Правителство на Бойко Борисов 1 – Уикипедия

Правителство на Бойко Борисов 1
90-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Георги Първанов Росен Плевнелиев
Председател	Бойко Борисов
Избори	2009
Сформиране	27 юли 2009 г.
Разпускане	13 март 2013 г.
Продължителност	3 години, 229 дни
Първоначален състав
Партия(и)	ГЕРБ (в началото подкрепени от РЗС, Синята коалиция и Атака (партия)
Министри	16
~ мъже	12
~ жени	4
Представителство
Народно събрание	117 / 240
Хронология
Назначено от	XLI народно събрание
Станишев Райков

Първото правителство на Бойко Борисов е деветдесетото правителство на Република България, избрано с решение на XLI народно събрание от 27 юли 2009 г.^[1] Управлява страната до 13 март 2013 г., след което е наследено от правителството на Марин Райков.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На 20 февруари 2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари същата година в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“.^[2] На 25 февруари същата година президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март същата година мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС.^[3] В резултат на това, на 13 март същата година президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.

Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в XLI народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.

Сформира се от следните 16 министри и един председател:^[4]

• ¹: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство на образованието и науката в Министерство на образованието, младежта и науката;
  • Министерство на транспорта – в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  • Министерство на икономиката и енергетиката – в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
• ²: – създават се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство на физическото възпитание и спорта.
• ³: – отговарящ за българите в чужбина.

• Поради избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката. На 19 ноември нейното място на министър заема Сергей Игнатов, досегашният заместник министър на образованието, младежта и науката.

• Поради подадената и приета оставка на Румяна Желева от поста на министър на външните работи, на 27 януари 2010 г. са извършени следните персонални промени:

• ¹: – отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз.

• На 21 април независимата Анна-Мария Борисова е назначена за министър на здравеопазването, след като Божидар Нанев е отстранен от поста.

• На 29 септември Борисова подава оставка като министър на здравеопазването и на следващия ден е назначен независимият Стефан Константинов.

• на 20 декември министър Божидар Димитров подава оставка и е освободен на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не е назначен.

• На 18 май Александър Цветков подава оставка като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията^[5][6] и на следващия ден е назначен Ивайло Московски.^[5][7]

• На 4 септември Росен Плевнелиев e избран за кандидат на ГЕРБ за президент и на 7 септември подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството.^[8][9] На 7 септември на негово място е назначена Лиляна Павлова.^[10][11] За кандидат за вицепрезидент е избрана Маргарита Попова, която дотогава е Министър на правосъдието, а нейният ресор е поет на 30 ноември от Диана Ковачева.^[12][13]

• Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка заради липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.

• На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда).^[14] Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари 2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ „Белене“ и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров.^[15] На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.^[16]

• Областни управители на първото правителство на Бойко Борисов
• Парламентарни избори в България 2009
• XLI народно събрание
• Правителство на Бойко Борисов II
• Правителство на Сергей Станишев
• Правителство на Марин Райков

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „Политика“          Портал „България“