Железопътна линия 2 (България) – Уикипедия

Железопътна линия 2
Информация
Тип	нормална
Крайни гари	София – Варна
Започва от	София
Свързани линии	Линия 1 Линия 14 Линия 21 Линия 22 Линия 23 Линия 24 Линия 26 Линия 27 Линия 28 Линия 29 Линия 3 Линия 31 Линия 4 Линия 41 Линия 5 Линия 7 Линия 9
Номер линия	2
Пусната	1899
Собственик	ДП НКЖИ
Оператори	БДЖ
Дължина	543,5 km
Брой линии	удвоена, с изключение на участъка Ресен – Горна Оряховица
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	~27,5 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 60 до 130 км/ч
Максимален наклон	25 ‰
Минимален радиус	200 m
Железопътна линия 2 в Общомедия

Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна от Националната железопътна мрежа на България е електрифицирана, с изключение на неудвоения участък Ресен – Горна Оряховица е удвоена, междурелсие 1435 mm. Дължината ѝ е 543 km, което я прави най-дългата железопътна линия в България.

Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведен в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (1895 до 1899 г.).

В гара София линията прави връзка с Главна жп линия 1 за Калотина и Свиленград) и с Главна жп линия 5 за Кулата, в гара Илиянци – с Главна жп линия 3 за Бургас и Варна и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Мездра и „Мездра-юг“ с Главна жп линия 7, в гара Горна Оряховица с Главна жп линия 4 за Русе и Подкова и с 41-ва жп линия за Елена, в гара Каспичан – с Главна жп линия 9 за Русе и закритата и демонтирана линия 28 Каспичан – Нови пазар и в гара Синдел – с Главна жп линия 3 за Карнобат и „Варна – фериботна“. От гара Червен бряг започват второстепенните линия № 21 (теснолинейна 760 mm, закрита и демонтирана) за Оряхово и жп линия № 22 за Златна Панега (без пътническо движение), от гара Ясен – за Черквица (жп линия № 23), от гара Левски – с линия № 24/25 за Троян и Свищов, от гара Хан Крум – линия № 26 за Велики Преслав (закрита), от гара Шумен – линия № 26 за Комунари, от гара Каспичан – линия № 27 за Нови Пазар, от гара Разделна – с линия № 28 за Кардам. В гара Курило линията прави връзка с жп линия № 31 за Световрачене.

Въпросът за построяването на линията София – Каспичан възниква веднага след Освобождението на България. Първоначално под натиск Русия налага да се предостави концесия за строителството на железопътна линия от Русе до София, по-голямата част от която е от бъдещата линия София – Каспичан – Варна. Замисълът на правителството е железопътната линия Русе – София да продължи до Радомир – Кюстендил и да се свърже със Скопие и Солун.

През януари 1881 г. от Министерския съвет се назначава комисия под председателството на директора на публичните сгради инж. Копиткин, на която се възлага да се проучат предложенията за построяване на железопътните линии Русе – София, Свищов – Търново – Хаинбоаз и София – Орхание (Ботевград) – Оряхово. Комисията определя трасето на главната линия София – Русе да премине през Арабаконак – Ловеч и долината на река Янтра.

През 1883 г. Народното събрание гласува закон за построяване на железопътната линия Свищов – София – Кюстендил, в който не се споменава Русе, за да не може при откупуването на линията Русе – Варна английската компания, собственик на последната да увеличи исканията си. С този закон правителството се задължава да направи собствени проучвания, а постройката на линията Народното събрание да предложи на търг.

Веднага след като се дава гласност на намеренията на Княжество България да строи железопътна линия от София до Дунав, българският предприемач Иван Хаджиенов поисква и получава разрешение от правителството за проучване строежа на линията. Предложението предвижда железопътната линия да мине през Искърския пролом до Мездра – Роман и е икономически по-изгодно от първоначалното предложение.

