Кукушани – Уикипедия

Кукушани (на гръцки: Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кукуш

[редактиране | редактиране на кода]
Посрещане на Хюсеин Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града
Аспарух Чичеклиев

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]


Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
Васил Гърков

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица
Георги Самаров
  • Георги Атанасов Станишев (1882 – след 1943), български революционер
  • Георги Влахов (1867 – ?), деец на ВМОК
  • Георги Георгиев, интербригадист[11]
  • Георги Думчев (1881 – 1906), български революционер
  • Георги Дупков (1880 – ?), български революционер
  • Георги Т. Златаров, крупен български търговец
  • Георги Д. Хаджисерков или Серков, български взаимен учител през 60-те години, в 1869 името му е сред дарителите на средства за откриването на народно читалище.[12][13]
  • Георги Хаджиделев (1894 – 1925), български революционер
  • Георги Мазнов (1869 – 1912), български революционер
  • Георги Самаров (Γεώργιος Σαμαράς, Георгиос Самарас), гръцки революционер, агент на гръцката пропаганда от III рек[14]
  • Георги Тишинов (1860 – 1904), български общественик[15]
  • Георги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет
  • Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.[16]
  • Георги Узунов (1898 – 1932), български революционер от ВМРО
  • Георги Христов Джибрилов, български духовник
  • Глигор Кьосев (1874 – след 1943), български революционер
  • Гоце Бояджиев (? – 1903), български революционер
  • Георги (Гоце) Бърдаров (1872 – 1919), български военен деец
  • Гоце Гулев (1880 – 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София[17]
  • Гоце Гърков (1886 – 1961), български революционер от ВМОРО
  • Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
  • Гоце Делииванов, български учител
  • Гоце Икономов (1876 – ?), български революционер
  • Гоце Имов (1870 – 1961), български революционер
  • Гоце Китин, български революционер, четник на Михаил Герджиков в Кукушко[18]
  • Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО[19]
  • Гоце Стойков Карчев (1873 – след 1943), български революционер
  • Гоце Тишин, български революционер от ВМОРО. македоно-одрински опълченец
  • Гоце Иванов Червениванов (1878 – ?), български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[20] Около 1906 година според епархийските книги живее в София.[21]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Екатерина Архимандритова, българска просветна деятелка
  • Екатерина Гъркова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската гимназия с випуск XVIII, 1909.[9] През учебната 1911/1912 година е учителка в Кукуш.[23]
  • Екатерина Паница (1884 – 1967), българска просветна деятелка, съпруга на Тодор Паница.
  • Елена Басмаджиева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XVII, 1908.[24] През учебната 1911/1912 година е учителка в солунските основни училища.[25]
  • Елисавета Тодорова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XX, 1911.[26] През учебната 1912/1913 година е учителка в Кукуш.[27]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]

Л

[редактиране | редактиране на кода]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Магдалина Хаджиделева, българска учителка
  • Магдалина Тишинова (1876 – 1952), българска акушерка
  • Манол Николев (Николаев, вероятно Николов) (? – 26 май 1878), български опълченец, редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 18 май 1877 г., ранен на 13 август, оздравял на 20 септември, ранен на 31 декември 1877 г., умрял на 26 май 1878 г.[38][39]
  • Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на ВКП (б) от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година[40]
  • Мария Вангелова Маркова (1896 – 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО[41]
  • Мария Делева, българска учителка и революционерка. Завършва Солунската гимназия с випуск XIII (1903)[42]
  • Мария Димитрова Измирлиева, българска учителка
  • Мария Зенгелекова (Зенгилекова), българска учителка и революционерка
  • Мария Златарова, българска учителка. Дъщеря на един от братята кукушани Златарови[43] (Христо или Димитър), богатите солунски търговци. Завършила Солунската българска девическа гимназия с третия випуск (1889).[44] Учителка в Кукуш (1892/1893).[45]
  • Мария Трайкова (1890 – ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година[46]
  • Мария Ярцова/Ярцева, българска просветна деятелка. Завършва Солунската българска девическа гимназия с випуск XIX, 1910 година.[47] Учителка в Гумендже през учебната 1911/1912 г.[48]
  • Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
  • Милан Манолев (? – 1925), български революционер
  • Милан Стоилов (1891 – 1903), революционер, македонист
  • Милан Танчев (1875 – след 1943), български революционер
  • Милан Тодоров, български учител. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с випуск XX, 1905 година, [49] учител (Кукуш, 1911/1912).[50]
  • Милка Ковачева-Романова (1878 – след 1942), българска революционерка
  • Милош Станишев (1865 – 1935), български юрист
  • Милош Станишев (1891 – 1915), български офицер
  • Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с Гоце Тенчов и др.[51] В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.[52]
  • Мицо Андонов (1901 – 1983), български театрален деец
  • Мицо Г. Станишев, български учител във взаимното училище, общественик
  • Мицо Христов Пиргов (1870 – след 1943), български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати[53]
  • Мицо Сандъкчиев (1878 – 1901), български революционер от ВМОРО


Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
  • Нано Пандов, български просветен деец, учител в Гумендже в 1883 – 1885 година[54]
  • Никола Иванов Балтов (1880 – ?),[55] български революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[56]
  • Никола Бучков (1861 – 1899), български революционер
  • Никола Влахов (1884 – 1965), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Никола Гугушев, български художник
  • Никола Гърков (? – 1908), български революционер
  • Никола Деведжиев (1891 – ?), български печатар, комунист
  • Никола Дзанев (1898 – 1925), български революционер
  • Никола Делииванов (около 1840 – ?), български общественик, лекар в Русия
  • Никола Дупков, български учител и революционер
  • Никола Иванов, учи в Русия, след 1850 година заедно с Любен Каравелов и Нешо Бончев образуват кръжок и издават списание „Братски труд“ в четири броя[57]
  • Никола Манолев, български революционер, османист, адвокат и учен
  • Никола Мицев, български учител и революционер. В 1901 г. е учител в Моравци и по Солунската афера е осъден на 3 години затвор в окови.[58]
  • Никола Станишев (1906 – 1963), български учен
  • Никола Терзиев, български просветен деец. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).[59] През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град.[60]
  • Никола Червениванов (1863 – 1939), български химик
  • Никола Янев (1888 – 1921), български поет, писател и журналист
  • Никос Вергос (1996 – ), гръцки футболист

П

[редактиране | редактиране на кода]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тено Гошев (1862 – ?), български революционер
  • Тено П. Панайотов, български учител
  • Тенчо Папукчиев (1880 – 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София[70]
  • Теньо Червениванов (1870 – 1947), български революционер
  • Тодор Чопов (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист
  • Тома Бучков (1898 – ?), български просветен деец
  • Тома Измирлиев (1895 – 1935), български революционер
  • Туше Балтов, български революционер
  • Туше Влахов (1899 – 1981), български историк
  • Туше Делииванов (1869 – 1950), български революционер
  • Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Гоце Междуречки[71]
  • Туше Ковачев (? – 1942), български революционер
  • Туше Скачков (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист[72]
  • Туше Тишин, български революционер
  • Туше Хаджизулфов (Хаджисулфов), помагач на Гемиджиите заедно с братята си Христо и Милан; съдържатели на кафене в Солун. След атентатите и тримата братя са осъдени и затворени, малолетният Милан Хаджизулфов умира в затвора. Христо и Туше оцеляват и след Междусъюзническата война се преселват в България.[73]
  • Туше Чолев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от полицията в България[74]
  • Туше Чопов (1897 – 1959), български революционер, син на Руша Делчева

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фания Сакъова, българска просветна деятелка. Завършва Солунската девическа гимназия с випуск XIX, 1910.[24] През учебната 1911/1912 година е учителка в солунскo основнo училищe.[25]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цветана Станишева Арапнакова-Мирска (1890 – след 1950). Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева.[79] Завършва стоматология в Нанси в 1912 година.[80] Завръща се в България и работи като зъболекарка. Членка е на Дружеството на българките с висше образование.[81] Женена за Петър Мирски, майка на Кръстьо Мирски.[82]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) Арапнакова Станишева (1845 – 1925). Баща на Георги, Христо, Мицо, Никола и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.[83]

Починали в Кукуш

[редактиране | редактиране на кода]
  • Апостол Папаконстантину (1924 – 2009), гръцки духовник
  • Герасим Огнянов (1885 – 1912), български революционер
  • Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев[84], загинал през Междусъюзническа война[85]
  • Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[86]
  • Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
  • Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си

