Лавандула – Уикипедия

Лавандула

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Lamiaceae подсемейство: Nepetoideae род: Лавандула (Lavandula)

Научно наименование

Lavandula Linnaeus, 1753

Лавандула в Общомедия

[ редактиране ]

Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.

Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция. ^[1]

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.

Лавандулата от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.

От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:

• Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), която обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
• Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
• Хибридна лавандула – между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.

• кореновата система е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0 – 40 см, но скелетните ѝ корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
• Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите – тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
  • Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
  • Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника – с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
  • Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20 – 40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
  • Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.

• Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
• Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността ѝ към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
• Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
• Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.

• Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.

Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци. България е световен лидер в добива, като отглежда 40 000 декара и изнася 90% от лавандуловото масло за Франция, Германия, Австралия и Америка^[2].

• Лавандуловото масло има жълто-зелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.

• Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
  • Външен вид – лесноподвижна прозрачна течност;
  • Цвят – жълтеникав;
  • Миризма – характерна за цветовете на лавандулата;
  • Съдържание на вода – не се допуска;
  • Специфично тегло – 0,880 – 0,900
  • Рефракция при 20 °С – 1,46;
  • Поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°;
  • Киселинно число – най-много 1,00;
  • Линалилацетат – най-малко 33 %;
  • Разтворимост в 70% алкохол – 1:10.

Българското лавандулово масло В България към 2014 г. площите със засадена лавандула са 61 170 декара. През 2015 г. Реализираните в България продукти от лавандула са 35%, изпращанията за ЕС са 38%, а износът в трети страни е 10%. Количеството на продуктите от лавандула на склад в края на годината е 17%.^[3]

На лавандулата е наречена улица в кварталите „Хаджи Димитър“ и „Орландовци“ в София (Карта).

• Други етерично-маслени култури
• Списък на земеделски теми

• Отглеждане на лавандула
• Отглеждане на лавандула и лавандулово масло.
• Лавандулови полета в България - снимки