1-во средно училище „Пенчо Славейков“ – Уикипедия

Софийското 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ е създадено през 1879 година като Софийска класическа гимназия и е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. През 1904 година гимназиятa в София е преименувана на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“ а от 1931 година се намира на ул. „Стара планина“ 11.^[1]

Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията.

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е свети Иван Рилски. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев.^[2] Проф. Марин Дринов, тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.

Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“

Записани са 111 ученици от цялата етническа територия на България, сред които 24 от Македония и 6 от Пиротско. Гимназията има четирима учители, от които един е от Македония.^[3] В първи клас са 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.^[4] В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие („закон божи“), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:

„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.^[5] Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:

1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетворяване на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем Журналистическият факултет и Ботаническата градина, започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически.

Между 10 декември 1882 и 25 декември 1883 в сградата на Мъжката гимназия (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) заседава Третото обикновено народно събрание на Княжество България.

Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като Софийско средно техническо училище. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища.

Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков“, е построена през 1931 г.^[6] Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща“ 8 (ул. „Тетевенска“) и бул. „Дондуков“, някога собственост на Иван Бобевски.

• 1879 – 1881: Георги Стаменов
• 1884 – 1885: Димитър Агура
• 1886 – 1890: Райчо Каролев
• 1890; 1899 – 1914; 1918: Станимир Станимиров
• 1933 – 1944: Стефан Димитров
• -1945: Никола Табаков
• -1948: Стефан Знеполски^[7]
• -1950: Иван Пенчев

Сред известните възпитаници на гимназия са:

• Ивайло Драгиев, български актьор и YouTube-ър
• Борис III
• Кирил Преславски
• Хайгашод Агасян, композитор, инструменталист, поет и певец
• Любен Беров, политик
• Мартина Вачкова, актриса
• Йордан Венедиков, военен и революционер
• Огнян Герджиков, политик
• Атанас Далчев, писател
• Любомир Далчев, художник и скулптор
• Димчо Дебелянов, писател
• Димитър Димов, писател
• Стоян Загорчинов, писател
• Йордан Йовков, писател
• Кръстьо Кръстев, литературен критик и публицист
• Дончо Костов, агроном и генетик
• Георги Маджаров, политик и дипломат
• Георги Марков, писател
• Владимир Моллов, юрист и политик
• Елин Пелин, писател
• Никола Петков, политик
• Петко Петков, политик
• Стефан Софиянски, политик
• Йордан Соколов, политик
• Иван Трифонов, химик
• Дечко Узунов, художник
• Богдан Филов, политик
• Маргарита Хранова, певица
• Йосиф Цанков, композитор
• Войдан Чернодрински, писател
• Йордан Чкатров, революционер и общественик

• официална уебстраница