III обикновено народно събрание – Уикипедия

Не бива да се бърка с III народно събрание.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Третото обикновено народно събрание (III ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в сградата на Мъжката гимназия в София (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) между 10 декември 1882 и 25 декември 1883.[1]

Първата сесия на III ОНС се провежда в условията на Режима на пълномощията, когато Търновската конституция е суспендирана. Министър-председател е ген. Соболев. В страната се разгарят протести и бунтове ръководени от Либералната партия.

Втората сесия започва при постигнато споразумение между либерали и консерватори.

На 06 септември 1883 г. княз Александър І Батенберг възстановява Търновската конституция и разпуска кабинета на ген. Соболев.

На 19 септември 1883 г. за министър-председател е назначен Драган Цанков, който съставя коалиционен кабинет.

Заключителният етап от изграждането на зданието на Народното събрание, 1882 – 1883 г.

Избори

[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарните избори са насрочени с указ на княз Александър № 723 от 28 октомври 1882 г.[2] и се провеждат на 21 ноември същата година. По нов закон приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното ВНС) и се въвеждат условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на Консервативната партия, която печели мнозинството в събранието.[3]

След проведени допълнителни избори през лятото на 1883 година, броят на народните представители е увеличен на 55. С толкова депутати започва втората (извънредна) сесия на 4 септември 1883 година.

Народни представители

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Списък на депутатите в III Обикновено народно събрание

Сесии

[редактиране | редактиране на кода]
  • I редовна – (10 декември 1882 – 13 февруари 1883)
  • II редовна – (4 септември – 25 декември 1883)
    • Забележка: Първите 3 заседания 4 – 6 септември 1883 са отбелязани като извънредна сесия.

Бюро

[редактиране | редактиране на кода]

Председатели

[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели

[редактиране | редактиране на кода]

Законопроекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Закон за тържищата[4]
  • Закон за лозята, поземления данък и спиртните питиета [5]
  • Закон за обработването на мака и добивания от него афион[6]
  • Закон за лозята (поземлен данък данък на спиртните питиета)[7]
  • Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари[8]
  • Закон за амнистията на всички ония лица, които са осъдени или които се намират по съдебно следствие за политически престъпления[9]
  • Наказателен закон за престъпленията по печата[10]
  • Закон за пожарите по села, махали, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие[11]
  • Закон за правата на общинските кметски наместници[12]
  • Закон за развитие на родната промишленост[13]
  • Закон за градското право (данък „октроа“)[14]
  • Закон за държавния печат[15]
  • Закон за бирниците по събиране на преките данъци
  • Закон за изменение на Конституцията[16]
  • Закон за избиране на представителите във Великото народно събрание и в ОНС[17]
  • Закон за железния път Свищов-София[18]
  • Закон за замяната на десятъка с паричен данък[19]
  • Закон за горите[20]
  • Закон за общините и градското управление[21]
  • Закон за черкезките и татарските земи[22]
  • Закон за престъпните деяния срещу особата на Негово Величество Княза[23]

Разпускане

[редактиране | редактиране на кода]

Причините за разпускането му са постигнатото споразумение между консерваторите и част от либералите за преодоляване на политическата криза, възстановяване на Търновската конституция и формиране на коалиционен кабинет. Изработен е проект за промяна на конституцията в консервативен дух, предвиждащ разширяване на правата на княза в управлението, имуществен и образователен ценз на избирателите, двукамерен парламент и други.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт на НС
  2. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 124/30.10.1882
  3. ↑ Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 428 – 429 ISBN 954-528-790-X
  4. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  5. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 24 от 3 март 1883 г.
  6. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  7. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  8. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  9. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 106 от 4 октомври 1883 г.
  10. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
  11. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
  12. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 137 от 20 декември 1883 г.
  13. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 138 от 22 декември 1883 г.
  14. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 140 от 29 декември 1883 г.
  15. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 141 от 31 декември 1883 г.
  16. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 10 декември 1883 г.
  17. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 20 декември 1883 г.
  18. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 18 февруари 1884 г.
  19. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1884 г.
  20. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
  21. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
  22. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 23 февруари 1884 г.
  23. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 4 май 1884 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=III_обикновено_народно_събрание&oldid=12390090“.