Беровчани – Уикипедия

Беровчани (единствено число беровчанин, беровчанка, на македонска литературна норма: Беровчани) са жителите на град Берово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Берово

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Дядо Ильо войвода
Арсо Даскала, деец на ВМОРО или ВМОК, умрял след 1918 г.[1]
В. Димитров, деец на ВМОРО или ВМОК
  • Асен Марчинков, български революционер и просветен деец
  • Аце Бетински (? – 1915), български революционер
  • Аце Голчов, български революционер, участвал в Четническата акцията на Македонския комитет в 1895 година с чета от 20 души, действаща в Паланечко[2]
  • Андрей Токарев (р. 1935), архитект и политик от Социалистическа Северна Македония
  • Арсо Даскала, български революционер, деец на ВМОРО или ВМОК, жив към 1918 г.[3]
  • Атанас Стоицов Арменов (1868 – след 1943), български революционер, ятак и куриер на ВМРО; осъден в 1921 година на 2 години и половина затвор, които излежава в Пожаревац; на 13 април 1943 година като жител на Берово подава молба за българска народна пенсия,[4] в която пише, че е помагал „с хлеб писма и пр. българските чети, които се бориха против сръбското робство“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[5]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ванчо Петовски, български революционер, деец на ВМРО[6]
  • В. Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[7]
  • Васил Ролев, български революционер, деец на ВМРО[8][9]
  • Васил Рунтев, български революционер, деец на ВМРО[6]
  • Васе Скендерски (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Васил Чочов (1862 – 1899), български революционер от ВМОРО
  • Веселин Икономов, български революционер
  • Владо (Владимир) Атанасов Биляров (1885 – 1923), деец на ВМРО, починал в Кочериново[10]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Евтим Костадиев (Костандиев[13]), войвода на ВМОК, действал с четата си в Малешево и Пиянец по време на Горноджумайското въстание[14]
  • Ефрем Белдедов, български общественик
  • Ефрем Поптраянов, български революционер, деец на ВМРО[6]

И

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Павел Бетински, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
  • Павел Дудуков (? – 1914), български революционер
  • Пано Стоянов, български революционер, четник на Христо Македонски[22]
  • Петко Колев (1794 – 1844), български просветен деец[23]
  • Петър Шуманов, български революционер, деец на ВМРО[8][9]
  • Петър Янев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[24]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Кацарев, български революционер, войвода на винишката чета в 1904 година.[25]
  • Христо Попвасилев (1874 – ?), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Берово

[редактиране | редактиране на кода]
  • Арсо Алексов, 27-годишен, земеделец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[26]
  • Атанас Алексов, 40 (45)-годишен, дюлгерин, IV отделение, 2 рота на Кюстендилската дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
  • Иван Ефтимов Цветков, 20-годишен, 3 рота на 3 Солунска дружина.[28] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[29]
  • Спиро Алексов, работник, 3 рота на 3 солунска дружина[30]
  • Спиро Георгиев, 36(37)-годишен, висше образование, македоно-одрински опълченец, инженерно техническа част на МОО, нестроева рота на 11 серска дружина, носител на орден „Св. Александър“ IV степен[31]
  • Христо Биляров, нестроева рота на 3 солунска дружина[32]

Починали в Берово

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Караманов (1927 – 1944), поет, комунистически партизанин
  • Георги Александров Стайков (1914 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[33]
  • Глигорие Джорджевич (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Джордже Филипович Бърка (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Джура Иванишевич (? – 1906), сръбски четнически войвода
  • Милорад Михайлович (? – 1906), сръбски четнически деец
  • Петър Кацарев (? – 1906), сръбски четнически войвода
  • Тодор Божидарац (? – 1906), сръбски четнически деец

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Спасе Малешли, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[34]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
  3. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  4. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 35.
  5. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 36.
  6. ↑ а б в г Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
  7. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  8. ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  9. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 49.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  12. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 192.
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  23. ↑ Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23 октомври 1893 год.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
  29. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19 – 20.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  33. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 42
  34. ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беровчани&oldid=12407302“.