Пита – Уикипедия

Пита
Видплосък хляб
ПроизходБлизък Изток
Основни съставкибрашно, вода, мая, сол
Пита в Общомедия

Пита (също питка) е подквасено с мая кръгло хлебче от брашно.[1] Популярно е най-вече по Средиземноморието и Близкия изток.

Думата пита вероятно произлиза от старогръцкото πίττα или πίσσα – „смола“.[2][3] Думата е наследена в средногръцкия като πίτα – „хляб“, а по-късно е приета в турския като pide.[4] От турския е заимствана от балканските езици: български – пита или питка, сърбохърватски – pita, румънски – pită, албански – pite.

Изпичане на пити в Назарет, Израел.

Повечето пити се изпичат на висока температура (230 – 250 °C), което превръща водата в тестото на пара, което от своя страна кара питата да се надуе и да образува джоб.[5] Когато се махне от фурната, слоевете на изпеченото тесто остават разделени в спихналата пита, което позволява хлябът да бъде отворен под формата на джоб. Въпреки това, питите понякога се изпичат без джобове. Независимо дали се прави у дома или в пекарна, питата се оставя да втаса за много кратко време, обикновено около 15 минути.[6]

Днешните хлебни пити се приготвят на автоматични поточни линии. Тези линии имат висок производствен капацитет, обработвайки 45 000 kg брашно едновременно и произвеждайки хиляди пити на час. Фурните, използвани за комерсиално изпичане, са много по-горещи от традиционните глинени фурни (425 – 480 °C), така че всяка пита се пече в продължение само на минута. След това питите преминават през въздушно охлаждане за 20 минути на конвейер, преди да се транспортират веднага или да се съхранят в комерсиални фризери на температура от −12 °C.[5]

Питите могат да се използват за топене в сосове като хумус или за обвиване на кебап, гирос, фалафели под формата на сандвичи. Може да бъде нарязана и препечена до постигане на хрупкавост. В турската кухня думата пита може да се отнася за три различни вида хляб: плоско хлебче, подобно на тези в Гърция и арабските страни, ястие, подобно на пица, при което плънката се поставя в тестото преди изпичане, и Рамазанска пита. Първият вид се използва за обхващане на различни видове кебап, докато вторият вид се поръсва със сирене, кайма и/или зеленчуци. Регионалните вариации по форма, техника на печене и гарниране създават отличителни стилове за всеки регион. В гръцката кухня под пита по принцип се разбира всякакви сладкарски изделия или печива.

  1. Pita // =Cambridge English Pronouncing Dictionary. 18th. Cambridge University Press, 2011.
  2. Aristotle University of Thessaloniki, Λεξικό της κοινής Νεοελληνικής
  3. A Greek–English Lexicon.
  4. Civitello, Linda. Cuisine and culture: a history of food and people. Paperback. Wiley, 2007. ISBN 0471741728. с. 98.
  5. а б McNulty, Mary. Pita Bread // How products are made. 2007. Посетен на 8 май 2018.
  6. Tanis, David. Homemade Pita Bread // The New York Times. 21 февруари 2014. Посетен на 8 май 2018.