По-късно въпросът за трасето на линията София – Каспичан – Варна е поставен отново на разглеждане. Със закон от 21 януари 1889 г. се постановява да се построят железопътните линии Каспичан – Шумен, Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и други. След извършването на необходимите проучвателни работи се вижда, че трасето Търново – Севлиево – Ловеч – София има сериозни недостатъци – голяма дължина и голям брой изкуствени съоръжения. За да се намали строителната стойност правителството намира за по-изгодно да измести тази линия по на север от първоначалния проект.

	Линия 1 Свиленград
	0+000 София
	Линия 5 (Кулата)
	Линия 1 (Калотина)
	1+973 София Север
	Линия 14 Биримирци
	Линия 14 (Волуяк)
	4+847 Илиянци
	Линия 3 (Варна)
	10+396 Кумарица
	Линия 31 Световрачене
	12+831 Курило
	18+114 Ромча
	19+210 РП Владо Тричков
	21+819 Луково
	24+226 Реброво
	27+567 Томпсън
	31+000 сп. „Орлин“
	33+106 Своге
	36+237 Желен
	39+254 Церово
	41+986 Бов
	46+000 сп. „Балкан“
	49+642 Лакатник
	51+000 сп. „Жп школа“
	55+600 Оплетня
	58+871 РП Левище
	60+800 сп. „Пролет“
	64+210 Елисейна
	67+200 сп. „Оселна“
	70+218 Зверино
	75+964 Черепиш
	79+200 Лютиброд
	82+357 РП Ребърково
	84+800 сп. „Горна Крета“
	85+810 Мездра юг
	Линия 7 (Видин)
	75+905 Мездра
	77+400 Мездра изток
	90+100 Брусен
	94+000 Ослен
	96+800 Синьо бърдо
	100+400 Струпец
	108+159 Роман
	112+829 Радовене
	118+190 Кунино
	124+750 РП Карлуково
	135+100 Реселец
	139+850 Червен бряг
	Линия 21 (Оряхово)
	Линия 22 (Златна Панега)
	146+186 сп. Рупци север
	151+188 сп. „Хумата“
	157+835 Телиш
	169+697 Горни Дъбник
	177+609 Долни Дъбник
	Линия 23 (Черквица)
	187+209 Ясен
	192+577 Плевен запад
	194+772 Плевен
	201+601 Гривица
	214+533 Пордим
	222+602 Одърне
	228+480 Каменец
	Линия 24 (25) (Троян)
	239+660 Левски
	Линия 24 (Свищов)
	246+260 Градище
	248+938 Бутово
	259+686 Павликени
	264+988 Михалци-Стамболово
	269+791 РП „Лесичери“
	274+090 Русаля-Дичин
	282+054 Ресен
	Линия 4 (Подкова)
	287+485 Поликраище
	РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
	Г. Оряховица разпределит.
	РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
	293+988 Горна Оряховица
	Янтра Линия 4 (Русе)
	Линия 41 (Елена)
	296+725 сп. „Честово“
	305+255 Козаревец
	311+160 Джулюница
	315+120 Кесарево
	321+615 Стражица
	331+564 Асеново
	336+100 Горица
	344+812 Славяново
	348+200 Медовина
	353+458 Попово
	359+277 Светлен
	364+878 сп. „Караджата“
	366+830 сп. „Стамо Костов“
	371+136 Голямо Ново
	379+133 Дралфа
	382+650 Здравец
	386+720 Въбел
	393+035 Търговище
	397+000 сп. „Васил Левски“
	402+737 Ловец
	408+547 РП „Надарево“
	413+335 Кочово
	Линия 26 Преслав
	422+328 Хан Крум
	429+659 Дивдядово
	Линия 27 (Комунари)
	436+659 Шумен
	438+250 сп. „Тракия“
	443+933 Мътница
	451+707 Мадара
	РП „Аспарух“ Линия 9
	455+364 Калугерица
	Линия 9 (Русе)
	459+400 Каспичан
	Линия 28 Нови пазар
	466+050 Могила
	473+254 Невша
	478+766 Равна
	482+051 Венчан
	489+096 Провадия
	491+921 Добрина
	496+058 сп. „Солна мина“
	501+040 Житница
	504+656 Царевци
	Линия 3 (Карнобат)
	509+750 Синдел
	Линия 29 (Кардам)
	512+334 Тръстиково
	РП „Разделна“
	515+833 Разделна
	125+685 Синдел разпределит.
	129+100 Варна фериботна
	519+303 Повеляново
	521+000 сп. „Химик“
	524+865 Белослав
	527+730 Страшимирово
	529+600 сп. „Моряк“
	530+612 Езерово
	532+200 сп. „Езерово“
	534+262 Тополите
	540+330 РП „Варна“
	541+085 сп. „Варна запад“
	Варна разпределителна
	543+563 Варна

С гласувания през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България се разпорежда линията да мине през Ески Джумая (Търговище) и да следва трасето Шумен – Ески Джумая – Попово – Горна Оряховица – Плевен – Роман – София.

На 10 декември 1894 г. е възложена чрез търг най-трудната част от линията София – Роман – участъка през Искърския пролом. Въпреки многото тунели и мостове на р. Искър, които представляват голяма трудност за строителите този участък с дължина около 109 km е построен и открит за експлоатация на 20 февруари 1897 г.

През 1894 г. се построява по стопански начин участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 km. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г. Малко по-късно, на 25 октомври 1895 г., е възложена чрез търг последната и най-дълга част от централната железопътна линия Роман – Плевен – Шумен с дължина 326 km. Завършена е и е предадена за експлоатация на два етапа: на 18 юни 1899 г. участъкът Роман – Плевен и на 8 ноември 1899 г. – Плевен – Шумен. Със завършването на последната част от линията се осъществява свързването на София през Дунавската равнина с черноморското пристанище Варна. Общата дължина на линията София – Горна Оряховица – Варна е 541 km.

Поради сравнително късият период, през който е построена железопътната линия (декември 1894 – ноември 1899 г.) няма съществени разлики в техническите показатели на отделните участъци. Теренните условия, през които преминава линията, дават отражение върху параметрите ѝ. Участъкът София – Мездра е построен с минимален радиус на кривите 200 m и максимален наклон 10,7 ‰; Мездра – Горна Оряховица с минимален радиус на кривите 240 m и максимален наклон 18 ‰; Горна Оряховица – Каспичан с минимален радиус 250 m и максимален наклон 25 ‰. Участъкът Каспичан – Варна, част от железопътната линия Русе – Варна, е с минимален радиус на кривите 500 m и максимален наклон 10,2 ‰. Построени са 22 тунела с обща дължина от около 4000 m и множество мостове с различен светъл отвор при разнообразни геоложки условия, а фундирането на някои от тях става с помощта на кесони със сгъстен въздух.

Железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна първоначално е съоръжена със следните типове релси: София – Роман – Плевен – Шумен – тип „РПШ“ с дължина 9,55 m; Шумен – Каспичан – тип „СО“ с дължина 11,55 m; Каспичан – Варна – тип „РВ“ с дължина 6 и 7 m. Впоследствие от 1916 до 1948 г. е извършено подновяване на много участъци и са положени по-тежки типове релси, преобладаващ от които е „ГЕО-41“. От 1948 до 1978 г. цялата линия София – Горна Оряховица – Варна е подновена с релси тип „Р 49“.

Нарастването на трафика, увеличаването на броя на влаковете за превозване на товари и пътници и конкуренцията с другите видове транспорт – автомобилния и въздушния, налагат разработването и осъществяването на редица варианти за реконструкция на железния път в план и профил. Значителни подобрения на железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна са направени между гарите Шумен и Мътница. Реализирана е т. нар. варианта „Текедере“ в едноименната местност.

За да се избягнат наклоните с наклон, по-голям от 15 ‰ са проектирани и изпълнени варианти в междугарията Червен бряг – Телиш, Згалево – Пордим, Левски – Градище, Бутово – Павликени, Ресен – Поликраище – Горна Оряховица, Асеново – Славяново и други.

В началото на 50^те години железопътният участък София – Мездра става лимитиращ по пропускателна и превозна способност не само за тази линия, но и за движението на влаковете за цяла Северна България. Нарастването на превозите се чувства най-много в този участък, а въвеждането на дизелова тяга не решава въпроса за увеличаване пропускателната способност до необходимата. Това налага през 1955 г. да започнат проучвания за удвояване на този участък. Работата по него започва през 1958 г. в междугарието Лакатник – Левище и в следващите години съобразно необходимостта от увеличаване на пропускателната способност – и на другите междугария. През 1969 г. е удвоено и междугарието Черепиш – Лютиброд, с което се завършва целия участък София – Мездра.

Нарастването на превозите налага увеличаване на пропускателната способност и в участъка Синдел – Варна, тъй като той поема товарите от направленията София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Варна, Кардам – Варна, Старо Оряхово – Синдел и Карнобат – Варна. Във връзка с това през 1962 г. той е удвоен, с изключение на междугарието Белослав – Страшимирово. Двойната железопътна линия е изместена в обход на Белославското езеро. Така се постига и приближаване на линията до изграждащата се промишлена агломерация Варна – Девня и до пристанище „Варна-запад“. Първоначалните варианти за изместването на тази част от линията са от 1954 – 1956 г., като тогава са направени икономически проучвания за строеж на плавателен канал, свързващ морето с Варненското и Белославското езеро и изграждането на новото пристанище „Варна-запад“.

През 1965 г. е разработен идейният проект за изместване на железопътната линия Синдел – Варна в частта ѝ Страшимирово – Разделна. Изместването на линията започва през 1969 г., а е предадена за експлоатация на 25 ноември 1972 г. Построена е с минимален радиус 800 m и максимален наклон 9,2 ‰. По-дълга е с 1968 m спрямо съществуващата, но за сметка на това с много предимства. Допустимата скорост на движение на влаковете е 130 km/h, избегнати са пресичанията на едно ниво с автомобилните пътища, създадени са по-добри условия за обслужване на транзитното движение, на новото пристанище Варна-запад и особено на заводите от Девненския промишлен район.

През 1982 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Аспарух“ на Девета главна линия, който има връзка с гара Мадара. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,966 km. Чрез тази връзка директните влакове от Русе в посока към Шумен и обратно се движат без да влизат в гара Каспичан. През 90^-те години предвид намалелите обеми на превозите, РП „Аспарух“ е закрит, а връзката с гара Мадара е демонтирана.

През годините са проведени и други мероприятия за подобряване характеристиките на линията:

• полагане на безнаставов релсов път на около половината от общата дължина на линията;
• реконструкция на стоманените мостове за натоварване от 14 на 22 t/oc;
• полагане на стоманобетонни траверси;
• завишаване на скоростите от 60 на 130 km/h;
• линия е първата изцяло удвоена жп линия в България;
• участъкът Плевен – Горна Оряховица е третият електрифициран в България.

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 14
• Железопътна линия 21
• Железопътна линия 22
• Железопътна линия 23
• Железопътна линия 24
• Железопътна линия 26
• Железопътна линия 27
• Железопътна линия 28
• Железопътна линия 29
• Железопътна линия 3
• Железопътна линия 31
• Железопътна линия 4
• Железопътна линия 41
• Железопътна линия 7
• Железопътна линия 9
• Железопътен възел София
• Железопътен възел Горна Оряховица
• Железопътен възел Варна

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.

