Правителство на Бойко Борисов 3 – Уикипедия

Правителство на Бойко Борисов 3
96-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Румен Радев
Председател	Бойко Борисов
Избори	2017
Сформиране	4 май 2017 г.
Разпускане	12 май 2021 г.
Продължителност	4 години и 8 дни
Първоначален състав
Коалиция	ГЕРБ, ОП (ВМРО – Българско национално движение, Национален фронт за спасение на България, Атака) (от 2019 подкрепяни от Воля)
Министри	20
~ мъже	14
~ жени	7
Представителство
Народно събрание	122 / 240
Хронология
Назначено от	XLIV народно събрание
Герджиков Янев 1

Третото правителство на Бойко Борисов (наричано също правителство на Бойко Борисов III или кабинет „Борисов III“) е деветдесет и шестото правителство на Република България, избрано от XLIV народно събрание на 4 май 2017 г. На 16 април 2021 г. XLV НС гласува оставката му със 156 гласа „за“, 75 „против“ и 9 „въздържал се“. На 12 май 2021 г. е заменено от служебното правителство с министър-председател Стефан Янев.

Кабинетът, оглавен от Бойко Борисов, е образуван от политически дейци на ГЕРБ и Обединени патриоти. Разпределението на министрите е в съотношение 17:3.

Сформира се от следните 20 министри и 1 председател:

• ¹: – отговарящ за икономическата и демографската политика.
• ²: – отговарящ за обществения ред и сигурността.
• ³: – отговарящ за правосъдната реформа.
• ⁴: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018
• ⁵: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерството на земеделието и храните – в Министерство на земеделието, храните и горите.

На 30 октомври 2017 г. министърът на здравеопазването Николай Петров подава оставка, след телевизионно разследване, че като директор на Военномедицинска академия е давал обществени поръчки в конфликт на интереси.^[1] Оставката му е приета от министър-председателя Бойко Борисов.^[2] На 10 ноември 2017 г. за министър на здравеопазването е избран Кирил Ананиев.^[3]

На 25 август 2018 г. автобус катастрофира на пътя Своге-София при разклона за село Лесковдол.^[4] До 8 октомври 2018 г. жертвите на катастрофата са 20, включително починалите в болницата.^[5] Основната причина се оказва значително превишената скорост на автобуса в завой и мократа настилка в резултат на лощото време и преваляващия дъжд.^[6] Впоследствие под опозиционен натиск за катастрофата са изтъкнати като причина и некачественото положеното асфалтово покритие. В резултат на това без да е доказано, на 31 август трима министри – на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев подават оставка.^[7] На 20 септември 2018 г. оставките им са приети.

След продължителни протести на майки на деца с увреждания, настояващи вицепремиерът Симеонов да напусне поста си, след като е използвал (спрямо тях и децата им) думите „кресливи жени“ и „уж болни деца“, лидерът на НФСБ подава оставката си като заместник министър-председател на 16 ноември 2018 г. Оставката е приета от премиера Борисов. На брифинг в Министерския съвет Симеонов заявява, че решението за оставката е лично и става въпрос за медийна кампания, която удря върху авторитета на правителството.^[8] На 21 ноември 2018 г. със 116 гласа „за“ (ГЕРБ, Обединени патриоти, „Воля“ и двама независими), „против“ – 62, без нито един „въздържал се“ мнозинството в парламента освобождава Валери Симеонов и одобрява Марияна Николова за вицепремиер, отговарящ за икономическата и демографската политика. Дотогава Николова е началник на политическия кабинет на вицепремиера Симеонов.^[9]

С решение на Народното събрание се закрива министерството на европредседателството (във връзка с приключване на ротационното трио Естония, България, Австрия) и се възлага на МС в двумесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със закриването на учреждението. 193 депутати гласуват „за“, 0 – против, 2 се въздържат.^[10] С друго решение на парламента (което влиза в сила на 1 януари 2019 г.) Лиляна Павлова е освободена като министър на европейското председателство. 190 депутати гласуват „за“, 0 – против, 1 се въздържа.^[11]

Министърът на правосъдието Цецка Цачева подава оставка поради скандала със закупен апартамент под пазарната му цена от фирма „Артекс“.^[12]

На 5 април 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Цецка Цачева от поста министър на правосъдието, след подадената от нея оставка заради т.нар. скандал „Апартамент гейт“. Номинираният от премиера Борисов Данаил Кирилов (дотогавашен председател на правната комисия към парламента) е избран за министър със 120 гласа „за“ и 15 „против“ и полага клетва.^[13]

На 15 май 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Румен Порожанов от поста министър на земеделието, храните и горите, след подадената от него оставка заради започналото разследване за злоупотреби с европейски средства в Държавен фонд „Земеделие“, когато институцията е била ръководена от Порожанов. Номинираната от премиера Борисов Десислава Танева (дотогавашен председател на комисията по земеделието и храните към парламента и бивш министър на земеделието и храните във второто правителство на Бойко Борисов) е избрана за министър със 121 гласа „за“ и 5 „против“ и полага клетва.^[14]

На 3 декември 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Бисер Петков от поста министър на труда и социалната политика, след подадената от него (и поискана от премиера) оставка във връзка с „натрупани във времето основания“.^[15] Номинираната от Бойко Борисов Деница Сачева (дотогавашен заместник-министър на образованието и науката и бивш заместник-министър на труда и социалната политика във второто правителство на Борисов) е избрана за министър със 114 гласа „за“, 106 „против“ и 5 „въздържал се“ и полага клетва.^[16]

На 15 януари 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на Нено Димов от поста министър на околната среда и водите, след подадената от него (и приета от премиера) оставка във връзка с водната криза в Перник.^[17] Номинираният от коалиционния съвет на ГЕРБ и Обединените патриоти Емил Димитров – Ревизоро (дотогавашен народен представител от Обединени патриоти и бивш директор на Агенция „Митници“ в правителството на Сакскобургготски) е избран за министър със 111 гласа „за“ и 96 „против“ и полага клетва.^[18]

На 24 юли 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на: Емил Караниколов от поста министър на икономиката (след подадена и приета оставка), Николина Ангелкова от поста министър на туризма (след подадена и приета оставка), Владислав Горанов от поста министър на финансите (след подадена и приета оставка), Младен Маринов от поста министър на вътрешните работи (след подадена и приета оставка), Кирил Ананиев от поста министър на здравеопазването (след подадена и приета оставка), както и назначаването на вицепремиера Марияна Николова за министър на туризма. За министри със 116 гласа „за“ и 89 „против“ са избрани и полагат клетва: Лъчезар Борисов (за министър на икономиката), Марияна Николова (за министър на туризма), Кирил Ананиев (за министър на финансите), Христо Терзийски (за министър на вътрешните работи), Костадин Ангелов (за министър на здравеопазването). Дотогава Л. Борисов е заместник-министър на икономиката, Терзийски – директор на „Национална полиция“, Ангелов – директор на Александровска болница.^[19]

На 3 септември 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на Данаил Кирилов от поста министър на правосъдието (след подадена и приета оставка). Номинираната от ГЕРБ Десислава Ахладова (дотогавашен заместник-министър на правосъдието) е избрана за министър с 98 гласа „за“, 45 „против“ и 1 „въздържал се“ и полага клетва.^[20]

• Парламентарни избори в България (2017)
• XLIV народно събрание
• Правителство на Бойко Борисов I
• Правителство на Бойко Борисов II

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „Политика“          Портал „България“