Свързани с Кукуш

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Кукуш

[редактиране | редактиране на кода]
Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.
  • Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[88]
  • Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на Гоце Междуречки[89]
  • Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на Славчо Радоев, 2 рота на 13 кукушка дружина[90]
  • Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[91]
  • Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, Сборна партизанска рота на МОО[92]
  • Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[93]
  • Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на Яне Сандански, нестроевата рота на 13-а кукушка дружина[94]
  • Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.[93] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[95]
  • Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[96]
  • Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912[97]
  • Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[98]
  • Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина[99]
  • Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО[99]
  • Иван Антонов Палазов, 20-годишен, Сборна партизанска рота на МОО[100]
  • Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[101]
  • Иван Хаджипанов, 24-годишен, учител, IV отделение, четата на Крум Пчелински, 4 рота на 13 кукушка дружина[102]
  • Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, IV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[103]
  • Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина[104]
  • Коста Червениванов, 23-годишен, от Кукуш, четата на Гоце Междуречки[105]
  • Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО[106]
  • Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен[107]
  • Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[108]
  • Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[108]
  • Тошо Бегинин, 15 щипска дружина[101]
  • Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.[109]
  • Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина[110]
  • Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[111]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • "Пенсия №269; животописна бележка на Иван Джинов", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 година

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 171.
  2. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб
  3. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930
  4. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 260.
  5. ↑ Аспарух Чичеклиев – приятел на Христо Смирненски // europeana.eu. Посетен на 10 януари 2023.
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 173.
  7. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 203 и 203 гръб
  8. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  9. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 170.
  10. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб и 211
  11. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
  12. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
  13. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 590.
  14. ↑ Шаблон:АГМК 93
  15. ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  16. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
  17. ↑ а б Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  18. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
  19. ↑ Парцел 36 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  20. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  21. ↑ ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.
  22. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  23. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196
  24. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 172.
  25. ↑ а б ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135
  26. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 173.
  27. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  29. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)
  30. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  31. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  32. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 19.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 200.
  34. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  35. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  36. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  37. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 6-7
  38. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)
  39. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 39.
  40. ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.
  41. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  42. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.
  43. ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун // Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com.
  44. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930
  45. ↑ Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
  46. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  47. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 172.
  48. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 119. Бюджет за уч. 1911/912 год. Ведомост за заплатите на учителите и учителките при Гумендженското 3 кл. и основно см. училище „Братя Миладинови“
  49. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  50. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 211. Бюджет за уч. 1911/912 год. Ведомост за заплатите на учителите при Кукушкото 3 кл. и основно училище
  51. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 28.
  52. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 160.
  53. ↑ Парцел 35 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  54. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
  55. ↑ Изчислено по възрастта му, отбелязана в екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година – 26-годишен син Никола на Иван Балтов, 70-годишен. ДАА, фонд 246К, оп. 9, а.е. 500.
  56. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  57. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 270.
  58. ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 56.
  59. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  60. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 194 гръб
  61. ↑ Парцел 49 // София помни. Посетен на 20 януари 2022 г.
  62. ↑ В епархийска книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 12-годишен, баща Андон Сакъов, майка Мария, сестри София и Магдалина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 21 гръб.
  63. ↑ Протокол №1, 18 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 10
  64. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 574 – 575.
  65. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  66. ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб
  67. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  68. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26
  69. ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  70. ↑ Парцел 23 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  71. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  72. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  73. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 204.
  74. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.
  75. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
  76. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22-23.
  77. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 204.
  78. ↑ Братството благодари на всички Кукушани и околията, за подаренитѣ от тѣхна страна суми по случай Свѣтлитѣ празници и Св, Георги, тукъ даваме имената на дарителите // Кукуш (1). 24 май 1924. с. 15.
  79. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40, 24.
  80. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  81. ↑ Назърска, Жоржета. Българските зъболекарки като женски образователни елити: проблеми на селектирането и функционирането // Balkanistic Forum 1. 2015. с. 113, бел. 29.
  82. ↑ Жана Стоянович: Не се ли налюби, не се ли наигра и накрая Господ ти даде ангел за дете, казваше приятел // jenatadnes.com. 1 май 2013. Посетен на 23 декември 2022.
  83. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
  84. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  85. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54
  86. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22
  87. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 252.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  93. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  95. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  99. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  101. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  102. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 752.
  103. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  104. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  105. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  106. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
  107. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  108. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  109. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  110. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  111. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кукушани&oldid=12402520“.