувно“, има 2 катедрали. В средището има и няколко джамии, сред които най-известна е Караджозбеговата джамия. Съвсем неотдавна в Мостар е построена и синагога.

Представителният футболен отбор на града носи името „Вележ“. Но той не е единственият футболен отбор. Другият се казва ХСК Зрински Мостар – основан 1905 година от хървати. След Втората световна война е забранен от управлението на Югославия. През 1992 година се формира отново и взима участие във футболния елит на Босна и Херцеговина. Осем пъти шампион на страната.

Според последното преброяване на населението от 2003 г. в града живеят 105 448 жители. През 1991 г. в Мостар живеят 126 066 души, като етническата принадлежност в проценти е следната: бошняци – 34,65%, хървати – 33,83%, сърби – 18,97%, югославяни – 10,03%, други – 2,32%. След Босненската война етническият състав на населението се променя коренно поради масовите изселвания (най-вече на сърби), като той е следният: хървати – 48,29%, бошняци – 47,43%, сърби – 3,45%, други народности – 0,83%.

Историческият град на Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Той е прочут със своите стари османски къщи и със стария си мост, от който произлиза и името на града. През 1993 г. по-голяма част от историческия град и Стария мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Неотдавна Старият мост и много от постройките в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около моста, с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура са изключителен пример за град с много култури. Възстановеният Стари мост и Старият град на Мостар са символ на мира, международното сътрудничество и съжителството на различните културни, етнически и религиозни общности.

 Основна статия: Стари мост

Мостар е известен със стария си каменен мост от 16 век, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мостът на река Неретва е построен през 1557 – 1566 г. от османския архитект Мимар Хайрудин по времето на Османската империя и оттогава е символ на града. Дълъг е 30 м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. На 9 ноември 1993 г. мостът е разрушен по време на ожесточените сражения между босненските мюсюлмани и хървати. По-късно е възстановен с общите усилия на 2-те общности под ръководството на създадения от ЮНЕСКО научно-технически комитет. На 23 юли 2004 г., пред погледите на представители от 60 държави, мостът е открит официално.

Родени в Мостар

• Ристо Тухол (1882 – 1916), сръбски офицер
• Сергей Барбарез (р. 1971), босненски футболист-национал
• Сергей Якирович (р. 1976), босненски футболист-национал
• Химзо Половина (1927 – 1986), босненски музикант и лекар

• Алекса Шантич
• Алия Кебо
• Ахмет Обрадович
• Владимир Чорович
• Емир Балич
• Здравко Гребо
• Ицо Волевица
• Меха Сефич
• Мишо Марич
• Муяга Комадина
• Осман Чикич
• Перо Зубац
• Предраг Матвеевич
• Светозар Чорович
• Химзо Половина

• Неретва
• Херцеговско-Неретвански кантон

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Мостар.

• Мостар в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО ((en))
• Официален сайт на Община Мостар ((bs)) ((hr))
• Интернет портал на град Мостар Архив на оригинала от 2007-06-14 в Wayback Machine. ((bs)) ((hr))
• Уеб камера: Стари Мост и други места в Босна и Херцеговина на живо
• Мостар – туристически портал ((bs)) ((en))
• Снимки на разрушени обекти в Мостар след гражданската война
• Мостар 10 години след войната (фотогалерия) Архив на оригинала от 2006-08-22 в Wayback Machine.
• Новинарски портал на град Мостар
• U Mostaru gradu

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN MBarea NKC VIAF

п б р Градове в Босна и Херцеговина   Бановичи • Баня Лука • Бихач • Билеча • Биелина • Босанска Крупа • Босански Петровац • Босански Шамац • Босанско Грахово • Братунац • Бреза • Брод • Бръчко • Бугойно • Бужим • Бусовача • Вареш • Велика Кладуша • Високо • Вишеград • Витез • Власеница • Вогошча • Гацко • Гламоч • Горажде • Горни Вакуф • Грачаница • Градачац • Градишка • Груде • Дервента • Добой • Долни Вакуф • Дървар • Жебче • Живинице • Завидивичи • Зеница • Зворник • Илиджа • Илияш • Източно Сараево • Какан • Калесия • Калиновик • Киселяк • Кладан • Ключ • Кнежево • Козарска Дубица • Кониц • Котор Варош • Крешево • Купрес • Лакташи • Ливно • Лопаре • Лукавац • Любине • Любишки • Маглай • Модрича • Мостар • Мърконич Град • Неум • Невесине • Нови град • Нови Травник • Олово • Оджак • Ораше • Пале • Посуше • Приедор • Пърнявор • Прозор • Рогатица • Рудо • Сански Мост • Сараево • Соколац • Сърбац • Сребреница • Сребреник • Столац • Теочак • Теслич • Тешан • Томиславград • Травник • Требине • Търново • Тузла • Углевик • Фоча • Фойница • Хан Пиесак • Хаджичи • Цазин • Чаплина • Чайниче • Челинац • Читлук • Шековичи • Шипово • Широки бриег • Ябланица • Яйце

п б р Обекти от световното културно и природно наследство в Югоизточна Европа Албания Берат и Гирокастра · Бутринт Босна и Херцеговина Стари мост · Вишеградски мост България Боянска църква · Ивановски скални църкви · Казанлъшка гробница · Мадарски конник · Несебър · Национален парк Пирин · Рилски манастир · Свещарска гробница · Резерват Сребърна Гърция Акрополът в Атина · Атон · Храмът на Аполон Епикур в Баса · Вергина · Делос · Делфи · Епидавър · Корфу · Метеора · Микена · Мистра · Олимпия · Патмос · Родос · Самос · Солун · Хиос Румъния Села с укрепени църкви в Трансилвания · Делтата на Дунав · Дървени църкви в Марамуреш · Църкви на Молдавия · Дакийски крепости в планините Оръщие · Исторически център на Сигишоара · Манастир в Хорезу Северна Македония Охрид Словения Пещери Шкоцян Сърбия Гъмзиград · Стари Рас и Сопочани · Манастир Студеница · Призренска църква · Манастир Грачаница · Манастир Печка патриаршия · Дечанският манастир Турция Исторически райони на Истанбул Хърватия Дубровник · Плитвишки езера · Епископски комплекс в Пореч · Исторически комплекс в Сплит · Трогир · Катедрала Свети Яков в Шибеник Черна гора Котор · Национален парк Дурмитор