Правителство на Васил Коларов 1 и 2 – Уикипедия

Правителство на Васил Коларов
67-о, 68-о правителство на България
Общи
Председател	Васил Коларов, Вълко Червенков
Сформиране	20 юли 1949
Разпускане	20 януари 1954
Първоначален състав
Коалиция	БКП, БЗНС
Министри	21
~ мъже	20
~ жени	1
Представителство
Народно събрание	239 / 239
Хронология
Назначено от	I народно събрание
Димитров 2 Червенков

Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.^[1] и от 20 януари 1950 г.^[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков^[3].

В началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт^[3].

След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат.^[3]

В края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърнодоставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952 – 1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост.^[3]

В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.

Във външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ – 20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар.^[3]

По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния.^[3]

Кабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.

Сформира се от следните 21 министри и един председател:^[3]

• Георги Чанков е освободен от поста министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения. МЖАВС остава вакантно до 22 октомври 1949 г.

• Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения е преименувано в Министерство на транспорта с Указ № 874 от 22 октомври 1949 г.

• Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:

• ¹: – Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев не влизат като подпредседатели на МС в новия кабинет.

• След продължително боледуване на 23 януари 1950 г. умира министър-председателят Васил Коларов. На 1 февруари същата година Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков, който встъпва в длъжност на 3 февруари същата година. До тази дата функциите на министър-председателя временно са поети също от д-р Червенков.

• Създадено е Министерство на промишлеността, чрез сливането на Министерството на индустрията и занаятите и Министерството на мините и подземните богатства (с Указ № 85 от 17 февруари 1950 г.).

• ¹: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.

• Министерството на вътрешната търговия се разделя на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на доставките и хранителната промишленост, Министерство на народното здраве се преобразува в Министерство на народното здраве и социалните грижи, а Министерството на труда и социалните грижи се закрива (с Указ № 686 от 29 декември 1950 г.).

• Вакантното място на МДХП заема министъра на вътрешните работи Руси Христозов, а освободеното от него място е заето от Георги Цанков.

• С Указ № 58 от 5 февруари 1951 г. Министерството на електрификацията и мелиорациите се преименува в Министерството на електрификацията.

• Министерството на горите се преименува в Управление на горската промишленост, а Министерството на промишлеността се разделя на Министерство на тежката промишленост и Министерство на леката промишленост (с Указ № 480 от 29 септември 1951 г.).

• Владимир Поптомов умира и освобождава длъжността подпредседател на Министерския съвет.

• Никола Стоилов е освободен от поста министър на земеделието. МЗ остава вакантно до 9 септември 1952 г.

• С Указ № 46 от 11 февруари 1953 г. се преименува Министерството на строежите и пътищата в Министерство на строежите.

• Министерството на леката промишленост и Министерството на доставките и хранителната промишленост се реорганизират в Министерство на леката и хранителна промишленост и Министерство на доставките (с Указ № 485 от 11 декември 1953 г.).

• Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Категория:Правителства на Народна република България