Пача (ястие) – Уикипедия

Пача
Арменски „Хаш“
Арменски „Хаш
Видхрана
Основни съставкиКости, крака, уши, опашка, месо
Пача в Общомедия

Пача е ястие получено след продължително варене на животински продукти с голямо съдържание на колаген. Консумира в два варианта: студена (желирана) или топла (супа).

В желираната пача никога не се добавят желатин или агар-агар. Желирането традиционно се получава чрез продължително къкрене, до 6 и повече часа.

В България пачата се вари най-често от свинска глава, крака, уши и опашка. Варенето продължава дълго. След като се свари, пачата се налива във порционни форми (паници, чинии и др.), добавя се чесън и се оставя да истине. След няколко часа пачата се желира.

По-рано пачата е била задължително ястие на Коледа и Васильовден.[1][2] Това е свързано с масовите кланета на прасетата около Коледа.

Вечерта ми донесоха от сестрини ми от ястиетата, които имат обичай да правят този вечер нашите българи, сиреч от пачата и млина.

Тодор Бурмов, 31 декември 1858, Габрово[1]

Днес пача сервират и топла, като топлата пача прилича по външен вид и по начин на застройка на шкембе чорбата. Добавя се чесън и лют пипер на люспи.

Холодец

„Студен“ се нарича пачата в Русия (на руски: студень), а в Украйна и Южна Русия –„Холодец“ (на украински: холодець). Студен се вари от телешки крака и опашки, а холодец от свински.[3][4] Пачата се разлива в купички или чинии, където на дъното има дребно нарязано варено месо, главно телешко или птиче и чесън.

Пачата винаги се подава студена (желирана) с хрян или горчица.

В Армения ястието „Хаш“ (на арменски: Խաշ) е подобно на топлата пача и се вари от говежди крака и говеждо шкембе. Подава се топъл с чесън. Хаша е влязал във всички кухни от Кавказкия регион.

  1. а б Стефан Дечев. Коледа, модерното, свинското и Васильовден // Мнения. Радио „Свободна Европа“. Посетен на 2024-12-17.
  2. Коледа се празнува три дни! // България. bTV Новините, 2007-12-25. Посетен на 2024-12-17.
  3. Немзер, Анна. 10 фактов про студень // Сноб, 2009-08-25. Посетен на 2024-12-17.
  4. Похлёбкин В.В. Большая энциклопедия кулинарного искусства, 975 с. Москва, Центрполиграф, 2008. ISBN 978-5-9524-3563-6.