Второто правителство на Тодор Живков е седемдесет и четвърто правителство на България (десето на Народна република България), избрано от V народно събрание 12 март 1966 г.[1] Приемник е на първото правителство на Тодор Живков. Управлява до 9 юли 1971 г., след което се преобразува в първото правителство на Станко Тодоров.[2]
В периода 1966 – 1985 г. БКП пристъпва към изграждане на „развито социалистическо общество“, концентрирайки цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ" на СССР и други „братски“ страни. Марксистката пропаганда става неделима част от ежедневието на българските граждани (преса, телевизия и образование). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и САЩ (поради т.нар. желязна завеса). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на политиката, науката и техниката (развитие на военната техника и космонавтиката)‚ установяване на народнодемократична власт в Куба, Либия, Камбоджа и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство.
През 1966 г. на IХ конгрес на БКП е поставена задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на централно планираната икономика. Изградени са огромен брой икономически обекти (с предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на високо технологично равнище. Относително затвореният (в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и ограничава достъпа до най-нови технологии, което предопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия.
През периода 1966 – 1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от Съветския съюз водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Крачка назад е направена в управлението на селското стопанство.
На 29 юни 1971 г. правителството постановява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение, е този на Георги Бенковски.[3]
Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен).[4][5]
Сформира се от следните 27 министри, 6 зам.-председатели и един председател на Министерски съвет:[6][7]
- 1: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г.[11]
- Направени са следните промени:[14]
- Преобразуват се:[15]
- Създават се:
- ↑ Назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 21 от 15 март 1966 г.
- ↑ Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- ↑ Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 343 – 345.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Цураков 293–300.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 26, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 10 март 1966 г., относно състава на Министерския съвет и на ръководните органи на Народното събрание. 10 март 1966 г., с. 17 – 23.
- ↑ Преименува се с Указ № 538 от 28 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.
- ↑ Преименува се с Указ № 538 от 30 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г.
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 12 юли 1966 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 6444, Протокол № 333 от 22 ноември 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за промени в Бюрото на Министерския съвет, с. 3.
- ↑ Обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 12 от 13 февруари 1968 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 453, Протокол № 453 от 24 декември 1968 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за структурни и кадрови промени в органите на ЦК на БКП и в МС, с. 3 – 6.
- ↑ Създаден с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 януари 1969.
- ↑ Преименува се с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 8 от 28 февруари 1969 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 886, Протокол № 410 от 4 октомври 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в ръководството на Министерство на транспорта, с. 2.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 2125, Протокол № 229 от 27 април 1971 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в Министерство на външната търговия, с. 2.
French
Deutsch
74-о правителство на България
.svg){kind=small}