XLIX народно събрание – Уикипедия

Четиридесет и деветото Народно събрание (XLIX НС) е обикновено народно събрание на Република България, което се сформира според резултатите от предсрочните парламентарни избори, проведени 2 април 2023 година.^[1]

Първото му заседание е проведено на 12, 13 и 19 април и е открито от най-възрастния депутат – Вежди Рашидов от ГЕРБ (на 71 години). След като на 12 и 13 април 2023 г. Народното събрание не избира председател веднага, на 19 април Росен Желязков е избран за председател на Народното събрание^[2] с уговорката, че след три месеца ще се оттегли в полза на Никола Минчев. Последното му заседание се провежда на 26 април 2024 г.

XLIX народно събрание избира един кабинет – правителството на Николай Денков (6 юни 2023 – 9 април 2024).

На 15 май 2023 г. президентът Румен Радев връчва първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ – СДС, които номинират еврокомисаря Мария Габриел за министър-председател. В същия ден лидерът на БСП Корнелия Нинова обявява, че партията се оттегля от преговорите за първия мандат. Ден по-късно от ПП – ДБ и Възраждане също обявяват, че няма да подкрепят кандидата на ГЕРБ за премиер.

На 19 май 2023 г. от ДПС заявяват, че ще подкрепят кабинета „Габриел“.

На 22 май 2023 г. от ИТН съобщават, че няма да участват в преговори за първия мандат. В същия ден Мария Габриел връща неизпълнен мандата на президента.

На 29 май 2023 г. президентът Румен Радев връчва втория мандат за съставяне на правителство на ПП – ДБ, които номинират академик Николай Денков за министър-председател.

Организирано е ротационно управление между ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС. За първите 9 месеца министър-председател ще е академик Николай Денков, а за следващите 9 месеца – бившият еврокомисар Мария Габриел.

На 2 юни 2023 г. е обявен и пълният състав на предложения кабинет:

На 5 юни 2023 г. академик Денков връща изпълнен втория мандат в президентството на президента Румен Радев. На 6 юни 2023 г., кабинетът „Денков – Габриел“ е подложен на гласуване от парламента и резултатите са: За министър-председател са гласували 132 „за“ и 69 „против“ народни представители, а за състава на Министерски съвет – 131 „за“ и 69 „против“ народни представители.

В резултат на проведените избори 6 партии или коалиции влизат в парламента:

На 28 юли 2023 г. 166 народни представители от ПП – ДБ, ГЕРБ – СДС и ДПС внасят в деловодството на Народното събрание законопроект за промени в Конституцията.

Проектът предвижда разделяне на Висшия съдебен съвет на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите, намаляване на правомощията на главния прокурор, а също промяна в начина на назначаване на служебните правителства. Според промените, предложени в проекта, президентът ще може да избира за служебен премиер само между трима кандидати – председателя на Народното събрание, гуверньора на БНБ и председателя на ВКС. Предлага се също въвеждането на индивидуална конституционна жалба, както и не 3 март, а 24 май да е национален празник.^[3]

п б р    Народни събрания на България (1878–) Княжество България (1878 – 1908) Учредително | I велико | I | II | II велико | III | IV | III велико | V | VI | IV велико | VII | VIII | IX | X | XI | XII | XIII Царство България (1908 – 1946) XIV | V велико | XV | XVI | XVII | XVIII | XIX | XX | XXI | XXII | XXIII | XXIV | XXV | XXVI Народна република България (1946 – 1990) VI велико | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX Република България (1990–) VII велико | XXXVI | XXXVII | XXXVIII | XXXIX | XL | XLI | XLII | XLIII | XLIV | XLV | XLVI | XLVII | XLVIII | XLIX | L | LI