X обикновено народно събрание – Уикипедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Десетото обикновено народно събрание (X ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 16 май 1899 до 29 ноември 1900, брой народни представители – 169.[1] X ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Разпуснато е предсрочно.

Изборите за X ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 125 от 5 март 1899 г.[2] Провеждат се на 25 април/7 май и 2 май/14 май същата година и са спечелени от Либералната и Народнолибералната партия, които участват с обща листа. Последвалите частични избори през септември 1899 г. дават предимство на партията на либералите, която образува самостоятелно правителство. Избирателната активност е 49,5%.

Разпределение на места

[редактиране | редактиране на кода]

Местата в парламента са разпределени, както следва:[3]

Невалидни гласове / бюлетини – 36 677 гласа.

Опитите на правителството да възстанови натуралния десятък довеждат до „селски бунтове“ и изостряне на икономическата и политическата криза в страната. Задълбочават се и противоречията между управляващите Народнолиберална и Либерална партия (радослависти). Парламентът е разпуснат с указ на княза. С това и новият век започва с традиционното предсрочно разпускане на Народното събрание – политическа участ не само на седем от предхождащите го, но и на следващите XI, XII, XIII и XIV народни събрания, избирани и действали до свикването на V велико народно събрание през 1911 г.

Дейността на това народно събрание се ограничава в периода 16 май 189920 октомври 1900 г., в който е свикано на две редовни и една извънредна сесия. Между приетите от него закони са Законът за общинските налози и Законът за празничните дни в Княжеството.

  • I редовна (15 октомври 1899 – 23 януари 1900)
  • II редовна (15 октомври – 29 ноември 1900)
  • I извънредна (16 май – 28 юни 1899)
  • Закон за разширяване мрежата на Български държавни железници (БДЖ) и построяване на железопътна линия Чирпан-Скобелев[4]
  • Закон за подпомагане на земеделческото население, пострадало от сушата[5]
  • Закон за образуване земеделчески стопанства[6]
  • Закон за общинските налози[7]
  • Закон за десятъка върху земните произведения (десятък върху произведенията в натура и пари)[8]
  • Закон за пенсиите на чиновниците по гражданското ведомство[9]
  • Закон за военните пенсии[10]
  • Закон за държавните и общинските пътища[11]
  • Закон за празничните дни в Княжеството[12]
  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 51/08.03.1899
  3. Цураков, Ангел, „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008 г., с. 445 ISBN 954-528-790-X
  4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 147 от 12 юли 1899 г.
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 149 от 15 юли 1899 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 227 от 27 ноември 1899 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 20 януари 1900 г.
  8. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28 от 7 февруари 1900 г.
  9. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30 от 9 февруари 1900 г.
  10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 31 от 10 февруари 1900 г.
  11. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 32 от 11 февруари 1900 г.
  12. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 35 от 16 февруари 1899 г.