п б р Железопътна линия 2 Главна жп линия 2 Гари София  • „София - север“  • Илиянци  • Курило  • Реброво  • Своге  • Бов  • Лакатник  • Елисейна  • Зверино  • „Мездра - юг“  • Мездра  • „Мездра - изток“  • Роман  • Кунино  • Червен бряг  • Телиш  • Горни Дъбник  • Долни Дъбник  • Ясен  • „Плевен - запад“  • Плевен  • Пордим  • Левски  • Бутово  • Павликени  • Ресен  • Поликраище  • Горна Оряховица  • Джулюница  • Стражица  • Славяново  • Попово  • Дралфа  • Търговище  • Хан Крум  • Шумен  • Мътница  • Каспичан  • Провадия  • Синдел  • Разделна  • Повеляново  • Белослав  • Езерово  • Тополите  • Варна  • „Варна - разпределителна“ Спирки Кумарица  • Ромча  • Луково  • Томпсън  • „Орлин“  • Желен  • Церово  • „Балкан“  • „Жп школа“  • Оплетня  • „Пролет“  • Оселна  • Черепиш  • Лютиброд  • Горна Крета  • Брусен  • Ослен  • Синьо бърдо  • Струпец  • Радовене  • Реселец  • „Рупци - север“  • „Хумата“  • Гривица  • Одърне  • Каменец  • Градище  • „Михалци-Стамболово“  • „Русаля-Дичин“  • „Честово“  • Козаревец  •  • Кесарево  • Асеново  • Горица  • Медовина  • Светлен  • „Караджата“  • „Стамо Костов“  • Голямо Ново  • Подгорица  • Здравец  • Въбел  • Васил Левски  • Ловец  • Кочово  • Дивдядово  • „Тракия“  • Мадара  • „Калугерица“  • Невша  • Равна  • Венчан  • Добрина  • „Солна мина“  • Житница  • Царевци  • Тръстиково  • „Химик“  • Страшимирово  • „Моряк“  • „Езерово“  • „Варна“ Разд. постове „Владо Тричков“  • Левище  • Ребърково  • Карлуково  • Лесичери  • Първомайци  • Надарево  • „Варна - запад“ ЖП линия 21 Гари Червен бряг  • Койнаре  • Бреница  • Кнежа  • Бяла Слатина  • Алтимир  • Липница  • Мизия  • Оряхово Спирки Чомаковци  • Лазарово  • Бърдарски геран • „Бяла Слатина“  • Търнава  • Галиче  • Крушовица  • Войводово  • Сараево  • „Оряхово“ ЖП линия 22 Гари Червен бряг  • Луковит  • Златна Панега Спирки Рупци  • Радомирци  • „Луковит“  • Тодоричене  • Петревене  • Румянцево ЖП линия 23 Гари Ясен  • Долна Митрополия  • Милковица  • Сомовит  • Черквица Спирки Чифлик  • Божурица  • Подем  • Комарево  • Крета  • Долни Вит ЖП линии 24 и 25 Гари Свищов  • Ореш  • Левски  • Летница  • Дойренци  • „Ловеч-север“  • Ловеч Троян Спирки  • „Елит“  • Илиево  • Драгомирово  • сп. „Кукла“  • Червена • Асеновци  • Чавдарци  • Александрово  • сп. „Драсов“  • Йоглав  • Умаревци  • сп. „Ловеч“  • сп. „Ловеч-юг“  • Казачево  • Хлевене  • Абланица  • Лешница  • Ломец  • Добродан  • Калейца Разд. пост Морава ЖП линия 24.1 Гари Ореш  • Белене Спирки Татари  • Деков ЖП линия 26 Гари Хан Крум  • Преслав ЖП линия 27 Гари Шумен  • Смядово  • Комунари Спирки Дибич  • Радко Димитриево  • Ивански  • Бял бряг  • Желъд  • Арковна  • Партизани ЖП линия 28 Гари Каспичан  • Нови пазар ЖП линия 29 Гари Разделна  • Девня  • Суворово  • Вълчи дол  • Добрич  • „Добрич-север“  • Генерал Тошево  • Кардам Спирки Кипра • Чернево  • Генерал Киселово  • Оборище  • Ботево  • Дончево  • Генерал Колево  • Равнец Разд. пост РП „Разделна“