Прилепчани – Уикипедия

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
Хоро в Прилеп 
Жени от Прилеп в началото на XX век
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А

[редактиране | редактиране на кода]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[23]
  • Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  • Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[24]
  • Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[25] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[26]
  • Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
  • Данаил Зойчев, български революционер
  • Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  • Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  • Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[27]
  • Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
  • Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[28]
  • Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  • Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  • Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  • Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  • Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  • Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[29]
  • Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[30]
  • Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  • Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  • Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  • Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[31]
  • Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[32]
  • Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  • Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  • Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  • Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[2]
  • Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[2]
  • Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[2]
  • Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[2]
  • Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[2]
  • Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[2]
  • Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  • Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  • Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  • Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[33]
  • Дона Илиева, българска художничка[34][35]
  • Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
  • Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  • Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[2]
  • Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[36]

Е

[редактиране | редактиране на кода]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  • Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[37]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  • Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[38][39]
  • Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[40]
  • Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  • Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  • Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[41]
  • Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  • Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[36]
  • Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[42]
  • Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[43]
  • Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[44]
  • Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[2]
  • Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[21]
  • Иван Христов Пиперков, български общественик, запасен офицер
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  • Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[45]
  • Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  • Илия Дундов, български предприемач
  • Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  • Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[29]
  • Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[46][47]
  • Илия Минов (? – 1912), български революционер
  • Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[48] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[49] погребан в София
  • Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[2]
  • Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[2]
  • Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[50]
  • Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
  • Илчо Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
  • Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[51][52]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

О

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • Павел Попдимитриев (1889 – ), български съдия[56]
  • Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
  • Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[78], завършил право в Брюксел в 1912 година,[79] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[80]
  • Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  • Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
  • Панто Кондов (1865 – ?), български просветен деец
  • Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[81]
  • Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  • Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[64]
  • Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[82]
  • Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[83]
  • Петър Николов Ачков (1893 - ?), български адвокат
  • Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[84]
  • Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  • Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  • Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков[85]
  • Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[86]
  • Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  • Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
  • Петър Колищърков, български общественик
  • Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[87]
  • Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[58]
  • Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  • Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[88]
  • Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
  • Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  • Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
  • Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[89][90]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тале Горанов (? – 1902), български революционер
  • Тале Мирчев (1872 – ?), български революционер
  • Тале Христов (1878 – 1903), български революционер
  • Тале Чупетров (? – 1906), ръководител на ВМОРО, убит от турци[96]
  • Ташку Пучеря (Anastase, Taşcu Pucerea), арумънски активист в Румъния, политик, префект на окръг Дуростор (Силистра) от 1922 до 1926 г.
  • Теодор Капидан (1879 – 1953), румънски езиковед, академик
  • Тито Беличанец (1946 – ), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  • Тодор Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[97]
  • Тоде Бъчварчето, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[29]
  • Тоде Спасев, български революционер и общественик
  • Тодор Гавазов, български общественик и революционер
  • Тодор Димитров (1884 – 1938), български учен, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тодор Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[98]
  • Тодор Найчев, български революционер
  • Тодор Попадамов (1883 – 1960) български революционер
  • Тодор Станков (1875 – 1938) български революционер, радовишки войвода на ВМОРО
  • Тодорка Кондова-Зафировска (1927 – 2003), актриса и режисьорка
  • Тодорка Оровчанец (1914 – 2005), юрист от Социалистическа република Македония
  • Тома Захариев (1884 – 1940), български учен, лесовъд, преподавател Агрономо-лесовъдния факултет на СУ (днес Лесотехнически университет)
  • Тома Каранджулов (1870 - 1902), български учител
  • Тоше Проески (1981 – 2007), поппевец от Северна Македония
  • Траян Конов, български общественик
  • Траян Чатлев (? - преди 1895), български учител, преподавал в началните отделения на Солунската българска гимназия в 1880/1881 година[99]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[104]
  • Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[105]
  • Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[106][107]
  • Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[108][109]
  • Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[105]
  • Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[110]
  • Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[111]
  • Трайко Иванов, VI опълченска дружина
  • Христо Илиев, IV опълченска дружина[105]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[112] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[113]
  • Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[114]
  • Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[115], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[2][116]
  • Георги Талев Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[117]
  • Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[118]
  • Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[119]
  • Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[120]
  • Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[121]), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[122] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[121]
  • Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[117]
  • Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[117]
  • Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[123]

Починали в Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[124]
  • Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[125]
  • Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[126]
  • Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[127]
  • Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[128]
  • Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[129]
  • Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[130]
  • Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[131]
  • Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[132]
  • Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  • Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[133]
  • Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[25] загинал през Първата световна война[134]
  • Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
  • Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  • Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  • Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[135]
  • Крум Симеонов Стоянов(? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[136]
  • Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[137]
  • Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  • Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[138]
  • Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[139]
  • Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[140]
  • Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[141]
  • Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  • Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[142]
  • Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  • Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[143]
  • Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[144]
  • Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  • Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[145]
  • Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  • Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[146]
  • Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[147]
  • Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  • Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  • Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  • Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  • Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник

Свързани с Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[148]
  • Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[149]
  • Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  • Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[150]
  • Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[151]
  • Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[152]
  • Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[153]
  • Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  • Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[154]
  • Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[155]
  • Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  3. ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  7. ↑ Ана Тошева // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 47.
  8. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 17.
  9. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  12. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  14. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
  15. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  17. ↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 121, 138, 143.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  19. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  20. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  21. ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  24. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  25. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  26. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.32
  28. ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  29. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  30. ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  31. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  32. ↑ а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  33. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 79.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  35. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 344.
  36. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  38. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 226 - 227.
  39. ↑ Ковилоски, Славчо. Архивски документи за три трговски фамилии од Прилеп: Попови, Вртанови и Белазелкови // Историjа XLIX, бр. 1. ЗИРМ, 2014. с. 311.
  40. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 363.
  41. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.21
  42. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  44. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 617.
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.9
  46. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  47. ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  48. ↑ а б в Парцел 32 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  49. ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
  50. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
  51. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  52. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
  53. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  54. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  55. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  56. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  57. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  58. ↑ а б в Парцел 31 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  59. ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 19.
  60. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  61. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  62. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  63. ↑ Списък на убити партизани
  64. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  65. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
  66. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 382.
  67. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  68. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  69. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  70. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 56.
  71. ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  72. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  73. ↑ ЦДА, фонд 2043К Наум Йочков, 52 а.е.
  74. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 361.
  75. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
  76. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  77. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  78. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  79. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  80. ↑ Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
  81. ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 10 – 11, 60.
  82. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 201.
  83. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши д